Истанбул

Представете си весела компания на пикник край пълноводна река през пролетта. Бръмчат пчели, пеят птички, слънчеви зайчета подскачат по бистрата вода. Деца ритат топки по зелената трева, мъже са хвърлили въдиците си в реката и обсъждат улова си, а бъбриви жени нареждат обедна трапеза на застлана направо на тревата шарена бохча. Всяка е донесла най-вкусните си гозби, приготвени с най-голямо старание. Закръглена петдесетгодишна млада баба слага нарязани на едро филии бял хляб и пластмасова купа с миришещо на чесън кьопоолу, а стройна мениджърка на голяма фирма ги избутва встрани и нарежда изящна кристална чинийка със салата от кълнове и грейпфрут. Една скъпернически подбутва малка купичка руска салата, друга щедро пълни чинии със сарми, трета важно обяснява как се прави хрупкава баклава. Протягат се много ръце и всяка си има свой тертип.

Ето на такава трапеза ми заприлича Истанбул. Много домакини е имал града и всеки е строил, разрушавал, преправял. Дошли древните римляни и създали велик град с крепостни стени и кули, с императорски дворци, хиподруми и гладиаторски арени. Християнството издигнало големи църкви със златни куполи и високи камбанарии. Турците пък ги превърнали в джамии. Двадесети век и той не закъснял да пренареди града. Появили се мостове над Босфора и Златния рог, големи МОЛ-ове и луксозни жилищни комплекси.

Където й да спреш в Истанбул се усеща този карашик, както казват комшиите.

Първите ни стъпки в този велик град бяха в малка по европейски чиста и спретната градинка, с пейки, подрязана трева и красиви храсти. А пред нас без да разбира причините за възхищението ни се издига крепостна стена от десети век. Бойници, кули, южна порта – всичко е почти запазено. Не е трудно да си представиш как са обикаляли часовои по широките стени, как вестоносци са препускали по дървения мост, как са се изправяла гора от копия на защитниците на града.

От другата страна на улицата пък, без да се интересува тук ли му е мястото или не – привлича очите ни огромен МОЛ с пъстри витрини и мигащи реклами. Ако след два века някой мой правнук застане на същото място от кое ли от двете постижения на цивилизацията ще се впечатли повече?

Не може да посетиш Истанбул и да не влезеш в Синята джамия.

Тя е дом на Бог и като във всяка къща влизаме без обувки. „Внимание, Дами! – обърна се към нас екскурзоводът. – Когато събувате обувките си първо се оглеждате зад вас и ако е чисто прикляквате, не се навеждате. Отнася се и за мъжете.” – шеговито ни посъветва гидът, имайки предвид някои сексуални навици на мюсюлманите.

На входа на джамията пишело, че всеки който вярва в Бог може да влезе. Според обясненията на нашия екскурзовод мюсюлманската, юдейската и християнската вяра са прави вери, защото всички вярваме е един и същи Бог. Ислямският пророк Иса е християнския Бог Исус. Странно защо историята показва, че последователите на Мохамед не са били съвсем съгласни с тези постулати на Корана.

Има пет неща, които трябва непременно да направят гостите на Истанбул. Всеки екскурзовод има своя версия на този списък, но всеки включва като точка първа разходка с корабче по Босфора.
Протокът свързващ Черно и Мраморно море е дълъг около 30 километра, широк от 750 до 3 700 метра, дълбок от 36 до 124 метра. Има и специален обозначителен знак на сред морето, който посочва къде свършва Босфора, за да знаят капитаните кога навлизат в Мраморно море.
Над Босфора има два моста, които свързват Европа и Азия. Когато пътувате с корабчето минавате под единия и екскурзоводът ви подканя да се целунете, така както са го направили двата континента.

По време на разходката от двете страни ви гледа Истанбул с минарета, султански дворци и накачулили се една над друга къщи. Самó на Босфора, на първа линия са скъпи хотели, в които отсядат американски милиардери, руски олигарси и арабски емири.

Корабчето ни се отправя към Азиатския бряг. Акостираме на друг континент.

Очаква ни разходка в Долма Бахче Сарай.

