Армения през погледа на един автотурист – 2012 год. (2)

Гарни
Останките на древната крепост Гарни и запазения храм в древногръцки стил са разположени над живиписното ждрело на река Азат. Крепостта е изградена през 3-ти век преди н.е., разрушена е от римляните и е възстановена от арменския цар Тирдат I през първи век от н.е. Тогава в новата крепост е издигнат и храма на бога на слънцето Митра, чиято статуя е стояла във вътрешното помещение срещу входа.

Сега комплексът Гарни се състои от развалините на крепостта с някога мощни стени, остатъци от дворцовия комплекс, типичните римски бани и храмът, в който са почитали бога на слънцето Митра.

Манастира Гехард
Манастирският комплекс Гехард (на арменски „Копие“) е разположен в каньона на река Гохт. Името произхожда от легендата, че тук е донесено като реликва копието, с което римски войник пронизва разпънатия на кръста Христос. Началото на манастира е поставено през четвърти век от Свети Григорий Просветител с изграждането на черкви в скалите. Поради това старото име на манастира е Айриванк – „Пещерен манастир“. През 923 година манастира е разграбен и разрушен от арабските завоеватели. Възстановен е през 11в.÷13в., а през 1968г.÷1971г. е реставриран.

Манастирският комплекс Гехард

Езерото Севан
Езерото Севан е разположено на 1900 метра надморска височина. Неговата площ е 940 кв. км. Дълго е 80 километра и е широко 30 километра. Цветовете на водата се менят в зависимост от времето. Свързано е със столицата Ереван с много добра магистрала. Както унгарците си имат Балатон, така и арменците си имат Севан. Само че тук туристическата инфраструктура е много по-слабо развита, езерото е високопланинско и водата е по-студена от тази в Балатон.

Град Севан
Този град с 20 хил. жители е разположен на брега на едноименното езеро, но не можа с нищо да ме впечатли.

Севанаванк
Манастирският комплекс Севанаванк е разположен на полуостров в северозападната част на езерото Севан. Принадлежи към Арменската апостолическа църква. Основан е през 874 година от принцеса Мариам, дъщерята на Ашот I, който става цар десетилетие по-късно. По това време Армения все още се бори за да се освободи от арабското владичество.

Гавар
Това е най-голямото населено място край езерото Севан. Типичен провинциален постсоциалистически град.

Надгробните камъни с кръстове (хачкари) в Норатус
Типичните арменски надгробни камъни с кръстове се наричат Хачкари. Те са с наклонена като навес горна част, украсени са с розетки и флорални мотиви.
Край селището Норатус, до езерото Севан, се намира най-голямото гробище, осеяно с 800 хачкари. По-голямото аналогично гробище е било в Джуга, Нахичеван (азербайджански анклав между Армения и Иран) и е съдържало 2500 хачкари. Твърди се, че това гробище е систематично унищожено от азерите през периода 1998г.÷2005г.


Надгробните камъни с кръстове са издялани през периода 9-ти÷17-ти век. Това е типично арменско изкуство, а хачкари е една от „визитните картички“ на страната.

Приключих с разглеждането на езерото Севан в южната му част при град Мартуни, където отидох на плаж и поплувах. Бях доста интересен на група плажуващи местни ученици, които подробно ме разпитваха от къде съм, за къде пътувам и защо съм избрал точно техния плаж.

Продължих към Южна Армения през високопланинския проход Селим (2410м.). Това е древен планински път, свързващ Изтока със Запада, един от „ръкавите“ на Пътя на коприната. Много хора си мислят, че така наречения Път на коприната е един единствен маршрут. В действителност това са множество паралелни търговски пътища, прекосяващи различни страни, и свързващи Източна Азия с Европа.

