През далечната 1980 година /месец април/ аз и съпругът ми посетихме Виена. Туроператорът беше Балкантурист, а екскурзията с параход по река Дунав.
Пътуването започна от Русе, като до дунавския град всеки се организираше кой както може, а ние пристигнахме с влак от София. Еуфорията преди тръгването бе невероятна и вълнението, което изпитах тогава е наистина неописуемо.
Каютата беше пригодена за четирима туристи. Деляхме я със семейна двойка, като пътуването беше удоволствие, защото се оказаха много добри събеседници и весели хора, въобще приятна компания. Нощувахме и се хранехме на парахода, а през деня обикаляхме забележителностите. Освен Виена, другите два града, които посетихме са Будапеща и Братислава.
Престоят ни във Виена беше 3 дни, което не е никак малко, но тогава ни се искаше да останем още и още, защото този град опиянява с разкошните дворци, величествените площади и живописните улички. Тя е символ на богата история и запазени сгради от различни епохи.
Първото ми впечатление от Виена е невероятната атмосфера, съчетание от старинни сгради и великолепни градини. Разхождайки се по улиците се наслаждавахме на малките красиви улични кафенета, които изскачат от всеки ъгъл.
Несъмнено Виена се слави с дворците „Белведере”, „Шьонбрун”, „Хофбург”, катедралата „Свети Стефан”, операта, както и още забележителности, които човек трябва да види през живота си. За малко щях да забравя Пратерът, ами там е прочутото Виенско колело. Гледката отгоре е прекрасна. Като от птичи поглед се вижда цяла Виена.
Относно посещението ни в дворците – не сме заплащали вход, тъй като предварително беше включен в цената на екскурзията. Екскурзоводката обстойно ни информираше за интересните неща около създаването и историята на разглежданите обекти.
Императорският дворец Хофбург е построен през 1460 година. Преустройван е от Максимилиан І, а след него и от Мария Терезия. Тук се пази австрийската императорска корона, с която са короновани Хабсбургите до падането на Австро-Унгарската империя.
На площада са двата фонтана, символизиращи господството на страната по море и по суша.
Най-много време беше отделено за двореца Шьонбрун. Той е бил лятната резиденция на Хабсбургите. Екскурзоводката ни разказа, че в една от залите му е свирил шестгодишният Моцарт.
През 1569 година императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II купува мястото, където сега се намира паркът на Шьонбрун. Проявява интерес и към Зоологическата градина Шьонбрун и дава указания за отглеждането не само на диви животни, но и на екзотични растения. Разглеждането на парка може да трае с часове, стига да имате време разбира се.
Името на двореца, означаващо „прекрасен кладенец” се свързва с воден кладенец, който се използвал от императорското семейство. Те прекарвали летните си почивки и ловували тук. По време на турската обсада, дворецът е бил почти напълно разрушен, и неговото възстановяване изглеждало направо невъзможно. Император Леополд I наредил да се построи нов дворец. И така всеки следващ император променял по нещо от архитектурата …
Но от всичко видяно във Виена, най-много ме впечатли бароковият дворцов комплекс Белведере. Той е бил построен по поръчка на принц Савойски, през 1721-1722 година.
Състои се от два сгради. По-малката се нарича „Долно Белведере”, като тук могат да се видят скулптури от Средновековието. По-голямата сграда се нарича „Горно Белведере” и представлява картинна галерия. Може би останах най-очарована от това място именно поради факта, че ние сме семейство художници, а тук може да се види най-богатата колекция от платна на австрийския художник Густав Климт. Възхищение предизвиква една от най-известните му творби – „Целувката”. Картината представлява изображение на самия художник, заедно с неговата любима Емилия Фльоге.
Интересен факт, свързан с нашата страна е, че тук в една от залите на първи март 1941 година, министър-председателят проф. Богдан Филов подписва присъединяването на Царство България към Тристранния пакт: Рим – Берлин – Токио.
В свободното си време със съпруга ми самостоятелно посетихме и величествената катедрала Свети Стефан. Строителството й е продължило няколко века, което е оставило следа в специфичната й архитектура.
Забележителната сграда на операта е символът на музикална Виена и един от най-проспериращите оперни театри в Европа. Открита през 1869 година естествено с Дон Жуан от Моцарт, с годините тя става сцена на най-знаменития бал в Австрия – Опернбал.
В центъра на Виена на Филармоникерщрасе № 4, точно зад известната „Щатс опер” се намира хотел „SACHER”. Непосредствено зад него на Кертнерщрасе № 4 имаше малка сладкарничка, в която виенчани и многобройните туристи си купуваха различни специалитети „Захер”, най-много прочутата торта „Захер” в луксозна опаковка и още по-луксозна цена. Ние, бедните български туристи, естествено не я опитахме, но за утешение пихме по едно горещо кафе с мека сметана.
Виена е величествена и уникална, като точно в това се състои красотата й. Тази екскурзия ще остане в съзнанието ми като най-скъпоценен спомен. Незабравимите моменти от престоя ми там, ще са винаги в сърцето ми.
Автор: Евдокия Митева
Снимки: Евдокия Митева