Тази екскурзия направихме миналия Ноември, но реших да драсна някой ред, защото поход до Рилските езера е подходящ и за лятото.
Повечето българи някога в живота си са ходили до Седемте рилски езера. Ако все пак вие не сте, непременно идете.
Седемте Рилски езера
Походът започва от хижа Пионерска, където може да се паркира. Оттам нагоре към хижата на Седемте рилски езера има два пътя – горска пътека и асфалтиран път под лифта. Аз препоръчвам пътеката през гората, защото е по-приятно. За около 2 часа спокоен ход се достига новата и ремонтирана хижа.
Новата хижа
Гледка надолу от улеите
Оттам може да се тръгне надясно по платото и да се обиколят езерата.
От хижата към платото
Обиколката отнема около 3 часа и половина. Другият вариант е да се тръгне наляво към старата хижа.
Честно си признавам никога не можах да запомня кое езеро кое е, затова няма да се опитвам да познавам. Който е по-запознат, да каже.
Едно от езерата
Друго от езерата
Ние от мотане и загубване няколко пъти, затъмнихме на хижата. Естествено не се предадохме и слязохме до Пионерска на светлината на фенерчетата от джиесемите.
Добре, че времето беше топло, иначе си представях заглавията по вестниците от сорта на “Пишман туристи измръзнаха на 7-те рилски” или “Каръци софянци дадоха фира за няма нищо…”
Някъде по пътя
Хубаво е отвреме на време човек да се изкачва високо в планината. Като погледнеш наоколо, усещаш величието на природата и каква дребна, незначителна прашинка си на тази земя. С един замах, тя може да изличи всичките ни планове. Проблемите, в които си затънал-толкова важни и все спешни, се оказват пълна глупост. Има само тук и сега. Настоящият миг е единственото нещо, над което имаме някаква власт.
Автор: Марина Илиева
Още пътеписи за Седемте рилски езера:
Седемте рилски езера
Пет дни в Рила планина
Седемте рилски езера-фоторепортаж
Обичам морето
Перлите на Рила
Пътеписи из българските планини и равнини
11 Коментари
Браво страхотна история ,развеселихте ме в този напрегнат ден
До хижата вече има лифт. Трябва да проверите кога работи. Нагоре не е стръмно до повечето езера, но няма да можете да обиколите всичките. Успех!
zdrasti !!!
imam ogromno jelanie da otida do tezi proslovuti rilski ezera no imam problem s kolqnoto si i vuprosut mi e mnogo li e strumno izka4vaneto do vurha ???
blagodarq predvaritelno!!!
Последният абзац е велик – колкото повече хора на тази земя го осъзнаят, толкова по-хубав би бил живота за всички нас.
Хехехе!!!! Часовете не се броят от Рилски манастир до първото езеро, в случая Сълзата, а до х. Седемте рилски езера. Така, че малко пусни въздухът!!! ;))))
Харесвам такива описания и коментари, защото човек научава полезни неща.Например едно наше качване до хижа Демяница можеше да бъде много по-успешно,ако бях прочела че път до хижата с кола няма. (Нета тоя път ме подведе и за малко да си потрошим количката)
Не съм голям любител на автотуризма, обичам да се движа и да се наслаждавам на природата, но все пак по-лесно се стига до определени места като изходни пунктове и оттам нагоре с двойката(кракомобила).
Мисля ,че наистина трябва да се ходи в планината, там разбираш колко са дребни битовизмите, с които по цял ден си блъскаш главата.В планината никой не може да ме ядоса, това е друг свят , в който ти се движиш и природата ти позволява да я докоснеш!Това е просто един чудесен начин да се отпуснеш и насладиш на това ,което е до нас, на една ръка разстояние.А ние сме се набутали в едни панели, в които ти гърмят едни чалги, други се карат и т.н…….. При качването ми над хижа Скакавица под водопада, имах чувството, че скалите наоколо са толкова нереални, че се разтварят като една голяма книга с неравни листи, и че там са написани всички вълшебни приказки…….идете до там
zcezbpm Bravo! Strahotna istoria! Posmiah se ot surce! Blagodaria!
