Армения през погледа на един автотурист – 2012 год. (1)

Втората от Кавказките републики, които разгледах преди обиколката на Иран, беше Армения. Територията на тази държава е разположена южно от Грузия. Теренът е предимно планински с красиви долини, малко равнинни области и голямото езеро Севан.
Армения е с население близо 3,3 млн., а територията й е 30 хил. квадратни километра, т. е. над 3,5 пъти по-малка от нашата.
По мои впечатления арменците са свободолюбив и горд народ с високо национално самочувствие, основаващо се на богатото историческо минало.


Първите държавни образувания на територията на днешна Армения възникват през третото хилядолетие преди новата ера. Официално първата самостоятелна арменска държава е създадена през 6-ти век преди новата ера, което означава, че е връстник на антична Гърция. Арменците се гордеят с историческия факт, че те първи в света приемат християнството като официална държавна религия през 301 година от новата ера. Първата арменска азбука съществува от векове преди новата ера, а съвременния й вариант е създаден в началото на 5-ти век от новата ера от духовника към царския двор Месроб Мащоц.

В периода на най-голям политически, военен, стопански и културен разцвет арменската империя е обхващала територии от днешна Източна Турция, Северозападен Иран, Грузия, Азербайджан и Североизточна Сирия. Последното Арменско царство съществува от 1050г. до 1375г. и обхваща земи, които днес се намират в югоизточна Турция.

В продължение на изминалите хилядолетия арменските земи са завладявани от: перси; македонците на Александър Велики; римляни; отново перси; араби; византийци; монголците на Тамерлан; пак перси; османските турци. През 19-ти век Руската империя завладява от Персия и от Турция исторически арменски територии. В отговор на арменските национално-освободителни движения турците организират масови преселвания и избивания на арменци в края на 19-ти век и през 1915 година. През периода 1918г.÷1920г. Армения е независима република. В края на 1920 г. Турция завладява западна Армения, а Червената армия завзема Източна Армения, която по-късно става република в състава на Съветския съюз. През 1991 година Армения обявява независимост и става самостоятелна държава.
Статистическите данни сочат, че в новата арменска история периодът от 20-те до 80-те години на миналия век е време на голям икономически подем и неколкократно повишаване на жизненото равнище. През тези десетилетия науката, културата и образованието достигат значителни висоти.

Днес около 5 милиона арменци живеят извън родината си, в това число около 20 хиляди в България. За мое съжаление, хората с които разговарях не бяха чували за Яворов, който в началото на миналия век написа прочувствени стихове за многострадалния арменски народ.

Моето впечатление на турист е, че средното жизнено равнище е по-ниско от това в Грузия и е съпоставимо с нашето от края на 90-те години на миналия век.
По мои наблюдения цените на основните стоки са на равнища около 3/4 от българските. Входните такси за основните музеи и забележителности са между 1 и 4 лева. Цената на литър дизелово гориво беше 1,80 лева през август 2012 година. Значителна част от леките автомобили се движат с природен газ (метан), с който изминаването на 100 км. струва около 6-7 лева.

Първото нещо, което ме изненада в Армения, беше про-руската политика и изключителните русофилски настроения сред хората. Не очаквах, че може да има държава, където мнозинството от народа да изпитва такива чувства на привързаност към Русия. Пътувайки из страната и разговаряйки с хората си обясних на какво се дължи това: вековните исторически взаимоотношения между две християнски държави; помощта на Русия за освобождението от турско робство; икономическите и културни връзки през периода на социализма, които продължават и днес; конфликтът с Азербайджан и военната подкрепа от страна на Русия; три от четирите граничещи с Армения държави са мюсюлмански, което изисква арменците да имат силен християнски съюзник.
За тесните връзки с Русия от „пръв поглед“ говореха две неща: наличието на много автомобили руско производство и слушането на руска музика в заведенията. По мои наблюдения поне 1/3 от звучащата в заведенията музика беше руска. Около 90% от автобусите и камионите са руско производство. В провинцията около половината от леките автомобили са руски лади, следвани по брой от забравените вече у нас волги. В някои от малките градове имах визуалното усещане, че съм се върнал в годините на социализма. В столицата и големите градове преобладават стари западни леки автомобили, предимно германско производство.

Арменците се оказаха още по-гостоприемни от грузинците. Всички, с които разговарях, изпитваха топли чувства към България и искрено се радваха, че общуват с българин. Много от хората подчертаваха, че ние сме братски народи.
Арменският език, както и грузинския, е неразбираем за нас. Почти всички възрастни и преобладаващата част от младите хора говорят руски език. Знаещите английски са доста по-малко отколкото в Грузия.

