Към Последната Шангри-Ла (част 1)
Чувството се подсилваше с всяка следваща картина, която се разкриваше пред очите ни – достигнахме Бумтханг, област, която с право наричат „Бутанската Швейцария”! Всичко изглеждаше като от картина на талантлив импресионист – малки, спокойни реки, които образуваха прекрасни меандри сред тучно зелени полянки, безброй цъфнали в розово и бяло дървета, в чиито сенки кротко се разхождаха крави (но не лилави), разхвърляни, пищно декорирани къщи, чиито многобройни цветове хвърляха меки и топли отблясъци по заобикалящите ги oтвесни хималайски склонове, които се издигаха високо в небесата, нахлупили огромни снежнобели шапки! Липсваше само шоколадът.
BUMTHANG - THE BHUTANESE SWISS
Прекараните дни в този район ни върнаха във времената на нашите баби и дядовци. Бяхме настанени в приказен хотел в планината (3300 м), обзаведен с много вкус и топлота – стаите бяха с прекрасен изглед към отсрещните върхове и склонове на Хималаите и бяха декорирани с красиви килими и топли завивки от вълна на як.
Поразително напомнят като колорит и фигури на българските чипровски килими. Тъкачеството и до днес е един от най-добре развитите занаяти в Бутан. Изработват се не само килими, но и националните бутански носии – дълги поли и жакети за жените и сукмани –рокли до коленете с дълги чорапи – за мъжете. Не са отживелица, а всекидневно облекло за повечето от местните. Задължителни са обаче за всички служители в официални държавни институции, както и в училищата.
Представете си как биха изглеждали българските ученици, облечени с наши народни носии от шопския край и обути с цървули! Може би картинката ще предизвика смях и недоумение, но повярвайте, в Бутан всичко си е на мястото.
За отоплението, колкото и невероятно да звучи, трябваше да се погрижим сами. В стаите имаше малки печки тип „кюмбе” с поставени на тях големи речни камъни – за да задържат топлината. Беше ни наистина изключително интересно и забавно да играем ролята на съвременен Прометей и да поддържаме огъня. Дървата весело пукаха в тъмнината, създаваха вълшебен чар и романтика и ни разказваха онази бабина приказка, която вече малко сме позабравили, но която ни стопли душите, толкова далече от всичко близко и познато. Обстановката отново ни напомни за бутанското щастие…
Все пак си мисля, че отоплението е решено по този начин не заради липса на други средства, а за да се съхрани автентичната атмосфера. Намираме го за много оригинално, въпреки „неудобствата”, които някои туристи веднага биха открили в подобна ситуация. Бутан няма проблеми с доставката на електричество – има го навсякъде, където е построена дори една единствена къща, независимо от височината. Страната е богата на реки и има построени достатъчно водноелектрически централи. Изнасят ел. енергия и за Индия.
Сред тази идилична картина може да се намери и още нещо – обич и любов. И както подобава за Бутан – пак в нетрадиционен вариант. Къщите са надлеждно украсени с огромни фалоси, които в никакъв случай не са проява на лош вкус или резултат на вандалски действия – те са символ на плодовитост и талисман за семейно щастие и благополучие.
Легендата разказва за монах, дошъл от Тибет да подчини злите духове в Бутан. Духовете придобили образ на две неземно красиви сестри. Въпреки многобройните опити, тибетският монах не успял да победи двете немирни красавици, докато не опитал с ….любов! Бутанците вярват, че любовта може да победи навсякъде и във всичко. Затова фалосите са украсени с панделки, имат очички и ръчички, досущ като живи същества! Продават ги навсякъде като сувенири в най-различни форми! Беше доста неочаквано и изненадващо за това доста консервативно общество, но признавам – доста оригинално.
Безспорно едно от най-вълнуващите и интересни преживявания за всеки гост в кралството е посещението на културната икона на Бутан – манастира „ Тигрово гнездо” (Tiger’s nest). Всъщност посещение не е най-точната дума – да достигнеш до манастира си е живо изпитание на духа и на издържливостта на всеки човешки организъм. Кацнала на скала, висока 900 м от подножието на склона, елегантната структура прилича на картина, закачена под върха на планината. Често се оприличава по снимките на манастиркия комплекс в Метеора – уверявам Ви, те са детска играчка в сравнение с „Тигрово гнездо”.
