Това лято не успяхме да излезем в отпуск и затова решихме да го реализираме през Септември. Започнахме да гледаме оферти и дестинации. И избрахме да отидем до Закинтос. Прекрасно място. Направо рай. Датата на заминаване ни устройваше и се свързахме с туристическата фирма. Тази дата беше обявена като потвърдена. При разговора също ни убедиха в гарантирано заминаване. Отидохме до офиса, платихме сумата и с усмивки на уста и прекрасно настроение започнахме да се подготвяме за предстоящото пътуване. Пуснахме си молбите за отпуск. Аз започнах да проучвам какво да се види на острова. Доста пътеписи прегледах. Там щяхме да си обикаляме сами. Разгледах обществения транспорт… И вече сънувах красотите, които бях видяла на теория. Карти на градчета разпечатахме. Обичайната тактика.
И да отбележа всичко това става една седмица преди датата на отпътуване. Така да се каже в последния момент, точно за да сме сигурни в тръгването.
Да ама не, както се казва. Три дни преди датата, в седем вечерта ни се обаждат от фирмата, че не са се събрали достатъчно хора и екскурзията няма да се състои. Това направо ни разби. Никак не го очаквахме. Направо студен душ на големия ми ентусиазъм.
Казаха ни да си изберем други дестинации за доста по-късни дати. Това изобщо не ни устройваше. Хайде пак на изходна позиция.
На следващата сутрин пак се започна едно гледане, телефонни разговори с други фирми, нерви. Искахме нещо в същия период. Не да си отменяме отпуските.
И накрая от няколко варианта избрахме Йонийски острови (без Закинтос, разбира се). С два дена по-къса почивка, но в същата седмица. Компромисен вариант. Обещах си да не поглеждам карта или нещо друго по предстоящото пътуване. Много бях разочарована. Само видяхме, че хотела ще бъде в нищото. Далече от градчета и забележителности. Но беше до плажа, така че поне морето щеше да ни е близо.
Ден първи
И така, в уречения ден и час, без никаква емоция, потеглихме в компанията на доста смесена група – както възрастни хора, така и по-млади. По прогноза времето щеше да е хубаво. Това си беше добра новина. Плажуване щеше да има.
Много бързо минахме границата. И потеглихме по гръцките пътища с добра скорост. Хотелът щеше да бъде в района на Превеза. Толкова на юг не бяхме ходили до сега. Щеше да е интересно. През прозореца на автобуса гледките се сменяха бързо.
Докато пътувахме, екскурзоводката започна да обяснява какви допълнителни екскурзии се предлагат. Решихме да се запишем. Щяхме да си разнообразим престоя.
Към 16,30 пристигнахме в хотела. Бързо се настанихме и веднага поехме към морето. Нали за това си мечтаехме. Беше ветровито, но кой ти гледа такива подробности. Водата беше топла и чиста. Вълните се засилваха и накрая реших да не си правя експерименти. Не съм добър плувец, а беше дълбоко. Приключих с плуването за деня. Вятърът накрая ни изгони от плажа. Взехме по един душ и въоръжени с апарата поехме навън, за да хванем края на деня.
Красиво беше. Освен нас никой не се мотаеше по плажа. Явно всички бяха хукнали на вечеря след дългия път. Ние изпратихме слънцето и поседяхме, за да се порадваме на вечерта, свежият морски въздух и спокойствието. Освен шума на вълните нищо друго не се чуваше. Бяхме далече от пътища и градска суетня.
Набързо вечеряхме и пак поехме навън. Толкова звезди никога не съм виждала. Щурци свиреха в тревата. Нехарактерни неща за градския човек. Тръгнахме между няколкото къщи до хотела, но разлаяхме кучетата, които явно спяха по дворовете. Сигурно бяха нещо като вили, защото живот в тях нямаше. Само ние бодро вървяхме в тъмното.
Продължение »
