„Елате, елате и погледнете!”

Обичам да пътувам! Много! Удаде ли ми се възможност – не се замислям. Хубава е Майка България, неземно красива. Няма нужда да обикаляш света, за да намериш Рая на земята. Той е тук, при нас, в Родината. Неслучайно Аспарух, влюбвайки се в земята на византийците и славяните, е решил да я отнеме и да я брани, за да бъде негова и на народа му. Та нали я е търсил толкова дълго…

Родопите

Родопите

Ученичка съм и тази година през юли бях на екскурзионно летуване в Родопите. Въпреки че съм посещавала Родопа планина, пак с желание се записах. От Силистра съм и наистина ми е далеч, но какво от това. Качихме се на влака и след много перипетии и 15-16-часово пътуване – ето ни в Пловдив. Настаниха ни в едно общежитие. Починахме си и излязохме на разходка.

Отидохме до стария град и посетихме етнографския музей. Запознахме се с бита на българина в миналото – как се е носил, как е изглеждала къщата му отвътре и отвън. Изненадах се, когато в една от стаите видях маса, отрупана с гривни и гердани от синци по модели от едно време. Изработваха ги на място мъж и жена – семейство. Веднага се запознах с тях и завързахме разговор. Самата аз обичам да изработвам такива неща и знам колко струват материалите – синци, корда, закопчалки… И е такова удоволствие, когато от ръцете ти се роди нещо красиво, няма значение колко трудна е била направата. Напълно бях съгласна с високите, но реални цени. Е, не са по джоба на ученика, но и за семейството остава съвсем малка печалба, покривайки разходите.

Продължихме да обикаляме из Пловдив до вечерта. Няма спор – голям и красив град, но аз за нищо не света не бих заменила моята Силистра.

На другия ден се отправихме към Асеновград. Беше интересно да науча старото име на града – Станимака. Преименуван е в чест на Иван Асен ІІ. Над града са останките от Асеновата крепост.

Асенова крепост

Асенова крепост

Наехме си екскурзоводка. Тя ни поведе по опасна и тясна пътечка, осеяна с камъни. Движехме се в колона един по един. Докато разглеждахме църквата „Света Богородица Петричка“ и стенописите и слушахме историята им, над главите ни прелитаха лястовички, които носеха храна на малките си в камбанарията.

Асенова крепост

Асенова крепост

Стенописи в Асеновата крепост

Стенописи в Асеновата крепост

Гледка от Асеновата крепост

Гледка от Асеновата крепост

В Асеновград има доста манастири, църкви и джамии. На техния брой съперничат само булчинските магазини. Вече знам къде да отида като дойде време да се омъжвам. Засега ще се задоволя с палеонтологичния музей. Наистина сполучлив избор.


Музеят е на два етажа. На първия има изложени кости на динозаври, както и огромен скелет на един от видовете. Този екземпляр е бил висок около 5 м и дълъг 6,80 м с евентуално тегло от 10 тона. За съжаление скелетът не е истинския, а само копие. Оригиналът е изложен в музея по палеонтология към Софийския университет. Екскурзоводката беше горда, че баща й е участвал в експедициите и разкопките за откриването на експонатите.

Дейнотериум

Дейнотериум

На втория етаж са изложени останки от морски видове и корали. Те са с изключителни интересни форми и цветове. В една от залите са изложени скелети на животни, по-малки от дланта на човек, както и на жирафоподобни, конеподобни и мутирали гущери и маймуни.

Бедро от мастодонт-експонат в музея

Бедро от мастодонт-експонат в музея

Разгледахме, но не се бавихме много, защото трябваше да поемем към планината. За да стигнем до хижа „Персенк”, изкатерихме един доста стръмен баир. Настанихме се и пренощувахме в нея.

На следващия ден рано сутринта тръгнахме към връх „Свобода”. Той се намира до връх Преспа и село Манастир. На самия връх е построен мавзолей-костница на османския предводител Инихан баба. Какво беше учудването ни, когато пристигнахме – вместо тишина и спокойствие, там заварихме сергии и тълпи от хора,… над 15 000 души. Оказа се, че мюсюлманите са си организирали празник по случай Курбан Байрям и това било за тях традиция да се събират на това място всяка година. Почерпиха и нас.

Курбан на вр. Свобода

Курбан на вр. Свобода

Продължихме, защото още не бяхме изкачили върха. Имахме пред себе си стълбище с над 605 стъпала докато стигнем. Изморени най-сетне се озовахме на площадка от каменни плочи. Мавзолеят бе боядисан изцяло в бяло, а на няколко метра от него имаше черна мраморна плоча-паметник, издигната от ВМРО, на която пишеше: „В памет на Момчил войвода, защитник на Родопа планина от османските поробители”. Хубаво е, че на едно такова място, съжителстват паметници на две религии – на християнството и на исляма. В крайна сметка Бог е един…

А гледката от върха беше величествена, невероятна, приказна. Тук е мястото, където разбираш колко си нищожен и какъв късмет имаш да живееш в България. И някъде, ей там, се намира границата ни с Гърция.