Пътят до там е доста стръмен, независимо от лъкатушещия маршрут. При умерено и непрекъснато темпо може да се стигне най-малко за 2 часа ( трябват Ви и поне 2 часа надолу). По възрастните туристи тръгват в 7 ч. сутринта, за да бъдат на върха около обяд. Дори и ние, които общо взето сме тренирани по високопланински пътеки, се изморихме и спирахме за почивка. Все пак трябва да се отчете и леката форма на кислороден глад на такава височина. Това не е оправдание – будистите твърдят, че страданието е полезно, за да се достигне просветление. Така направихме и ние – не се възползвахме от помощта, която се предлага от местните – да се изкачите до горе на гърба на кон.
Разходката до там беше приятна и разтоварваща, през борови гори и сред цъфнали рододендрони.
Цялата пътека е отрупана от веещи се разноцветни молитвени флагчета. Срещат се навсякъде из Бутан, където има храмове и будистки стюпи.
Манастирът е построен през 17в. Легендата разказва, че националният бутански герой Гуру Ринпоче (същият, който е разпространил будизма в страната) е долетял на бяла тигрица от Тибет и е медитирал в пещерата, която се намира вътре в манастирския комплекс. Затова и мястото е свято за бутанците.
Храмовете са изключително пищно декорирани – това бяха най-внушителните свети места, които посетихме по време на целия ни 10 дневен престой в Бутан. За съжаление, вътре в комплекса, както и навсякъде в храмовете из страната, фотографирането е забранено, така че не можем да предоставим снимков материал. Трудно е и да се опише – по-скоро тази красота се вижда не със сетивата, а се чувства с душата и с личното отношение към дълбоката вяра, която е била движеща сила за построяването и украсяването им.
На върха за първи път „чухме” тишината. Онази божествена, огромна тишина, която те обгръща и те кара да се чувстваш толкова малък и незначителен със своите „високопоставени” материални интереси. Мълчахме и „слушахме” огромното „нищо”, което се случваше около нас.
Природата в малкото кралство демонстрира безпрекословното си могъщество, но бутанците не се страхуват от това. Дръзнали са да се заселят тук, но не в противоборство с природните сили, а с дълбоко преклонение пред тях. Затова тук всичко е обожествявано – планините, реките, езерата, камъните, металите, животните. Когато живееш на бруления от ветровете Покрив на света, толкова близо до боговете, виждаш и осъзнаваш нещата по-добре. Осъзнаваш какъв късмет е ,че те има изобщо и че всичкото злато на света не може да подсили тънката нишка, на която виси живота ти… Щастие. По бутански.
Щастието е двойно повече, когато се осигурява от държавата. Настоящият крал се качва на трона през 2008 г със следното послание към народа си :
„По време на моето царуване никога няма да управлявам като крал. Ще Ви браня като родител. Ще се грижа за вас като брат и ще Ви служа като син. Ще Ви дам всичко и няма да скрия нищо. Ще живея такъв живот като добър човек, който Вие може да счетете , че си струва да живеете и да послужи като достоен пример за вашите деца”
Бутанският крал е най-младия управляващ монарх в света – само на 32 г, кралицата е на 22г. Но въпреки младостта и неопитността си, той е един от най-ревностните защитници за съхраняване на бутанските културни ценности и природа. Законите са железни. Забравете за „българската” врата в полето. Всяко бутанско семейство има право в рамките на 10 г. на 100 ( сто) бр. дървета за строеж (не за отопление) В рамките на този период трябва да се използват разумно. Благодарение на тази политика над 65% от територията на страната е останала залесена. От тях повече от една трета са защитени територии и национални паркове. Малко страни в света, могат да се похвалят с такива цифри. Светкавично в съзнанието ми се появиха познати картини от българо-гръцката граница в района на западните Родопи с камиони, превозващи за южната ни съседка огромни количества дървен материал – колко ли от тях имат разрешение за това?
За преследване на черноглавия жерав, който прекарва зимните месеци в Бутан Ви очаква доживотен затвор. Изключително красива птица, но силно застрашена от
изчезване – популацията им в момента е около 200бр. Успяхме да видим 2 жерава, но само с телескоп. Времето беше вече топло за тях и повечето бяха отлетели към по -високите плата на Тибет.