Tazi istoriq e napravo super ,nie planirame s nqkolko priqteli da napravim pohod kam rilskite ezera no sme re6ili da polzvame palatki i da sme sred prirodata, i poneje 6te ni e za parvi pat ,vlqzoh da namerq malko info za ezerata za da znaem gore dolu kakave mar6ruta ,no s tazi isoriq napravo me razbi i o6te pove4e me zapali ,i dade otgovori na nqkoi moi vaprosi nie mislehme da tragnem kam stedata na mai uj se e stoplilo no taka kato 4uvam mai 6te e kam avgust poneje mai o6te 6te ima stabilno snqg gore a avgust pone 6te e po topli4no !!!Radvam se 4e si spodelil istoriqta si po takav iskrenno nepodpraven na4in i ti jelaq uspeh vav vs dr podobni na4inaniq :))))
Човеко, твоята история е убиец ! :))) Особено частта с мечките и румънките – еко активистки… Не съм се забавлявала отдавна с толкова весела история. Мерси.
Всички описвате по-лесните маршрути с таксита,коли,лифтове и т.н. Пробвайте малко да се изпотите. За тези които никой път досега не са ходили в планина да спомена че най добре е да идат лятото. Горе на 2500 метра температурите са доста по-ниски. Само ще кажа че миналата година имаше останал голям блок от сняг на едно от рилските езера а беше края на август.
Маршрутът, за който ви говоря е от Рилския манастир. Странно защо нямаше жива душа в тази посока а от другата страна(Сапарева баня) имаше стотици хора. Предполагам, че е защото е по-лесно, но губите страшно много от гледките, които ще видите ако тръгнете от манастира. Аз лично минах първо през София и Благоевград, защото с влак ми е без пари, а и от дългото ровене в интернет установих, че от Благоевград има автобуси на всеки час за град Рила за разлика от град Дупница, който въпреки че ми беше по-близо нямаше удобни автобуси. От град Рила автобуси има в 7.30 12.30 15.30 за Рилския манастир.
На Рилския манастир може да спите за 10 лева. Не ходете почивните дни и по празници, защото е пълно и дебелия поп, който даваше стаите като ни видя колко сме зави обратно. От всички хотели и къмпинги миналата година работеше само Зодиак. Не знам какви неуредици имат хотелите там, но и тая година може да е така, затова проверете първо. Зодиака се намира на 20 минути пеша от манастира.
От манастира до езерата има маркирана пътека и го дават 7 часа път. Аз успях да стигна до първото езеро за 4 часа и половина. Бързането беше, защото исках да имам аванс от време да се върна ако не успея, тъй като за пръв път бях в планина и не знаех пътя. Ако не сте в форма не тръгвайте по този маршрут, защото Рилският манастир се намира на 1000 метра надморска височина, а най-горното езеро е на 2500.
Изкачването е много стръмно и на другия ден ставах от леглото с викове заради болките в краката и задника. По пътя ще срещнете и стадо полудиви коне които си пасат там. Мисля, че ги оставят и ги прибират преди снеговете. Имаше поне 50 коня с малките. На това място дето са конете има и рекичка. От там се разделя пътеката за хижа Иван Вазов която тръгва наляво а направо е за езерата. Пътеките с,а много по-добре маркирани, отколкото от другата страна към Сапарева баня.
Едно малко уточнение. Маркировката беше дадена с цвят като охра само, че охрата изчезна по едно време и остана само жълтото, но се успокоявах че им е свършила боята и наистина по жълтото стигнах до езерата.
Не знам дали е от надморската височина от 200 метра(Стара Загора) до 2500,2600 но като се уморих едва си поемах въздух. Скоро прочетох, че 2000 метра разлика в надмордската височина на човек му трябват 20 дена за адаптация. Не знам дали това се отнася за тези малки височини, но общо взето лигите ми течаха, защото нямах сили да се изплюя даже.
Края на август ми беше вторият опит. Първият път отидох мисля, че беше края на април или началото на май. Празнуваха в манастира Цветница и както споменах по-рано дебелия поп се врътна. Тогава затънах в снега и стигнах само до една кошара дето лятото държат овце. ,Отдоло снега се топеше и краката ми бяха мокри, а и времето се развали. Стана мрачно и заваля леко. Щях да продължа защото не беше толкова студено, ама взеха да ми се виждат звездички пред очите. Предполагам че беше от снега или от умора, защото ми отне 3 часа да мина тази може би една двадесета част от пътя. Затъвах до кръста и направо ми се повдигаше от зор. Обувките ми струваха 100 лева, а вътре станаха на каша от водата.Тогава не знаех какво разстояное съм минал и добре че се върнах. Представяте си каква гледка бях като се върнах. Полицията в манастира ми взе личната карта и ме провериха по телефона дали не съм издирван предполагам.