гледка от вр. Свобода

гледка от вр. Свобода

Красивата гледка от вр.Свобода

Красивата гледка от вр.Свобода

Оттук се насочихме към хижа „Кабата”, където щяхме да преспим. Там ни посрещна дружелюбно семейство, почерпиха ни с чай и кафе!

Към хижа Кабата

Към хижа Кабата

Следващият преход беше до Хайдушките поляни, Хайдушкото езеро и връх Рожен. На върха се снимахме до паметника на загиналите преображенци през 1944 г. Красотата на Хайдушкото езеро пък направо беше омагьосваща. Препоръчвам на всеки да дойде и да му се полюбува.

Хайдушко езеро

Хайдушко езеро

Паметникът на вр. Рожен

Паметникът на вр. Рожен

Въпреки, че раниците на гърба тежаха, а и това може би беше най-дългия ни маршрут, все пак пътят ни се стори лек и приятен. Вървяхме през обширни тучни поляни и горски пътечки. Пресичахме малки рекички и си почивахме в беседките до чешмите. Около нас пърхаха разноцветни пеперуди, а в краката ни ухаеха горските цветя. Набрахме си боровинки и си натъпкахме джобовете – „ГРЕШКА, ГРЕШКА, ГОЛЯЯЯМА ГРЕШКА!”…

Пътечка през поляната

Пътечка през поляната

Горски цветя

Горски цветя

Отседнахме в хижа „Студенец”. Вечерта си запалихме огън , пяхме и си разказвахме вицове.

Oгънят, който си запалихме

Oгънят, който си запалихме

Сутринта станахме, бяхме се превърнали в ранобудни птички. Вълнувахме се, защото нямахме търпение да посетим „Чудните мостове”. Това са две изключително красиви скални образувания. Интересното е, че сами са се оформили като мостове. Качихме се и на двата и се полюбувахме отново на пленителни гледки. Толкова величествени, че чак настръхваш и се опияняваш от необятността. Минахме и под мостовете. Седнахме да си починем в сянката им на камъните до рекичката. Посмяхме се на табелата, на която пишеше, че има обхват на Mtel.

Чудните мостове

Чудните мостове

Чудните мостове

Чудните мостове

Този път наш пристан бе хижа „Чудните мостове”. Бяхме малко тъжни, защото следващият ден ни беше последен. Въпреки това спахме добре и даже не ни се ставаше. Красотата на Родопите ни беше пленила и не искахме да си ходим.

Красотааа

Красотааа

Но преди това имахме още един плануван поход до… КРЪСТОВА ГОРА и връх Кръстов. Пътят беше идеален, защото току-що го бяха асфалтирали. По него вървяха много хора и всеки бързаше да стигне до върха, до свещеното място…

По пътя за Кръстова гора

По пътя за Кръстова гора

Местността Кръстова гора има любопитна и дълга история, изпълнена с легенди и тайнства. Те ме омагьосаха и затова ще преразкажа всичко онова, което научих там.
Вярващите християни наричат мястото „Българският Йерусалим” и го смятат за най-святото в България. Кръстова гора се намира в сърцето на Родопа планина, а на няколко километра е с. Борово. Природата е невероятна – хълмове и красиви скални образувания, сини езера, гъсти гори.

По пътя за Кръстова гора

По пътя за Кръстова гора

На върха всяка година в нощта на 13 срещу 14 септември, когато е Кръстовден, хиляди вярващи се събират на нощно бдение и чакат да се случи чудо. Те се поливат от водата в аязмото, която точно в тази нощ притежавала лековита сила. Когато слънчевите лъчи докоснат върха на големия метален кръст, бдението приключва.

Кръстът-Кръстова гора

Кръстът-Кръстова гора

От невероятната история, която ще ви разкажа, преплетена с много легенди, ще разберете защо хиляди хора смятат, че на това място има тайнствена сила. Аз самата вече съм твърдо убедена в това.

