Докосване до Италия (част 1)

Големите европейски градове не ме привличат особено. Исках да видя Матера и Алберобело с уникалните трули. Но, за да стигнем до там минахме през Венеция, Флоренция, Пиза, Рим и Помпей. Пътешествието ни започна от София с упоритите опити на навигацията да ни прекара през Румъния и с мазните му натяквания: – ще промените ли посоката!? Пътуването продължи дванадесет дни, през които наистина успяхме само да се докоснем до Италия.

Първият ден премина в път. София – Венеция почти 1200 км за 12 часа по скучни магистрали и малко мотаене докато си намерим хотела.
Ако някой се интересува, може да се спести словенската магистрална винетка от 35 евро, като от Риека се преминава към 30 км обикновен път в Словения до Рупа и от там Триест.

Венеция 16.10.11

Когато пътувам се опитвам да не си изграждам предварително представа за дадено място, но за Венеция има толкова много написано, че е невъзможно да се абстрахираш от емоциите на другите хора, били там. Въпреки, че беше средата на октомври, градът беше пълен с народ. Тук през лятото сигурно е невъобразима лудница.

Венеция е разположена върху около 118 малки острова в плитка соленоводна лагуна на Адриатическо море между устията на реките По и Пиаве. Данни сочат, че там е съществувало селище от V в. пр. н. е., а градът е създаден през IX в. През Средновековието Венеция е република – град-държава оглавявана от дожи. Като независима държава е съществувала между 9 и 18 век. В годините на разцвет Венеция е имала 3000 търговски кораба. По-късно за кратко е била владение на Австрия. През 1932 г. се отваря автомобилен и ж.п. мост между града и континента и това допринася за развитието му като туристическа дестинация.

Градът и лагуната са в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Венеция наистина е уникална, както като сгради, така и като начин на построяване. Основите ѝ са дървени подпори (пилоти). Поради това, заради слягането на почвата и глобалното затопляне, Венеция е застрашена от наводнения и е известно, че бавно потъва. Затова и побързахме да я видим.

Венеция не е голяма, за един ден могат да се видят основните места. Хотелът ни беше във Фаваро Венето, за 20 мин. стигнахме до Piazzale Roma и от там продължихме пеша.

Градът има 180 канала и 450 моста. Един от тях е моста Риалто или “моста на въздишките” – най-старият мост над Големия канал. Първоначално е бил дървен. Веднъж е изгорял по време на бунт, възстановили го, но по-късно рухнал под тежестта на тълпата, която наблюдавала от него парада на лодките. През 16 век отново го построяват, вече като арковиден каменен мост.

Висок е 7,5 метра и е на 28 метра над Големия канал. Наричали го така заради въздишките на осъдените, които минавали по него от Двореца на дожите към затвора и за последен път виждали Венеция. Сега по него има магазини, както и на моста “Понте Векио ” във Флоренция, който щяхме да видим през следващия ден. Малко е сбутан между сградите, но в този град липсата на пространство е навсякъде. Чудя се как зареждат магазини и заведения през тесните улички, а да отглеждаш голямо куче там е предизвикателство.
От моста се открива прекрасна гледка към Канале Гранде.

Канале Гранде е с дължина около 4 километра и е основен воден път през историческата част. Минава под 3 моста: Риалто, Скалци и Моста на Академията. Ние видяхме само Риалто.

Сграда в готически стил. Била е резиденция на дожите. Строежът ѝ продължил от 1309 до 1424 година. Дворецът е шедьовър на венецианското изкуство. На това място е имало замък с укрепени стени, кули, подвижни мостове и ров, построен през 810 г., който изгаря по време на някакво народното въстание срещу дожа. След това замъкът е възстановен, но през 1106 г. отново е унищожен от пожар. По късно, през XII в. започва възстановяването му и тъй като републиката по това време е силна и няма нужда от мощни укрепления, венецианците издигат ново здание – разрушават крепостните стени, засипват рововете, събарят кулите и създават един изключителен и уникален за времето си архитектурен паметник.

Към вътрешността на двореца води стълбата на гигантите с двете големи статуи на Нептун и Марс, които символизират господството на могъщата тогава Венецианска република и по суша, и по море.

Стълбата на гигантите води към златната стълба. По нея имали право да влизат в двореца само тези, чиито имена фигурирали в “Златната книга”, съставена през 1315 г., в която били вписвани раждането, браковете и смъртта на венецианската аристокрация.

Първият етаж е зает от съдебните кантори, разни канцеларии и кабинети. На втория етаж са Залата на Големия съвет, Избирателната палата и жилищните апартаменти на дожа. Залата на Съвета на Десетте е на третия етаж заедно със салона, в който са приемани чуждестранни пратеници. На последния етаж са залата за оплаквания и криминалната палата, където са разпитвали задържаните и после по моста Риалто – в затвора. Нагледахме се на изключително красиви тавани, още не знаехме какво ни чака във Ватикана. Снимането е забранено, много не си дават зор, но постоянно правят забележки. По тази причина това са най-сладките ни снимки – неразрешените.