Пролета е пълно с ручеи от топящ се сняг и ако не се събувате да преминете, ще си намокрите краката, а водата е ледена. При първото ходене стигнах до едно място което беше пълно с животинска тор. Не знам защо реших тогава, че сигурно е от мечки и за малко да се върна.
Точно в тоя момент нещо мокро ме бутна по прасеца на крака и сърцето ми както може да предположите спря за момент. Оказа се малко куче(на ръст) порода помиярче. Бях толкова радостен че няма да бъда изяден че даже не можах да му се разсърдя. Кръстих го на секундата Бобко и помиярчето му недно тръгна с мен. По-рано бях срещнал и двойка ловци. Помиярчето имаше една десета днк от гонче така че може и да е било тяхно.Помиярчето тичаше пред мен и се кефеше максимално като се засилваше и се плъзгаше по корем по снега.Отгоре имаше лека ледена коричка и тъй като беше леко не потъваше за разлика от мен .
По пътя, само че през лятото видях и надгробна плоча на мъж и жена, които лавината е помела в една пропаст. Така че има ли сняг и не знаете какво да правите изчакайте лятото.
Да се върна на темата. Горе има две хижи. Забравих им имената ама едната е стара и няма баня. Стаите са общи и кенефа е навънка. Има готвена храна. Нарочно не си поръчах боб и не знам защо въпреки това цяла нощ трещях. Имаше едно семейство в същата стая което цяла вечер будех с пръдните си. За свое оправдание ще кажа, че те правеха същото и ме стряскаха. Дъщеря им беше страшно готина, но като се изтрещеше хижата, потреперваше и аз се будех облян в пот.Мисля че беше десетина лева спането.
До по-новата хижа имаше още 30 минути път и ме домързя да ходя до там, а и имаше 15 румънски туристки от някакво екологично тяхно си движение дошли да спасяват района на езерата от скапаните джипове и уазки които разказват играта на околността, докато се изкачат по стръмното до новата хижа. Бяха на по 20 години и трябва ли да уточнявам, че за нула бройки станах отявлен екоактивист и любител на планината, в която до този момент не бях стъпвал.
На другия ден станах много рано, но имаше много гъста мъгла. Не се виждаше на 20 метра и за да не се бухна в някоя пропаст изчаках около час. След това марш на скок до Сапарева баня. Мисля, че разстоянието е около 25 километра и къде по пътя къде по разни черни пътища, а накрая и по някакъв коларски път, успях да стигна за около 5 часа. Тъй като е само надолнище през повечето време подтичвах леко. Маркировката е адски скапана по този маршрут и само благодарение на някакъв късмет не се загубих из горските пътеки, по които вървях повечето време.
Може би помогна и това че цял месец преди това изчетох сума ти такива коментари кой от къде е минал какво е видял и т.н.Това за коларския път ми помогна най много защото след може би цял час вървене из гората бях решил вече да се връщам на асфалтовия път, ама това значеше цял час обратно. Мисля, че успях да стигна преди 11 часа. От центъра до някакъв магазин хванах автобус за Дупница, а от там за София и с влака до вкъщи.
Седмица след това все още имах мускулна треска и ставах от леглото с нещо средно между коремна преса и лицева опора придружени със засилка и с вик, който будеше съседите. Въпреки зора, който видях, а може би и заради него, съм планирал за другата седмица може би към средата да го направя пак. Жалко, че не мога да навия някой познат, щото като ме видяха как вървя и като чуха какъв зор е решиха че ми се е разхлопало дюшемето.
Вече цяла година се забавляваме като им разказвам разни случки и си умираме от смях. Предполагам, че за опитни планинари този маршрут е детска игра, но за обикновения човек си е цяло приключение. Само да добавя, че лятото бях с маратонки и няма и на 50 метра от манастира си изкълчих жестоко крака и за малко пак да се откажа. Не беше нещо сериозно и за десетина минути спря да ме боли, но след тоя преход, кракът ми се наду леко и наболяваше около 3 месеца. Така че макар и да са тежки ползвайте подходящи обувки.
много ми хареса :)
от много време не съм се качвала по езерата, та си припомних.
““Пишман туристи измръзнаха на 7-те рилски” или “Каръци софянци дадоха фира за няма нищо…”” – много оригинално :)))