Записки от Екватора(7)

Към Записки от Екватора (6)

Многото лица на Куала Лумпур– 15-19 март 2013г.

Утрото на 15 март настъпи и рано сутринта трябваше да побързаме със закуската, за да се отправим към близката автогара. Автобусът ни за Малайзия тръгваше в 8 часа. В 7,30 излязохме от хотела и след около 5 минути бавно ходене пристигнахме до „Автогарата”, която не беше типичната автогара, която ние си представяме, а просто празен паркинг до Harbourfront centre. Пристигайки на нея в първия момент си помислихме, че не сме разбрали правилно обясненията на служителката на компанията. Преди три дни тя ни смени платените още в България през сайта на Aeroline ваучери за хартиени билети. Каза ни, че автобусът ще тръгне точно от там, където чакахме, но не виждахме нито други хора, нито други автобуси. Все пак опасенията ни бяха напразни и в 8 без 5 той пристигна. Какво да се прави, азиатско спокойствие и точност…

Малко по-малко заприиждаха и останалите пътници, които щяха да пътуват по 500 километровото разстояние от Сингапур до Куала Лумпур. Предимството на ранното онлайн закупуване на билети беше най-вече в това, че можеш да си избереш най-хубавите места. Ние избрахме първите две места в дясната редица 1B и 1C, точно над шофьора и панорамата ни щеше да бъде възможно най-добрата.


Проверихме преди тръгването ни от България всички автобусни линии, които са между двата града и най-добрите отзиви бяха за Aerolrne. Оказа се, че суперлативите не са напразни. Автобусът е изключително луксозен. На два етажа, като места се продават единствено за втория етаж. 10 реда седалки- по една от лявата и по две от дясната страна, или общо 30 места. Удобни ергономични седалки, бих казал по-луксозни дори от седалките в самолетите.

Seat 1B

Seat 1B

Голямо разстояние между редовете, с възможност да се отпуснеш назад колкото искаш без да се притесняваш, че ще удариш коленете на пътника зад теб. Инфотейнмънт система с множество възможности за развлечения по време на пътуването.

Инфотейнмънт системата в Aeroline

Инфотейнмънт системата в Aeroline

Богат каталог от филми, музика и игри. Стюард се грижи нищо да не ви липсва и можете да консумирате колкото искате безалкохолни напитки, кафе, чай. За алкохол не можах да разбера дали сервират, но все пак 8 сутринта едва ли е най-подходящото време за това. Освен напитките богато е и менюто за хранене. То включва няколко разновидности, включително и вегетарианско, ако си го заявиш предварително с онлайн резервацията.
Продължение »

Публикувано в категория: Малайзия | Тагове: , , , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Сейшелците – съвременните деца на цветята

„Всичко, от което се нуждаем е любов”

Не съм си представяла, че ще се докосна до общество, което да е толкова близо до този цитат.
За краткото време, от което са самостоятелна република, Сейшелите въплъщават много от идеалите на съвременните хора – свобода, равнопоставеност на етносите и расите, религиозна толерантност.

Мнозинството сейшелци са католици, но поради наплива на емигранти от Индия, в центъра на столицата Виктория е построен будистки храм. В страната има и малък процент мюсюлмани. Това е единствената държава , в която религиозният и расов консерватизъм са напълно забравени и отхвърлени.

Бели и черни живеят заедно в мир и пеят песни „Горд съм, че съм Сейшелец”.
Хората се смесват в невъобразими комбинации и не се делят по цвета на кожата, без това да е фалшива поза и лицемерие.

Местни деца си играят на плажа с импровизиран сърф от дунапрен

Местни деца си играят на плажа с импровизиран сърф от дунапрен

Управителят на нашия хотел беше католик, с дядо-православен поп, баща-гръцки моряк, майка-алжирка и беше живял дълги години в Париж, преди са се премести на Сейшелите.

Животът на Сейшелите е прост. Спокойствието и плавният (но точен) ритъм владеят обществото. Няма стрес, няма суматоха. Температурата е почти постоянна през цялата година и разходите за издръжка на човек са минимални. Има сладка вода, банани в изобилие, риба в океана, кокосови палми, от които се използва всяка част.

Типична Сейшелска къща

Типична Сейшелска къща

Липсва суета – няма модни дрехи, все едно си на къмпинг. Всеки си ходи с каквото има, като под официални дрехи се подразбира бяла риза и синя пола/панталон.
В този топъл климат, единствените гримирани жени по улиците са неориентирани туристки. За жените официален аксесоар е широкопола шапка за неделната служба в църквата, където всеки си облича най-шарените и хубави дрехи.
Епилацията не е на мода. Всеки си ходи, с каквото му е отредила природата.
Няма модерни прически. Връх на коафьорското изкуство е да се изправи къдравата коса. Въпреки това, благодарение на смесването на расите , сред сейшелките има много красиви жени.