През цялото време в Армения не забелязах никакви следи от прояви на престъпност. Навсякъде в страната се пътува съвсем спокойно. Полицейското присъствие е видимо, както и в Грузия. Разликата е тази, че в Армения пътните полицаи следят за превишаване на скоростта с радари и камери в автомобилите. Нещо повече, те прилагат много „гаден номер“. На доста места с отдалечени от пътя къщи липсва табела за начало на населено място. Където свършват тези къщи, обаче, има табела за край на селището. Там скрит под сянката на дърво, обикновено се крие полицейски автомобил и засича с радар тези, които не са намалили скоростта в така (не)означеното населено място.

Състоянието на пътната мрежа е по-лошо отколкото в Грузия и доста по-лошо отколкото у нас. Типичните за България „дупки-убийци“ са малко, но неравностите по настилката, които трошат автомобила са навсякъде. През планините средната скорост на придвижване е 20÷25 км. в час. За някои туристически обекти няма означения или има табелка само за отклонението от главния път, пък после нека туриста да си „троши главата“. Позната „родна картинка“.
На основните пътища указателните табели освен на арменски са изписани и на латиница, а на някои места и на кирилица. Като цяло, Армения е по-трудна за автотуриста, в сравнение с Грузия.

През тази малка по територия страна и през Нагорни Карабах пропътувах 1 700 килиметра в продължение на седем дни и половина. Туристическите забележителности в този регион се оказаха доста повече от очакваното. Там похарчих 465 лева, от които 115 лв. на границата за автомобилни такси и застраховка гражданска отговорност. Продължиха и ремонтите на стария ми Опел.

Влизане от Грузия в Армения
Пристигнах на граничния пункт привечер, преминаващите границата автомобили не бяха много, но всичките формалности и документи ми отнеха около час и половина. Тогава това ми се видя страшно много защото не знаех какво ме чака при влизането в Иран.
За влизане в Армения е необходима виза, която струва 8 щатски долара. Тя може да се издаде и на граничния пункт, но аз си бях подсигурил такава от посолството на Армения в София.

След бързата паспортна проверка започна оформянето на документите за колата. Първо се наредих на опашка, където трябваше да ми изчислят какви такси да платя за автомобила. С един руснак си чакахме реда, но нахални грузински шофьори на камиони започнаха да ни пререждат като обясняваха, че са си платили таксата и трябва само да подадат бележката с документите. След 4÷5 минути такова пререждане „ми писна“ и се разкращях на грузинските шофьори, че са нахални и е несправедливо да минават пред нас. Явно съм викал доста силно и гневно защото грузинците се стреснаха и застанаха на реда, а арменския чиновник се почувства засегнат, че един чужденец трябва да въвежда ред. Самият аз се изненадах от себе си, че мога толкова добре да се карам на руски език. Следваше отиване до банковия офис, обмяна на валута, плащане на таксите и връщане при чиновниците за оформяне на документите за лекия автомобил. После дълго писане на застраховката гражданска отговорност и лепенето на стикер на предното стъкло.
Вече се беше почти стъмнило, няколко километра след границата отбих от главния път и си намерих спокойно място за нощувка. Първата ми среща с Армения приключи.

В хронологичен ред следват снимки с кратки пояснения от някои от посетените места в Армения.

Алаверди
Първото населено място, което разгледах, беше Алаверди. Това е малко градче с около 15 хиляди жители, голяма част от които са миньори в медните мини или металурзи в медодобивния завод. Изграждането на завода започва в края на 20-те години на миналия век, през началния етап от индустриализацията в бившия СССР.

Санаин
В планината над Алаверди е разположено селището Санаин, в което има два туристически обекта: музея на Микоян и средновековния манастир.
Санаин е родното място на Артьом Микоян – главeн конструктор на съветските изтребители МиГ. Не по-малко известен е и брат му Анастас, който е държавник по времето на Сталин и Хрушчов, достигайки до поста заместник председател на министерския съвет на СССР. Третият брат Микоян, обаче, е неграмотен и цял живот работи в местния селскостопански колхоз.

Манастирския комплекс в Санаин е изграден през 10-ти век по времето на арменския цар Абас Багратуни. В комплекса са включени пет черкви, параклиси, библиотека, училище, жилищни сгради и средновековно гробище с родови гробници. Училището е връстник на аналогичните училища в Оксфорд и Кембридж, за които англичаните твърдят, че са сред първите европейски университети. През периода от 10-ти до 13-ти век манастирът е един от главните религиозни, културни и научни центрове на Армения.

Одзун
Историческият град Одзун с неговите манастири и черкви е разположен на високо плато на левия бряг на река Дебед.

Ванадзор
Ванадзор е индустриален град и административен център на провинция Лори. Населението му е 170 хиляди. В близкото минало името му е било Кировакан. В града има голям химически комбинат, няколко завода и колеж за подготовка на учители.

Запомних Ванадзор и с добрите млади механици, които ми ремонтираха охладителната система и динамото на опела. От тези момчета научих доста неща за Армения и за живота в страната. Накрая с тях се разделихме като приятели.