В далечната 1933 г. в с. Борово се заселил някой си Йорданчо, роден в с. Ковачевица, Гоцеделчевско. Бил беден и много религиозен. Получавал и видения. Изкачил се веднъж Йорданчо на Кръстов връх и там прекарал цяла нощ в молитви. И отново имал видение. От него той разбрал, че в миналото на това място имало голям манастир и в него монасите пазели частица от Кръста Господен. Тя била или прикрепена към кръст, или от нея бил направен такъв. Но от къде се е взела тази частица там? Тя е била притежание на турски султан, но руският цар научил и решил, че трябва да я притежава. Изпратил свои хора с много богатства за султана. Но строго заръчал, когато султанът попита с какво може да му се отплати за даровете, да му поискат само дървеният кръст. Султанът им го дал без да се замисля. Като научила майка му много се ядосала и му казала, че е направил най-голямата грешка в живота си. Че на силата на този кръст се крепяла властта му. /Как така един кръст ще бъде толкова скъп за един султан, изповядващ исляма, и откъде го има той, е прелюбопитно, не мислите ли?/ Тогава султанът пратил потери да хванат русите и да им го отнемат. Като научили, че ги преследват, русите кривнали към манастирския комплекс, наречен „Белите манастири” и поверили на монасите кръста, като казали, че ще се върнат да си го вземат. Турците обградили манастира, разрушили го до основи, но не могли да намерят реликвата, която 40-те монаси скрили, и затова ядосани ги изгорили живи.

Самият Йорданчо бил разтърсен от видението и отишъл направо при цар Борис ІІІ, за да му го разкаже. Не се и съмнявал, че е истина. Казал също, че му е поръчано да направи и постави метален кръст в знак на това, че там се намира частица от Кръста Господен. Точно тогава при царя случайно бил и подполковник Величков, който, като чул всичко, споделил, че и на него Бог му се явил и му посочил какъв да бъде този кръст.

Защо обаче Борис ІІІ им е повярвал? Тук е преплетена друга случка. Той имал неизлечимо болна сестра. Всичко опитали да я излекуват, но без резултат. Тъй като Йорданчо и Борис ІІІ са се познавали, вероятно самият той е посъветвал царя да заведе сестра си на връх Кръстов и да престоят там една нощ. Царят го послушал и станало чудо – от болестта нямало и следа. Ето затова монархът дал съгласие да се отлее 33-килограмов сребърен кръст, колкото са годините на Христос, като разходите той поделил с полковника. Така през 1936 г. Йорданчо и подполковник Величков, в присъствието на жителите на с. Борово, поставили кръста на връх Кръстов. Разказват, че в края на водосвета върху менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче. То литнало и Йорданчо и тълпата го последвали. Той твърдял, че където кацне, там ще е мястото на разрушения манастир. И наистина. След като разчистили мястото, където кацнал гълъбът, оттам бликнала вода. Днес там е чешмата, от която хиляди хора пият за здраве и изцеление, а в памет на 40-те монаси има направен паметник-олтар с мраморен кръст.

През 1956 г. върху основите на разрушения манастир е построен параклисът „Света Троица”. След поставянето на кръста повече никой не чул нищо за Йорданчо. Сега вече се знае, че е бил затворник в Ловешкия лагер и е убит след нечовешки мъчения. Бил е заровен в земята до шията и оставен да умре.

Старата църква в Кръстова гора

Старата църква в Кръстова гора

През 1994 г. обаче сребърният кръст е откраднат! Веднага свещениците направили копие и го поставили на празното място. Но колкото и да търсили оригинала, не могли да намерят нито кръста, нито крадеца. Неочаквано за всички през 2002 г. той сам отишъл и го върнал, разрязан на три, и се предал. Разказал, че след кражбата за него и семейството му настъпили много тежки дни. Тогава решил, че може би това е от силата на кръста и си помислил, че ако го върне нещастията ще спрат. Така кръстовете на връх Кръстов вече са два.

Новата църква в Кръстова гора

Новата църква в Кръстова гора

Невероятна история, нали? Невероятна е и дивната красота около върха. Говорят, че звездите в небето над Кръстова гора са безбройни и ти се струва че са толкова близо, че само да протегнеш с ръка и ще ги стигнеш… Гората е дом и за хиляди птици, които пеят чудни песни, чува се ромонът на малки поточета… Нима това не е Раят?! Дано се съгласите с мен!

Рекичка по пътя

Рекичка по пътя

За да стигнеш до оригиналния кръст трябва да се изкачиш по стълби. От двете им страни има параклиси със стенописи и книги за мнения. Те са 12 на брой, колкото са апостолите и всеки носи името на един от тях.
Служителка от манастирския комплекс, занимаваща се с поддръжка на параклисите и цветните градини, ни подари по едно осветено цвете за късмет. Тя сподели, че щом сме дошли, значи сме били поканени.

Затова, мили хора, гордейте се, че сте българи и знайте своя род и език, както ни повелява Паисий! Обичайте родината си и тя ще ви отвърне със същото! И в завършек ще цитирам Дядо Вазов: „Кой казва че България не е хубава? Напротив, тя е божествено хубава и величествена! Елате, елате и погледнете!”.