Кервансарай
Добре запазеният кервансарай Селим е изграден през първата половина на14-ти век от княз Чезар Орбелян и двамата му братя. Двата лъва над входа са фамилния герб на Орбелян. Сградата е с размери 26м. на 13м. и е предоставяла място за почивка и нощувка на керваните от камили, пренасящи коприна и други стоки.
Вътре има отделни помещения за камилите и за пътниците. Изненада ме невероятния хлад в тези помещения, въпреки че навън беше ужасна жега.
Този кервансарай е разрушен през 16-ти век и е реставриран през 1956г.÷1959г.

Разгледах селището Вайк и продължих през планината, преминавайки през прохода Воротан (2344м.).

На картата в ляво с черна линия е очертан маршрута ми през Армения и непризнатата република Нагорни Карабах. Очертаният маршрут започва след влизането ми от Грузия на север (горе) и завършва с преминаването ми в Иран на юг (долу)

Сисиан
Малкият град Сисиан, наброяващ 18 хил. жители, е известен със своите хилядолетни исторически скулптурни паметници.

На няколко километра северно от Сисиан е разположен древния Зорац Карер.
Зорац Карер представлява праисторическа обсерватория от подредени изправени камъни. Наричат я още Карахундж, което в превод означава „Говорещи камъни“. Мястото се състои от над 200 вертикални камъка, разположени върху територия от 8 хектара. Според учените, подредбата на камъните вероятно е с цел астрономични наблюдения. Въпреки, че точната им цел не е известна, според някои те служат за храм на бога на Слънцето, като астрономическа обсерватория или древен университет.

Веднага направих аналогия с комплекса от камъни в Ейвбъри, Южна Англия, разположен на 20 километра северно от прочутия Стоунхендж.

На разсъмване потеглих за манастирския комплекс Татев, минавайки през живописния каньон на река Воротан.

Пътят пресича реката при извори на естествено газирана минерална вода. Направени са и два малки басейна за къпане в тази газирана вода. Двама възрастни арменци тъкмо си тръгваха от басейните и ми обясниха, че водата е много лековита и трябва да се стои в нея 20-30 минути. Естествено, веднага си обух банския и се накиснах в по-големия басейн. В продължение на половин час се плациках спокойно, тъй като никой друг не се появи в ранната утрин. Усещането беше невероятно. За моя изненада коричките по зарастващите ми рани се отлюпиха и опадаха (бях падал неколкократно по стръмните терени). Попадайки в очите, обаче, газираната вода лютеше много.
Определено това къпане беше най-голямото удоволствие през цялото ми пътешествие, сравнимо само с плуването в Персийския залив на Арабско море при ужасните южни горещини двадесетина дни по-късно.

На връщане от Татев вече доста автомобили бяха спрели и хората си пълнеха бутилките с естествено газирана минерална вода.
Подобна вода извира и у нас при село Михалково в Родопите.

Манастирът Татев е основан през 9-ти век и в продължение на столетия е главен религиозен цантър на региона. Манастирският комплекс включва три черкви, параклис, люлееща се колона Гавазан (нейното клатене е било сигнал за приближаващи вражески войски или за заметресение), учебни помещения, библиотека, маслобойна, жилищни помещения и защитни стени.

В края на 10-ти век в манастира живеят около 1000 духовници, ученици и студенти. През 1170 година манастира е разграбен от селджукските турци, а библиотеката е унищожена. След това е възстановен, но през 14-ти век отново е разграбен и опожарен от монголските нашественици на Тамерлан. Манастира започва пак да функционира едва в края на 18-ти век.
За да се улесни туристическия достъп до манастира през 2010 година е построена въжена линия с лифтови кабини над каньона на река Воротан. С дължина от 5,7 км. това е най-дългата в света лифтова въжена линия без междинни стълбове. Цената на двупосочния билет е 12 лева.

