Пътеписи из българските планини и равнини

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

Беше лятото на 2009 година. Месец Август, в полята голяма жега, а от балкана идеше прохлада. За да се разхладим и разгледаме нашата красива родина решихме да направим един поход из необятните планини и равнини на България. Събрахме се малка, но сплотена група ( 4 човека) и тръгнахме.

Ден 1 (19.08.2009) – вр.Мусала

Сутринта рано тръгнахме от с.Говедаре, Пазарджик. С кола пътувахме до Боровец, където се намира долната станция на КВЛ”Ястребец”. Там закупихме електронни билети от касата. Стойността на билета е 10лв. на човек, двупосочен. След това се отправихме към самия лифт. Имаше малка опашка, защото не само ние бяхме тръгнали на почивка. Не след дълго дойде нашия ред и се качихме в една от кабинките. И така започна пътят към великият връх Мусала.

До горната станция лифта ни качи за около 25 мин. Картината, която ни се разкри по време на пътуването не може да се опише с думи. Красота, красота и само красота. С всеки метър изкачване се разкриваше все по-голяма част от прекрасния пейзаж. Лифтът премина и през една междинна станция.

След слизането си на горната станция на гондолата се отправихме към х.”Ястребец”, в която бяхме запазили стая за нощувка. Хижата се намира много близо до лифта. Настанихме се, оставихме си по-големия багаж и с малките ранички тръгнахме по дългия и труден път към върха. По пътя срещнахме много туристи и българи и чужденци. Колко голяма беше изненадата ни когато забелязахме, че в планината всички се поздравяват без значение, че не се познават и са от различни народности.
Планината излъчваше някаква сплотеност. Приятно е когато си изморен някои да мине покрай теб и с усмивка да ти каже „Добър ден”, „Още малко остава до горе”, „Здравей”. Няма значение какъв си, откъде си, с какво си облечен – ти си човек и заслужаваш поздрав и уважение.

10:30 – тръгване от х.Ястребец

По камениста пътека, от двете страни с ниски дървета (клек), пресичайки ски пистите „Маркуджик” стигнахме до х.Мусала. Пътят до нея е лек и с умерено темпо се стига без особени усилия и умора.

11:45 – х.Мусала
12:00 – х.Мусала (тръгване към върха)

На преден план е новата хижа, на заден -старата

От тук нагоре започна изкачването. Пътят беше стръмен, каменист, и труден за хора „не туристи”. С всяка стъпка нагоре пред нас се разкриваха красиви картини, прохладата и спокойствието на природата ни обгръщаха. Пътеката минава покрай бистрите и студени Мусаленски езера. Водата в тях наистина беше бистра и много студена. Бяха кристално чисти и с лекота се виждаше дъното и можеше да се определи дълбочината им.

Високо пред нас се разкриваше част от върха, а останалата беше обвита в мъгла.
Не след дълго стигнахме до заслон „Ледено езеро” – на час пък от заветната цел.
Заслонът представлява малка постройка с около 20 места за пренощуване.

Зад заслона се намира „Леденото езеро”. От едната страна на езерото покой са намерили няколко диви кози, които използват малка дупка за свои дом. На това място започнахме да усещаме височината и студената прегръдка на планината. Въздухът стана по-труден за дишане, умората започна да се усеща, но желанието – желанието ни теглеше към върха.

13:45 – заслон „Ледено езеро”
14:05 – тръгване към върха от заслона

Заслонът

Най-после последния напън преди да изкачим най-високия връх в България. Тръгвахме по стръмната, вървяща на серпентини пътека.

15:00 – връх Мусала

С няколко почивки за да поемем от чистия въздух се озовахме на върха. Затаихме дъх и погледнахме от високо. Не можехме да повярваме. Гледката спираше дъха. Велика красота, могъща и запленяваща.

На върха има изградена високопланинска метеорологична станция. Височина – 2925,4 м. н.в Там намерихме и печата от 100-те национални обекта.

Имаше и други туристи. Запознахме се с един възрастен мъж, който се оказа бил 28-ми набор. Тогава разбрахме колко слаби туристи сме и как живота малко или много ни е осакатил.

Пред станцията спряхме за почивка и малко подкрепление с храна и вода. Всичко си носихме защото знаехме, че цените не са по джоба на обикновения българин.
Преди да тръгнем се порадвахме отново на гледката и оставихме монетка с надежда отново да се върнем някога при тази девствена красота.

15:40 – тръгнахме от върха по същия път обратно.