Не ни карат да се събуем, само обуваме калцуни. Паркетът бил много скъп. Залите на двореца са огромни, позлатени и изрисувани с красиви орнаменти. В центъра на огромен хол стои красива маса. Но на нея не са се хранили султани и везири. Била с декоративно значение, украшение, като вазата в ъгъла. Такава била ориенталската традиция. Мебелите са малко и някак си се губят сред огромните зали. Липсват характерните за Италия легла с балдахини и отрупани със стени картини. Затова пък витрините със златни предмети са пълни: прибори, чайници, чаши за вино и чай, чинии и супници, кани – всичко е от красиво инкрустирано със скъпоценни камъни злато. И кристал, много кристал – полилеи, свещници, кристално стълбище.

Подробно ни разказват за харема. Там момичетата ги назначавали на 14 години. Следват три години обучение и пет години работа – по един ден в годината. На 22 години я пенсионират и напуска харема. Защо работи един ден в годината? Ами защото в харема има 400 жени, за разнообразие на султана – всеки ден различна. А знаете ли кой избира кое момиче да ощастливи падишаха през нощта? Майка му, един вид свекървата! Той, султанът не заслужава, но аз малко го съжалих. Едно удоволствие има човекът, а не може сам да си избере жена за вечерта. Защо тогава е султан, защо управлява огромна империя?

В дворецът е живял и умрял Мустафа Кемал Ататюрк – основателят на републиката. В Турция има истински култ към личността на Ататюрк. Считат го за велик пълководец, изключителен дипломат, „баща на турците”. Още когато пресечеш границата се сблъскваш с негов гранитен паметник в цял ръст. Вътре в граничния пункт също те гледат няколко негови портрета. Навсякъде в Истанбул има негови паметници. Техният брой сигурно с успех конкурира броя на джамиите в града. Има и специален закон, който забранява да се критикува и да се отрича делото на Ататюрк. Изглежда ми пресилено. У нас никой не се съмнява във величието на Апостола и за това не ни е нужен закон.

Друга забележителност на Истанбул, която не пропускат туристите е Капалъ чарши (Покрития пазар) – Меката на търговията и машина на времето. Там се връщаш години назад и сякаш си в 18 век. Безкрайният лабиринт от улички, в които аз бързо загубих ориентация, е пълен с народ. Забрадени жени на всякакви възрасти, мустакати продавачи, момчета, които тичат между магазините и разнасят денкове със стока или подноси с чай и кафе. Магазините са малки, но пълни със стока. Цените, доколкото има етикети, са ударили небесата.

Сделките – започват с пазарлък. Пример: На гърба на книжка на български за Истанбул има цена 35. Виждайки интереса ми сериозен продавач започва да ми обяснява на развалена смесица от руски и сръбски, че цената само за мен е 10. Аз казвам, че е скъпо. Той уточнява: „Ама в лири.” „Не” – казвам и понечвам да си тръгна. „Колко?” – пита той. „Пет” е моя отговор. „Колко?” – пак пита той с тон „Ти чуваш ли се какво говориш?”. „Пет” – не отстъпвам аз и излизам навън. Продавачът ме настига и вече ми я бута в ръцете. „Вземи я за пет.”
Втори пример: Кожено яке на цена 1260 лири, купихме за 340 лири и май се минахме. “Тия са големи мошеници.” – реших аз. Но май не съм права. Просто тук такива са правилата.

Както го има ориенталският Истанбул с малките улички, забрадените ханъми и източните тертипи, така го има и Истанбул на 21 век с големи съвременни МОЛ –ове, красиви нови сгради и интересни атракции. Една от тях е аквариум на два етажа. Там може да видите малки разноцветни тропически рибки и три-четири метрови акули, плуващи в огромен кръгъл басейн, да преминете през тунел, сякаш вървите по морското дъно, а водата е над главата ви, да усетите чара на тропическата гора, която ви смразява кръвта със съскащи звуци на кобри и лъвски рев.

За кое не разказах? За ориенталската вечер, пушенето на наргиле, пиенето на турско кафе, баклавата с шам фъстък и за още много неща, които пропуснах. Но Вие като отидете в Истанбул ще ги видите и ще ми разкажете за тях.

Автор: Йолинка Домусчиева
Снимки: Йолинка Домусчиева