Горис
Най-красивият град в Южна Армения е Горис, наброяващ 25 хил. жители. През него протича река Варарак, а над левия й бряг се издигат скални пирамиди с издълбани в тях жилища. Това място със жилищни помещения в скалите от мек вулканичен камък се нарича Пещерния Горис. Аналогия може да се направи с Кападокия в Турция, с Кандован в Иран и с нашите Белоградчишки скали.
В града има предприятия на електронната и електротехническата промишленост, енергетиката и хранително-вкусовата промишленост.

Скалите с вулканичен произход, в които през миналите столетия са издълбани жилища, се намират до самия град Горис. Образувало се е цяло скално селище, аналогично на тези в турската област Кападокия.

При Горис пътят продължава на юг към Иран. На изток през планините е пътя за република Нагорни Карабах. Град Горис беше начален и краен пункт при обиколката ми на тази дипломатически непризната република.

Връщайки се от Нагорни Карабах, в автосервиз на Горис ми ремонтираха скоростите. Взеха автомобила за ремонт към 20.30 часа вечерта и затвориха сервиза след като свършиха с мен. Тук мога да отбележа, че арменците работят по ориенталски, т. е. започват сутрин към 9.00 ÷ 10.00 часа и приключват късно вечер.

На юг към Иран
Пътят към Иран минава през планински местности с останки от средновековни крепости, изградени около непристъпни скали.

Със своите 46 хил. жители Капан е най-големият град в Южна Армения. Разположен е в долината на река Вохчи в подножието на планината Хуступ, висока 3200 метра. В планините наоколо през съветската епоха са открити значителни залежи от метали, поради което е развит рудодобива и металургията. Заради металните залежи на много места компасите не могат да отчитат правилно посоките, а стрелките им просто „полудяват“.

През малкия град Каджаран минах по тъмно, поради което не съм спирал да го разглеждам. Перпендикулярно на една улица в града беше прокопан доста дълбок и широк канал с натрупани камъни, там където трябва да стъпят колелата на автомобилите. В тъмното не ги видях и предните колела пропаднаха в канала. Намерих наблизо двама яки арменци, които повдигнаха предницата на колата за да се измъкна, след което заедно напсувахме строителите и местните власти, които са оставили на пътя този „капан“ за автомобили.

Късно вечерта, близо до иранската граница видях до пътя импровизиран паркинг, където останах да пренощувам. На това място през цялата нощ двама арменци въртяха търговия с дизелово гориво. Ирански ТИР-ове спираха и от резервоарите им източваха по 50÷100 литра. После от тубите сипваха дизеловото гориво в резервоарите на преминаващи арменски камиони КАМАЗ. Вероятно това е доста изгодно за всички, защото на следващия ден още на първата бензиностанция в Иран установих, че цената на литър дизел е 12 стотинки (аз като чужденец трябваше да плащам по „цели“ 28 стотинки за един литър).
Разбира се, че и с тези арменски търговци на черно си поприказвахме и се сприятелихме. За пореден път се потвърди изключителната арменска сърдечност и гостоприемност.

Последният арменски град, който опознах преди да прекося границата, беше Мегхри. Там има предприятия на хранително-вкусовата промишленост, а газопровода Иран-Армения минава през самия град.

На границата оформянето на документите за излизане от страната стана сравнителни бързо, като платих 26 лв. изходна такса за автомобила.
Доста си поприказвахме с един млад митничар, чийто брат по това време бил в град Разлог в България по линията на младежки културен обмен. Трудно се разделихме с този приказлив интелигентен младеж.
След като ме провериха арменските митничари и граничари, до самия мост над граничната река Аракс бях проверен и от руски войници. Малко преди това разбрах, че границата се охранява от руски гранични войски. Наблизо е разположен руски гарнизон с 2000 военнослужещи, които съвместно с арменските си колеги осигуряват защитата на границата с Иран.
Разделих се с Армения, тъй като бях достигнал основната цел на моето пътешествие – Ислямска република Иран.

Автор: Валентин Дрехарски
Снимки: Валентин Дрехарски