Най-голямото помещение във Венеция, а и в цяла Италия от онова време е залата на Големия съвет, което заема цялото южно крило на Двореца и е с размери 54 м / 25 м и височина 15 м. Залата е декорирана от най-големите венециански майстори. В центъра на тавана е картината “Венеция – кралица на морето”.
Тук твърдо ни преследваха за снимането, затова тази снимка ми е много ценна.

Базиликата Сан Марко е най-известната църква в града и един от най-известните примери на византийска архитектура.

Базиликата е символ на венецианското богатство и могъщество, има невероятни позлатени византийски мозайки, най-известната и забележителност е т. нар. “златен олтар”, създаването на който продължава 500 години. Поради това, още от 11 век сградата е известна като Chiesa d’Oro (Златна църква). Вътре е забранено да се снима и забраната се спазва. На входа има дълга опашка, но върви бързо. Не пускат с раници – в съседна уличка има гардероб, а пред входа на Базиликата – неясна схема как да стигнете до него.

Конете на Сан Марко са антични бронзови статуи над входа на Базиликата и са поставени там през 1254 г. Докарани са от Хиподрума в Константинопол, след превземането му от кръстоносците. През 1797 г. Наполеон ги откарва в Париж за Триумфалната арка, но през 1815 г. са върнати във Венеция. От 1990 г. оригиналните коне са в музея в Базиликата. Конете над входа са бронзови копия.

Кулата – камбанария на Сан Марко е висока 98 метра. Построена е върху римски фундамент през 9 в. като наблюдателна кула и фар за венецианските кораби. В този вид е от 1514 г. През 1902 г. се е срутила. Възстановена е в същия вид и тържествено открита през 1912 г. Има 5 камбани, всяка от които някога е имала определена функция: една е отбелязвала началото и края на работния ден, друга – времето за обяд, третата – заседание на магистратите, четвъртата – срещите на сената, а петата – предстояща екзекуция.
Сега има асансьор, опашка на входа и силен вятър горе, така че си носете дрешка. От кулата се вижда цяла Венеция.

Площадът Сан Марко – Piazza San Marco. Основният площад във Венеция. Нещо не ни беше интересен, снимахме го от кулата.

В края му близо до морето е “пиацета” – малък площад с две колони. На върха на едната е крилатия лъв на Сан Марко, а на другата – Св. Теодор – патрон на Венеция. Както прочетохме, венецианците не минават между колоните, защото на времето там са изгаряли осъдените на клада.

Часовникът на Свети Марко е много красив, намира се на часовниковата кула на площада San Marco. Малко от оригиналния механизъм от 15 век е останал до днес. Това е астрономически часовник, тогава ги е имало много в Европа. Показва месеците на годината, фазите на Луната и планетите и часовете на денонощието.

Освен да се видят популярните сгради във Венеция също е интересно човек да се изгуби по малките улички. Те предлагат любопитни гледки.

Видяхме много красиви сгради, но като цяло Венеция не ни завладя.
За гладните: Sarde in Soar – според направено проучване – типично венецианска рецепта – пържени сардини, мариновани в разни миризми с пържен лук. Вкусно, но не е нещо, което ще помниш цял живот.

Флоренция 17.10.11

Пътят до Флоренция е 260 км и ни изяде около 4 часа с търсенето на паркинг. Този град заслужава повече от половин ден, но по предварителен план нямаше как. Като селище е основана през 59 г.пр.н.е. с латинското име Florentia и означава цветуща.

Град с богата история: въвел собствена златна монета- флорин през 13 в., преживял чумната епидемия през 14 в., управляван и тайно и явно от Медичите, бил столица на Италия от 1865 г. в продължение на 6 години. През Втората световна война една година е бил под немска окупация и е спасен от разрушение и разграбване благодарение на германския консул Герхард Волф. Родно място на Данте, Микеланджело, Ботичели, Макиавели, Катерина Медичи.
Флорентинците вярвали, че душевната красота се възпитава от ранна възраст. Затова и създали толкова красота около себе си, за да израстват децата сред красота и изящество.

Точно с Флоренция се свързва състояне, известно като синдром на Стендал, тъй като той пръв е описал симптомите. Характерно е за чувствителни хора, които попаднали на място с голям брой красиви предмети на изкуството, изпитват силно вълнение, световъртеж, учестено сърцебиене, понякога и халюцинации. Обяснението е, че когато се натрупат много впечатления, мозъкът отказва да ги приеме, блокира. Стендал го описва като чувство на екзистенциален ужас. Любопитно е, че най-често страдат европейци, никога местните жители и японските туристи.
Най-опасното място за страдащите от синдрома е галерията Уфици. Ние бяхме пощадени, в понеделник галерията беше затворена, за съжаление. Не можахме да видим съкровищата на Медичите.

