Представете си весела компания на пикник край пълноводна река през пролетта. Бръмчат пчели, пеят птички, слънчеви зайчета подскачат по бистрата вода. Деца ритат топки по зелената трева, мъже са хвърлили въдиците си в реката и обсъждат улова си, а бъбриви жени нареждат обедна трапеза на застлана направо на тревата шарена бохча. Всяка е донесла най-вкусните си гозби, приготвени с най-голямо старание. Закръглена петдесетгодишна млада баба слага нарязани на едро филии бял хляб и пластмасова купа с миришещо на чесън кьопоолу, а стройна мениджърка на голяма фирма ги избутва встрани и нарежда изящна кристална чинийка със салата от кълнове и грейпфрут. Една скъпернически подбутва малка купичка руска салата, друга щедро пълни чинии със сарми, трета важно обяснява как се прави хрупкава баклава. Протягат се много ръце и всяка си има свой тертип.
Ето на такава трапеза ми заприлича Истанбул. Много домакини е имал града и всеки е строил, разрушавал, преправял. Дошли древните римляни и създали велик град с крепостни стени и кули, с императорски дворци, хиподруми и гладиаторски арени. Християнството издигнало големи църкви със златни куполи и високи камбанарии. Турците пък ги превърнали в джамии. Двадесети век и той не закъснял да пренареди града. Появили се мостове над Босфора и Златния рог, големи МОЛ-ове и луксозни жилищни комплекси.
Където й да спреш в Истанбул се усеща този карашик, както казват комшиите.
Първите ни стъпки в този велик град бяха в малка по европейски чиста и спретната градинка, с пейки, подрязана трева и красиви храсти. А пред нас без да разбира причините за възхищението ни се издига крепостна стена от десети век. Бойници, кули, южна порта – всичко е почти запазено. Не е трудно да си представиш как са обикаляли часовои по широките стени, как вестоносци са препускали по дървения мост, как са се изправяла гора от копия на защитниците на града.
Крепостна стена от Римско време
От другата страна на улицата пък, без да се интересува тук ли му е мястото или не – привлича очите ни огромен МОЛ с пъстри витрини и мигащи реклами. Ако след два века някой мой правнук застане на същото място от кое ли от двете постижения на цивилизацията ще се впечатли повече?
Не може да посетиш Истанбул и да не влезеш в Синята джамия.
Синята джамия