Гюмри
С типичната си руска и съветска архитектура Гюмри е един от най-атрактивните градове в Армения. Населението му е 120 хиляди жители.
Историческото име на града е Кумайри, през 1840г. е преименуван на Александропол (на името на руския цар Александър I), а от 1924г. до 1990г. се е наричал Ленинакан (на името на съветския политик В.И.Ленин).

Градът е пострадал много по време на опустошителното земетресение от 1988 година с епицентър съседния град Спитак. Жертвите на това земетресение са 25 хил. души, а материалните щети са значителни.

Градът съществува от 4-ти век преди новата ера, когато на това място се заселват гръцки колонисти. След присъединяването му към Руската империя тук е разположен голям военен гарнизон, което е обусловено от близостта на границата с Турция. През 18÷19 век Гюмри се е развил като търговски и транспортен център във връзка с търговско-икономическите отношения между Русия, Турция и Персия.
В град Гюмри е роден един от най-прославените военачалници през Втората световна война Иван (Ованѐс) Баграмя̀н. Той е маршал, командващ фронт (войсково обединение от няколко армии) и герой на Съветския съюз.
Гюмри е побратимен с българския град Пловдив.

Няма да се спирам на Ащарак и Бюракан, тъй като тези селища не ме впечатлиха с нищо особено.

Крепостта Амберд
Старинната крепост Амберд е най-добрия пример за арменско крепостно строителство. На арменски името означава „Крепост в облаците“, което е оправдано, тъй като същата е разположена на 2300 метра надморска височина. Основите на крепостта са положени през 7-ми век, а през 11-ти век е разширена и доукрепена. Тогава са изградени баня, канализация и запазилата се до днес черква.

Планината Арагац и езерото Кари лич
Планината Арагац е най-високата на територията на Армения. Четири върха носят същото име като най-високият от тях достига 4094 метра надморска височина. Историческият арменски връх Арарат (5165м.), обаче, е на територията на Турция от другата страна на границата.

Когато приключвах разходката си в подножието на върховете, до езерото Кари лич компания арменци обядваше и ме поканиха при тях. Почерпиха ме с кавказки шашлик и салата, като обезателно трябваше да пия водка с тях за Армено-Българската дружба. Когато се опитах да откажа да изпия до дъно чашата защото съм шофьор, най-възрастният арменец ми обясни, че мога да пия спокойно. Полицията нямало да ми направи нищо ако карам пиян, защото съм гост на Армения. За 20 минути станах приятел със всички от веселата компания.

Столицата Ереван
Столицата на Армения Ереван ме заплени от пръв поглед. По мое мнение това е един от трите най-красиви града, които посетих при тазгодишното си пътешествие на Изток (другите два са Батуми в Грузия и Исфахан в Иран).

Над 1,1 милиона са жителите на Ереван, който освен столица на Армения е и най-големия индустриален, научен, културен, транспортен и търговски център в страната. Индустрията в града включва металургични предприятия, завод за металообработващи машини, завод за електрически съоръжения плюс предприятия на химическата, текстилната и хранително-вкусовата промишленост.

В града има няколко университета, библиотеки, музеи и други научни и културни учреждения. Матенадаран е една от най-старите и най-големи библиотеки в света, където се съхраняват огромно количество ръкописи, разказващи за историята на античния свят. В Ереван са родени или са живяли едни от най-известните арменски учени, музиканти, поети и писатели, художници, както и плеяда от шахматисти.
Счита се, че градът носи името Ереван от 7-ми век, а през 8-ми век тук е изградена крепостта Ербуни.

Пристигайки сутринта около 7.00 часа паркирах спокойно на площада, където нямаше хора и автомобили. Разгледах част от централната част на града и се върнах към 9.30 часа. Оказа се, че от всички страни на автомобила ми са паркирали други коли и не мога да изляза. Прочетох табелата до входа на сградата и разбрах, че съм паркирал пред Министерския съвет на Армения. Стоящите на пост полицаи с нищо не можеха да ми помогнат. Тогава качих автомобила на тротоара, направих дъга пред входа на министерския им съвет и слязох на улицата 30-тина метра по-настрани. Помахах за довиждане на полицаите, които явно останаха доволни, че тоя чужденец си е решил проблема сам и няма да им досажда повече.

Отидох до посолството на Нагорни Карабах за да си извадя виза за тази република, след което се върнах в централната част на Ереван и продължих да я разглеждам.

Останаха за разглеждане още музеи и забележителности в Ереван, но си тръгнах от града защото в Армения имаше много други места за опознаване.

Навсякъде при пътуванията си ползвам подробните туристически пътеводители на издателство Lonely planet, които са най-практични за индивидуални туристи като мен. Горещо препоръчвам тези пътеводители на всеки един, тръгнал да пътешества без екскурзоводи.

Следва Армения през погледа на един автотурист – 2012 год. (2)

Автор: Валентин Дрехарски
Снимки: Валентин Дрехарски