Автор: Росица Иванова
Снимки: Росица Иванова

Публикувано в категория: П-У, Пътеписи, участващи в конкурса 2009 г. . Тагове: , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

7 Коментари

  1. никола шекеримов
    Изпратен 09.11.2013 на 16:08

    Госпожице Иванова бъркате в предоставената информация за музея по палеонтология които се намира в Асеновград. В този музеи на първия етаж има останки на животни не както твърдите на динозаври , нито големия скелет не е на такова животно а са на хоботни животни / прародители на съвременните слонове / тоест те принадлежат към Бозайниците а динозаврите принадлежат към влечугите . Единственото общо с динозаврите и тези хоботни имат по признака ,че и двете групи принадлежат към гръбначните животни тоест имат вътрешна опора /скелет / и второто е в самото име на големия скелет които апропо е най запазения до момента в света по брой намерени кости от един екземпляр / скелет / в света .Когато е бил намерен е бил трети в света 1965 г .

    Та става въпрос за името DINOTERIUM TRACIENZIS . В първата част DINOTERIUM DINO и в двете имена го има ДИНОЗАВРИ означава в превод / страшен / поради факта ,че това животно е било с големи размери и втората част TERIUM в превод / звяр / при втората част от името на динозаврите ,завър означава / гущер / . Сега когато ги свържем се получава . страшен звяр и страшен гущер. Втората дума в името на слона означава тракийски защото е намерено в тракийската област а именно село Езерово, Първомайска община. Музея притежава единствено от групата на влечугите има останки от костенурки и скелет на змия. В МУЗЕЯ НЯМА ОСТАНКИ ОТ ДИНОЗАВРИ.

    Сега за втория етаж.Там са показани останки от безгръбначни животни в фоето. В останалите зали са показани останки от животни от групата на бозайниците. Изключение са 2 експоната на риби, 1 макет на отпечатък от птица, 1 експонат на змия , костенурка. Апропо за останките от скелети на маймуните които сте наблюдавали ще ви кажа ,че са най – добре запазените останки досега в света от този вид – мезопитекус …

    В музея в Асеновград има брошури с кратка информация за експонатите изложени в музея. Информирам ви ,че музея има подобрения в своите зали сега 2013 г. и ако имате път на сам посетете го отново. Пожелавам ви добър ден.

  2. miki
    Изпратен 16.02.2010 на 23:29

    Благодаря на авторката, че сподели този невероятно увлекателен разказ с нас. Докато го четях във въобрежението си се пренесох в тази красива приказка. Обожавам България и чакам с нетърпение да дойде пролетта, ще се опитам да посетя местата, които си описала.
    Продължавай в същия дух, имаш дарба!

  3. dimitar
    Изпратен 13.02.2010 на 21:43

    Продължавай така,мойто момиче!

  4. tzetza blaskova
    Изпратен 13.02.2010 на 16:10

    Zdravei Rosi !Mnogo ti blagodarya za tazi uvlekatelna i mnogo krasiva prikazka. Na4inut po koito razkazva6 e neveroyaten.Ne spirai da pi6e6, molya te.dnes 6te sum 6tastliva,za6oto se dokosnah do tolkova mnogo krasota..pozdravleniq i uspeh

  5. Ивайло Димитров
    Изпратен 14.12.2009 на 0:15

    Не мога да повярвам, че ученичка е написала този прекрасен пътепис! Казвам с ръка на сърцето, че е много по-стойностен от други пътеписи в този конкурс, които са писани от вече възрастни хора! Сигурен съм, че ако спечели този фотоапарат това ще бъде като стимул за това младо момиче. Нека младите да се поощряват. Имаш талант, не само в писането, а и във фотографията! Успех!

  6. Милен Милушев
    Изпратен 11.12.2009 на 12:33

    Още в самото заглавие на пътеписа си Роси Иванова от Силистра ни призовава да отидем и да видим. Да видим родината си и такава каквато е и такава, каквато ни се иска. Защото всички от години , та и от векове, поети и композитори са се възхищавали на нашата България. Дядо Вазов и Алеко коленичиха пред красотата й, завещавайки този порив и у нас, днешните българи. От този пътепис бликат не само впечатления, нормално е за една млада, волна душа, но и чувства, които завладяват. Добрият езиков стил, с умишлено вмъкнатият художествен привкус, заедно с емоцията и радодостта прави творбата стойностна.
    Красивата ни родна България винаги е била извор на чувства, на емоции и възхита. Така ще е и занапред. Конкурси, фестивали, изложби – там където не винаги наградата е същественото, важното е да се обръщаме към родината и нейната красота и история. Това ще ни направи повече българи.

  7. Иванка Христова
    Изпратен 11.12.2009 на 11:24

    Трогната, очарована, възхитена съм, че има такива млади хора като авторката на пътеписа Роси Иванова. Гордея се с нея и й благодаря за духовния празник, който изживях. Продължавай, Роси, имаш талант!

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2022. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи