Перлите на Рила

Привет на всички и от мен. Прочетох страхотни преживявания от страхотни местенца и мисля, че е време и аз да споделя едно мое скромно пътуване, от което останах изключително доволен. Аз съм небивал пътешественик, готов съм да пътувам по всяко време и навсякъде, само някои да даде тон. За съжаление хората около мен предпочитат пиенето на бира в най-близката кръчма и интернет чат в къщи. Ходенето пеш или пък излет с раници през почивен слънчев ден граничи с абсурда. Затова ми е много трудно да си намеря компания за туризъм, а с малцината, които биха се навили рядко се случваме свободни по едно и също време. Но спирам до тук с оплакването. В този сайт всички са пътешественици и разбират какво ми е вкъщи при хубаво време.

Ето и самата история … Един ден връщайки се от работа, реших да си спестя голямото чакане в претъпкания тролей на СУ и тръгнах пеша към Орлов мост. Вървейки, съвсем случайно се загледах в снимки на планини, поставени в рамки на фасадата на една сграда. Снимките бяха от Рила, като до тях имаше дати и маршрути за посещение. Оказа, че това е фирма, занимаваща се с организиране на планински преходи, както в България така и в чужбина.

Веднага се отклоних от маршрута и след кратък разговор с жената от офиса вече се бях записал за тридневен поход до Рилските езера. Извадих голям късмет, защото бяха останали само две места и то имаше записали се за тях, но в последния момент им възникнало нещо непредвидено. Въпреки, че бяхме средата на юли месец местата били заети още от края на май. За отрицателно време си уредих почивен ден и очаквах с нетърпение заминаването. Беше ми малко притеснено, че не познавам никой, но все пак не е като да си САМ.

Ден първи – приятните моменти започнаха още на тръгване, като имаше един младеж с тамбура, който беше голям веселяк и през целия път създаваше страхотно настроение. Групата беше много колоритна, по отношение на възраст, физика и опит в планинарството. Най-младият участник беше на 5, а най-възрастният на 71 години.

Имаше хора, които за първи път в живота си (макар и на възраст около 40) тръгваха на по-дълъг поход, като имаше и такива които познаваха гледката от Елбрус и Алпите. Водачът ни и наш екскурзовод освен с голям опит и добри познания се оказа и голям шегаджия…непрекъснато разказваше разни вицове и комични истории от походите му.

Автобусът ни остави до местността Зелени преслап, от където започна нашето катерене. Посоката беше към хижа Рилски езера, като се движехме успоредно на палаво планинско поточе, което на места правеше прекрасни малки водопадчета.

Палав планински поток

Мини водопад

След час и половина спокойно ходене, наслаждавайки се на величествената рилска природа, се появи прекрасната хижа Рилски езера. Масивна сграда на пет етажа от камък и дърво и невероятна панорама, от който и да е прозорец. Хижата предлага отлични условия, което за съжаление е много рядко срещано за българските високопланински хижи, но както споменах тук всичко си беше ОК, от спалните помещения, топлата вода в банята до стилно направената телевизионна.
След настаняването следваше кратка разходка в района на хижата и разбира се вечеря в столовата, където отново имаше „жива музика”, много смях и веселие.

Ден 2 –след бърза закуска поехме към заветната дестинация …Обиколка на седемте рилски езера.
Първото и най-близко разположено езеро до хижата е Долното езеро, то приютява част от водите на останалите езера и дава началото на река Джерман.

Долното езеро

В езерото имаше хиляди малки палави рибки, които без страх вкупом се втурваха към всичко цопващо във водата и в миг излапваха храната, която им се хвърляше. Разбира се аз не пропуснах шанса си да потърся златната рибка, но уви след дълго молене нито една от рибките, които успях да уловя с голи ръце не поиска да ми изпълни дори и едно от съвсем скромните ми желания.

Рибки

Златните рибки

Следващото от езерата беше Трилистникът или по старому Средният гьол, защо е наречено така няма какво да коментирам – формата му говори сама за имената му, както и за всички останали езера.

Трилистникът

След Средния гьол стигнахме и до Чифте гьол, което е и най-голямото от всичките седем рилски езера. Двете части, от които е съставено езерото Близнака се оказаха доста различни една от друга, но като и при нас хората, не всички близнаци са еднояйчни.

Езерото Близнака

Скачайки от „гьол” на „ гьол”, стигнахме и до четвъртото езеро по нашия маршрут – Бъбрека.

Езерото Бъбрека

От езеро на езеро ентусиазмът на групата растеше, времето за снимки ставаше все по дълго, а гледката все по-прекрасна.
След като до сега се движехме по маршрут със сравнително леко изкачване, дойде време и за малко катерене….така се озовахме и при най-дълбокото от всички езера- Окото.

Езерото Окото

Сърцата силно туптяха, пулсът беше учестен ……..и изведнъж дъхат ти спира……..НЕВЕРОЯТНА ГЛЕДКА……..!!!
Разбира се, става дума за Езерният връх, място където се чувстваш като БОГ и райска красота е в краката ти.

Езерният връх

Сигурно щяхме да се любуваме дълго време на тази приказна гледка, но времето започна да става много променливо, падна и мъгла, което ни накара да стегнем редиците и така за отрицателно време да се озовем до най-високо разположеното от езера – Сълзата.

Езерото Сълзата

След стръмното изкачване, сега следваше равен и приятен път, като освен групи от коне и мулета със самари багаж се мяркаха и пъргави планински кози.

Козе царство

Изведнъж водачът реши да повиши адреналина и ни поведе по доста стръмен склон с последвало качване на Харамията от към южната му страна. От самото качване нямам снимки, тъй като ръцете ми бяха вкопчени в попътните тревички и храстчета, които бяха доста оскъдни. За някои от групата това си беше нормално, но за други като мен си беше голям екшън. На всичкото отгоре водачът ни успокояваше, че застраховките ни не важат при злополука, ако обувките ни не са маркови планинарски обувки.

Вертикална граница

След качването по склона на Харамията, слизането му по пътеката си беше песен.
Придвижвайки се към последното езеро от нашия маршрут – Рибното, минахме и през поляната на Петър Дънов, в чиито околности вече кипеше подготовка за събора на Бялото братство. До езерото е построена и старата хижа Седемте рилски езера, която на външен вид не може да се сравнява с новата, но пък там готвят най-вкусната боб чорба, която някога съм хапвал!

Рибното езеро

Сценарият на вечерта не беше по-различен от предния, само че сега гостите на хижата бяха в пъти повече и всичките 150 места бяха заети.

Ден трети- днешният ден беше ден за връщане :), като обратният маршрут минаваше през хижа Скакавица и Скакавския водопад. Темпото на цялата група е доста по лежерно, но какво да бъде друго като човек напуска това прекрасно място. Водопадът също е една малка приказка, която си струва да се види, като по опитните планинари ни разказаха, че зимата става една огромна висулка и е голямо предизвикателство за търсачите на силни усещания да бъде изкатерена.

Гледка към водопада Скакавица

Така неусетно изминаха три прекрасни дена в скитане по чудни места, приятни запознанства с готини и весели хора, получи се ползотворна почивка, която ме накара да се отърся от сивото ежедневие и ме зареди с енергия за седмици напред. Сега с нетърпение очаквам лятото да се включа отново в подобно предизвикателство, само че за поне седем дни!

Автор: Димитър Алексиев
Снимки: Димитър Алексиев