Бутан е единствената страна в света, където продажбата на цигари и тютюн е забранена. Може да пушите, но ще трябва да отскочите до чужбина и да си купите цигарите оттам, и то на висока цена. Не си и помисляйте да вкарате нелегално повече от официално разрешеното (1 стек) – очаква Ви минимум 5 (пет) г. затвор. Има предупреждения навсякъде. Присъдите наистина се изпълняват, не са само парче хартия.
Да се скрият данъци е почти невъзможно. Бутанците не се и опитват – обичат държавата и ръководителите си, няма нужда да ги лъжат. А и как да е иначе – образованието и медицинското обслужване са напълно безплатни, заплатите – добри. Един учител започва със заплата от около 500 USD, лекарите – с 1000 USD, достигат средно до 2000 USD в зависимост от стажа и специалността. Нямат право да работят на 2 места. Корупцията е практически непозната. Всички се пенсионират на 55г. Пенсии няма! Правителството предоставя на всеки пенсионер еднократна сума, равняваща се на около 75 000 – 80 000 USD по днешния курс. Ще кажете – ами може да не стигнат, как да знаем колко ще живеем? Типична българска реакция – чакаме все някой друг да ни осигури някакво уж сигурно, макар и примитивно и досадно съществуване, без обаче да полагаме усилия и да поемаме макар и малък, премерен риск. Бутанците мислят по друг начин – гледат на това като на възможност с предоставената им от правителството сума да започнат някакъв малък бизнес, да си купят селскостопанска техника или инвентар, с които да обработват земята си и да продават произведеното от тях. На пазари, организирани от държавата. И да се чувстват независими и щастливи. Първи и четвърти стълб от БНЩ в действие.
Интересът в района към бутанската селскостопанска продукция е голям, заради липсата на каквито и да е химикали, пестициди и т.н. в тях. Т.е. – истински „БИО” продукти, без съмнително качество и произход.
Все пак, както навсякъде, Бутан има своите проблеми. Безработицата сред младите хора е все още висока – около 8%. Поради нахлуването на туристите подрастващите започват да попадат под влияние на негативните характеристики на модерните цивилизации – дрога и опиати, разбира се, внесени нелегално. Голямата заплаха за страната е и с демографски характер – жителите на кралството са едва 700 000 , а са заобиколени от 2/5 от човечеството. Затова законите за гражданство и имиграция са много строги.
Големите съседни гиганти Китай и Индия започват да оказват все по-голямо влияние върху малката държава – и политически, и икономически. На бутанското правителство все по-често се налага да се обръща към тях – бутанските външни отношения се управляват от Индия. Там са тренират и войниците от бутанската кралска армия.
Времето, прекарано в Бутан, беше твърде кратко. Достатъчно само да изпиташ онзи възторг от първата среща или първото влюбване. Тази висока крепост си е останала непозната и непревземаема дори и за такива познавачи на Азия като Рьорих. Но времената се променят, дори и в Бутан. Съвременните номади – туристите, проявяват все по–голям интерес към тази щастлива земя. Все още има надежда малкото хималайско кралство да не облече глобалната униформа. Бутан наистина може да изглежда като страна от приказките. Истината е, че там хората не са богати, но това не пречи на чувството им за щастие. Останах с впечатление, че всеки човек в Бутан е щастлив. Не ми беше нужно много време да го осъзная. Достатъчно ми беше да се вгледам в очите на хората. В начина, по който се молят, вярват, усмихват се на непознатия, посрещат ближния и се доверяват на странстващия.
На езика дзонга няма съответствие за „Довиждане”, вместо това просто Ви казват : „До нови срещи! ”. Когато се издигнахме над долината Паро си пожелахме да се върнем отново. Или поне в някой от следващите ни животи да бъдем поне малко истински бутанци и да започнем да гледаме на живота около нас през техните очи. Светът е такъв, какъвто го възприемаме. Една буря със светкавици може да бъде вълшебна. Един пороен дъжд може да бъде онази благословия, която често търсим, поглеждайки нагоре. За по-добър и по-спокоен живот. За щастие, което непрестанно преследваме и което, като че ли, никога не е достатъчно. Но нека поне да бъде такова, както го възприемат хората от онази далечна хималайска земя. Изборът зависи от самите нас. Остава само да го направим…
Целувки и бъдете здрави!
Еми & Стоян
Автор: Емилия Милушева
Снимки: Емилия Милушева
Един коментар
Невероятно! Не съм и предполагала, че съществува такова място на земята!