Наблизо е покритият мост Понте Векио. На негово място е имало дървен мост още от римско време. Отдавна е известен с бижутерските си магазини. Това е единственият флорентински мост, който германците запазват при отстъплението си в края на Втората световна война точно заради златарите. През 1966 г. река Арно залива центъра на града и унищожава много произведения на изкуството. Властите са знаели, че реката приижда, но са предупредили единствено бижутерите на Понте Векио. Има няколко фамилни златарски магазини, които се предават през поколенията още от времето на Медичите до днес.

Любопитен обичай там е, влюбените да оставят катинарче като хвърлят ключа в реката, така любовта им ще бъде вечна. Вероятно…

Дворецът Пити е най-големият флорентински дворец. Построен е от банкера Лука Пити през 15 в. и скоро след това купен от семейство Медичи за главна резиденция.
Сградата е огромна и внушава респект. Разгледахме впечатляващи колекции в музея на среброто и музея на порцелана, имаше невероятно изящни предмети, но за съжаление не разрешаваха да се снима. Зад двореца са градините Боболи – еталон в парковото изкуство. Още със създаването им е бил построен специален водопровод, който да докарва вода от река Арно. Сигурно са прекрасни през пролетта. И тук не липсва египетски обелиск.

Катедралата Санта Мария дел Фиоре /Cattedrale di Santa Maria del Fiore/ е прекрасна.

За времето си е била най-голямата катедрала в Европа. Днес е на четвърто или пето място по големина. Строена е около шест века от различни архитекти. Кулата – камбанария е по планове на Джото, а уникалния за времето си купол е дело на Брунелески. По-късно Микеланджело използвал същата конструкция, за построяването на още по-големия купол на Свети Петър в Рим. Куполът е строен 16 години без да е използвано поддържащо скеле и само вградените в него тухли тежат 1500 тона. Отвън цялата сграда е изключително красива с дантели от бял, зелен и розов мрамор.

С прекрачване на прага те завладява пространството и съвършенните линии. Чувстваш се малък и някак по-светъл. Все си мисля, че човекът е изключително създание, щом е способен да сътвори толкова красиви неща, жалко е, че може с лекота и безотговорност да руши.

Над входа има интересен часовник, създаден през 1443 г., който продължава да работи и сега, но стрелките му се движат в обратна посока на днешните часовници. Така и не намерих информация защо.

А споменах ли мозайките на пода? Свършиха ми синонимите на красив, ще повтарям.

Баптистерият “Сан Джовани Батиста” от 12 в. е непосредствено до Катедралата, осмоъгълна, също много красива сграда – една от най-старите сгради във Флоренция. Има три входа с двукрили врати. украсени с релефи от бронз с библейски сюжети.

Най – впечатляващи са източните врати – Вратите на Рая, те са позлатени. Отливането с довършителните работи по релефите е продължило около 11 години. Другаде четох, че създателят им, Гиберти е работил по тях 49 години и 8 месеца – от 1403 г. до 1452 г.

И за кой ли път, изумителни детайли.

Първите баптистерии са от IV в. Те са големи, с кръщелен купел – басейн, достатъчно голям да побере възрастен човек или няколко души едновременно, тъй като имало много хора за кръщаване. Постепенно за кръщаване останали предимно деца и размерите на купела били намалени – вместо басейн вече се използвал специален съд и ритуалът се извършвал в църквата.

Палацо Векио – Palazzo Vecchio или Стария дворец. Строежът му е започнал през 1299 г. От 1872 г. до днес е сграда на общината. Пред него е площад “Синьория” с копия на известни скулптори, като Давид на Микеланджело и Персей държащ главата на Медуза на Челини.

Там е и Фонтанът на Нептун – толкова красив, че можех да го гледам с часове. Титан обграден с бронзови фигури на странни морски създания – много истински. Според поверието те оживяват при пълнолуние и няма съмнение, че е така.

Флоренция ни хареса, градът има дух, нещо което не успяхме да усетим във Венеция. Жалко, че нямахме повече време и потеглихме към Лука, където щяхме да нощуваме. Чакаха ни около 100 км и почивка.

За гладните: В Лука – Hotel Carignano и ресторантът с Chef Паоло Монти, горещо препоръчван в tripadvisor. Добре, да опитаме нещо типично тосканско и по предложение на сервитьора – патица. Представляваше няколко парченца патешко върху булгур с нещо като боровинково сладко и съмнителни кафяви артистични мазки отстрани. Голяма гадост. Десертът беше печена ябълка с ванилов сос в чиния от половин квадратен метър. Вече не помня какво яде Митко, но и той не беше очарован.

Следва Лука, Пиза, Рим, Помпей, Матера, Алберобело…

Автор: Йолана Колева
Снимки: Йолана Колева