За щастие пътят надолу беше по лек.
16:20 – з.”Ледено езеро” (пристигане)
16:30 – з.”Ледено езеро” (тръгване)
18:10 – х.”Мусала” (пристигане)
18:20 – х.”Мусала” (тръгване)
19:36 – х.”Ястребец”

В края на изпълнения с емоции и умора ден се завърнахме в х.”Ястребец”. За наша изненада там ни посрещнаха топло и с усмивка. Хижарят беше много любезен показа ни стаята и каза, че можем да се настаним. Голямо беше учудването ни когато вместо малка мизерна стаичка с 4 легла и „лъскави„ одеала и засечени чаршафи ни чакаха 4 добре постелени легла с олекотени завивки, самостоятелен санитарен възел с топла вода и душ, допълнителни удобства бяха телевизорът, масичка и малко скринче с огледало. Чудесно беше, че след толкова уморителен път можеш да влезеш да вземеш един топъл душ и да се отпуснеш в меко и чисто легло.

След това си направихме вечеря. Носихме си неща за скара. Хижарят ни предложи да използваме голяма електрическа скара и ни покани да вечеряме долу при тях в стая подобна на много малка механа. След вечерята си пожелахме „Лека нощ” и се отправихме към стаята. Нощта мина бързо и неусетно, спокойно в сладък сън. На сутринта станахме и се приготвихме за продължението на похода.

За хижата :http://www.yastrebets.com/

Ден 2 (20.08.2009) – Седемте рилски езера

Сутринта след спокойната нощ, бодри и отпочинали станахме, стегнахме багажа и тръгнахме отново.

9:30 – КВЛ „Ястребец” (горна станция)
9:55 – КВЛ „Ястребец” (долна станция)

Използва се същият електронен билет.Той важи един месец.
След слизането си в Боровец, се запътихме към Самоков, където се отбихме да закусим и да напазаруваме някой неща за деня.

10:45 – тръгване към х.Вада

Отново с колата отпътувахме от Самоков към х.Вада през с.Говедарци. Това е пътят за Мальовица, има отбивка. След отбивката, пътят към хижата е асфалтиран с много големи и дълбоки дупки. Отнема много време и се минава с по-висока кола.

11:30 – Пристигнахме на х.Вада.

Там оставихме колата платихме 3 лв. за паркинг. Хапнахме малко и тръгнахме нагоре към езерата.

11:50 – тръгване към езерата от х.Вада

Пътеката е маркирана. От начало тръгват две маркировки, а после пътят се разделя.
След като се раздели, пътят продължаваме нагоре по леко стръмна пътека. Вървяхме по-бавно защото все пак бяхме малко уморени от предишния ден. Въпреки, че краката ни бяха свикнали с вървенето, пътят си беше много и натоварването също.

Пътеката лъкатушеше през гората. Чуваше се чума на вятъра, песента на птичките и най-вече успокояващата тишина. По пътя на няколко места бяха поставени табелки с послания от бялото братство. Някой от тях са: „Изповед на гората”, „Любов, Мъдрост, Истина”, „Ехо от Вселената” и други. През този ден почивките бяха по често и по тази причина не можахме да разгледаме всичките седем езера.

Разбира се не сме разочаровани видяхме толкова много тези дни, пък и нали трябва да има причина да се върнем пак някои ден. Тук също има печат от 100-те национални обекта. Печатът се намира на х. Скакавица или х.Рилски езера.

15:00 – пристигнахме на Долното (седмото) езеро.

След снимките, клиповете и почивката решихме, че имаме време поне да се качим до х.”Седемте езера” и да видим „Рибното езеро”.

15:37 – х.”Седемте езера”, „Рибното езеро”

В езерата имаше пъстърви. На Рибното езеро постояхме малко защото нямахме много време. Трябваше да тръгваме обратно за да стигнем по светло, а имаше много време да вървим надолу и вече бяхме изморени.

15:50 – тръгнахме от х.”Седемте езера”
19.10 – пристигнахме на х.Вада
20.00 – пристигане в Самоков

По пътя на връщане решихме че можем да оползотворим и следващия ден като минем по друг път за вкъщи и разгледаме няколко забележителности. Направихме си маршрут. Вечерта се прибрахме и роднини и преспахме там. И тази вечер починахме добре и бяхме готови за нови приключения. До тук бяха планините, красотите и чистия въздух. Отново слизаме в градовете, но се убедихме че и там има нещо грабващо погледа.
„Рибното езеро”

Автор: Петя Несторова
Снимки: Петя Несторова

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!