Природен резерват Vallée de Mai, Сейшели

Намира се на Пралин – вторият по големина остров на Сейшелите.Палмовата гора на
Vallée de Mai е малка останка от праисторическите гори, които са съществували още по времето, когато Сейшелите са били част от суперконтитента Гонтвана. Последвалите милиони години изолирано съществуване на островите са дали възможност на много видове да се развият и запазят до наши дни само тук.

Vallée_de_Mai

Горите на Пралин са останали непокътнати от човешка дейност до 1930-та година, когато новият собственик решава “да ги облагороди”, като променя структурата им. Засаждат се нови видове, които нарушават равновесието между дърветата.

Едва през 1966 г. Vallée de Mai става природен резерват и започват усилията по възстановяването на гората във вида и отпреди милиони години.

Коко-де-мер

Vallée de Mai е дом на гигантската палма Коко-де-мер (coco de mer).
Палмата има отделни мъжко и женско растение, като мъжките достигат 30 м. височина, а женските-около 25м. Въпреки, че няма достатъчно задълбочени изследвания на коко-де-мер, се предполага, че тя живее между 200 и 400 години.
Семената на палмата са най-едрите на Света. Достигат до 20 кг. на тегло, като плодовете узряват за около 7 години.

Плод на Коко-де-мер и мъжкият цветоносен израстък

Близък план на плода на Коко-де-мер

Изобщо развитието на палмата е много бавно. След като покълне, от семето излиза едно единствено гигантско листо, което расте в продължение на една година и може да достигне височина до 15 м. Чак на 15-тата година от живота на растението се появява стъбло. Около 40 години са нужни, за да съзрее полово палмата и да започне да се размножава.

Коко-де-мер

Но най-любопитното нещо, свързано с коко-де-мер, е видът на плодовете във формата на женска част от тялото. Те са символ на Сейшелите и са част от герба на страната. Дори печатът на митницата, който се поставя в паспорта, е графика на плода на коко-де-мер.

Плод на Джакфрут

В парка виреят и други видове палми. Палми без основно стъбло, с множество корени започващи високо над земята, които подпират растението, джакфрут, ванилия…

Почвата в изключително богата и плодородна, постоянно подхранвана от листата на палмите, които бавно гният по земята. Огромните листа задържат влагата и усещането е като в мокра сауна.

Палма без основно стъбло

При повече късмет в гората могат да бъдат видени черният папагал, синият гълъб, плодоядните прилепи, пралинският охлюв, зеленото геко.

Черен папагал

Геко се храни с цветовете на мъжката коко-де-мер

През парка се прекосява по няколко пътеки, като екскурзоводите обясняват подробно за различните растения и животни, които срещахме по пътя.
Не може да се обяснят гигантските размери на всичко тук. Никоя снимка не показва реалния мащаб на гората, но моето лично чувство бе, че всеки момент от някъде ще се покаже динозавър.

Автор: Марина Илиева