Автобус от градския транспорт

Автобус от градския транспорт

Същевременно, хората са изключително отговорни към работата си и съвестно си изпълняват задълженията. Почти всеки владее поне 2 езика(френски и английски), освен местния – Креолски.

Сейшелците държат на образованието. Всички деца ходят на училище, като различните училища имат собствени униформи. Макар и само с население от около 80 000 души, те са млада нация. 1/3 от населението са деца.
За момента те нямат университет и изпращат студенти на квотен принцип главно в Европа,а и в други части на Света, но планират основаването на собствено висше учебно заведение.

По улиците на Виктория

По улиците на Виктория

Миролюбиви и спокойни, сейшелците нямат армия. На територията им не са разположени чужди военни бази. Разчитат на договорености с НАТО, което охранява тази част от Индийския океан.
Лично се убедих, че са пацифисти до мозъка на костите, когато разбрахме от радиото в колата(BBC), че в Мадагаскар (най-близката до тях държава) е извършен преврат. Попитахме нашия гид, на път за летището, дали не се притеснява от тези размирици. Човекът дори не бе разбрал, че нещо такова се случва и изобщо не се разтревожи. Когато питахме различни хора, как разрешават конфликтите помежду си, те ни отговориха “Когато има проблем – ние говорим”.

Към още статии за Сейшелите и снимки от Сейшелите :
Топ 7 забележителности на Сейшели
Природен резерват Vallée de Mai, Сейшели
Сейшели (част 1)
Сейшели (част 2)

Автор: Марина Илиева
Снимки: Марина Илиева

Публикувано в категория: Сейшели | Тагове: , , , , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Сиан и китайската призрачна армия (3)

Към Сиан и китайската призрачна армия (2)

Седем вечерта е. Слизаме във фоайето на хотела – Аманда вече нетърпеливо е там. – Бързо, в осем започва шоуто на фонтаните! Най-големите в Азия!

Изнасяме се за миг на улицата и заставаме в очакване на такси. Времето тече, ще закъснеем за началото. Трескавото очакване се предава и на нас двамата. Най-после – едно такси спира и ние се понасяме из вавилонската надпревара. Разстоянията са големи, пътуваме дълго… После спираме внезапно и хукваме след водачката ни, лавирайки между колите. Насреща се е ширнал безкраен площад, пълен с народ под смрачаващото се небе.

В дъното на площада се очертава конусовидният силует на Голямата пагода на Дивата гъска, строена през 652 г. Ступата е будистки монумент, съдържащ реликви – както се смята – от историческия Буда и други реализирани учители. Според будистките учени тя представлява самият просветлен ум на Буда. Участието в изграждането на ступа, обикалянето и медитирането около нея, дори и самото фокусиране на ума върху нея носи благословия и е част от будистката практика.

Но това научавам по-късно, а сега бързаме да заемем места върху ивиците суша, оставени за зрителите насред фонтаните. В този момент гръмва музика и остри цветни струи бликват навсякъде около нас. Стрелкат се като саби към вече черното небе. Не мога да повярвам – виенски валс, Щраус, хубавият син Дунав – тук, насред Азия, където с години не бях слушала европейска музика на обществено място. Огромно въодушевление ме обхваща – за миг се чувствам у дома си… Носталгия и гордост ме изпълват – ето, всички слушат нашата музика, музиката, с която съм израснала. Оглеждам се наоколо малко отвисоко – никой не ми обръща внимание на европейската гордост; вече бях забелязала, че не се впечатляват от чужденците… Подобно вълнение изпитах по-късно и в Пънлай – на единствения симфоничен концерт, изнесен за трите ми години китайски живот. И пак бях щастлива в самотната си гордост…

Не съм сигурна, че присъстващите на великолепното светлинно представление разпознаха Щраус. Веднъж Сун беше нарекла един от клавирните концерти на Чайковски – китайска музика. И много се засрами, когато разбра, кой е композиторът. – Нас така ни учат в училище… – притеснено обясни приятелката ми.

Но беше прекрасно – ах, колко прекрасно беше… Светлините се сменяха ту бързо, ту меко преливаха, водата избухваше като гейзер или водната пара се стелеше като воал над нас. На моменти струите изглеждаха като огнени пламъци. Цветовете на Китай – редуваха се жълто, червено, лилаво, зелено и синьо, и всички техни нюанси. Между потоците, разливащи се нагоре, прозираха малки човешки фигурки, застинали в захлас. Зад гърба ни се чуваше грохот на водопад; водни стрели с различна височина се стрелкаха от всички посоки. И винаги в такт с музиката. Подвижни лъчи от прожектори разрязваха нощното небе. Прелест. Извисяващо духа.
Продължение »

Публикувано в категория: Китай | Тагове: , , , , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи