Седемте рилски езера

В една от последните слънчеви съботи, решихме отново да отидем до 7-те рилски езера.

Знаете, че от известно време има лифт, който свързва Пионерска с хижата на Седемте рилски езера. Естествено, няма начин в този район да не се натъкнете на “хитростите” на местните, които са готови на всичко, за да изкарат някой лев. Ден година храни…

Началната станция на лифта

Началната станция на лифта

В този ден лифтът беше в удобна профилактика. Услужливо потриващите ръчички чичета с таратайки, които наричаха джипове, предлагаха превоз на туристите до хижата срещу скромната цена от 20 лв на човек. Айде бе ! Няма да им даваме пари, за удоволствието да се возим в нещо, което може да се разпадне на съставните си части.

Превоз с джип, 20 лв на човек

Превоз с джип, 20 лв на човек

Решихме да се качим пеша, както е нормално. Единствената причина, поради която първоначално мислех за лифта, бяха точно тези джипове, които превръщат пътя в кална кочина.

Качихме се до хижата за около час и нещо, като на места минавахме напряко през гората, а на други бяхме принудени да газим кал до глезените, конкурирайки се с джиповете. Освен ужасния шум, който тези машини издават, разминаването с тях на пътя е много сложно. Понеже всичко е кал, когато джипът се зададе не спира, за да не забуксува в калта. На пешеходеца остава само да се метне в страни от пътя в неизвестното – кал до колене, храсти, блато и тн …

Хижата

Хижата

След това неприятно изкачване до хижата и кратка почивка, обиколихме езерата.
Красотата на природата изличи неприятните преживявания на качване. Сменихме въздуха в дробовете си, погледахме чистата вода на езерата и потеглихме към София.

Чиста вода

Чиста вода

Екскурията продължи ~ 7 часа.

Цялата разходка в снимки :

Седемте рилски езера

Снимки: Марина Илиева

Публикувано в категория: БГ, П-У . Тагове: , , Коментарите и trackbacks са забранени.

3 Коментари

  1. Андрей
    Изпратен 15.06.2012 на 11:50

    Голямо браво, за това, че сте предпочели качването пеш, аз също правя така, въпреки че разполагам с проходима машина. Природата преди всичко!
    И голяма забележка за “таратайките” – това на снимката е едно от малкото превозни средства, които са способни да се качат там. По-смешни са ми шофьорите, които наричат Кайени, Туарези и Х5-ци “джипове”, при положение че офроуд способностите им са по-зле от на заводска Жигула.

  2. Изпратен 01.11.2010 на 12:37

    Моля малко уважение към “таратайките”.

    ГАЗ-а от снимките е много повече от музеен експонат – това е действащ музеен експонат.

    Тази кола е на не по-малко от 40 години! :)))

  3. Мария
    Изпратен 01.11.2010 на 12:14

    За пръв (и за съжаление единствен) път съм ходила на езерата през 89-та година. Тогава, естествено, нямаше лифт и вървяхме пеша. Мисля, че описвате т.н. “зимен” път, който излиза при новата хижа и последователно се изкачва към по-горните езера. Жалко за пътя, защото тогава беше една много приятна пътека, която върви през малинаци и борова гора. (Никога не съм виждала такива едри горски малини, които ми се стори, че имаха аромат на бор!) Ние се върнахме по този път, а се изкачихме по “летния”, който тръгва от хижа Скакавица. Обаче така и не намерихме началото на пътеката, ами за по-пряко издрапахме по ски пистата догоре. Ако тази пътека все още съществува, опитайте. Струва си дори драпането по пистата, защото излизаш на билото и вървиш по равно чак до Бъбрека. Гледката е незабравима, а въздухът не се описва – това трябва просто да се почувства!

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2021. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи