Това лято не успяхме да излезем в отпуск и затова решихме да го реализираме през Септември. Започнахме да гледаме оферти и дестинации. И избрахме да отидем до Закинтос. Прекрасно място. Направо рай. Датата на заминаване ни устройваше и се свързахме с туристическата фирма. Тази дата беше обявена като потвърдена. При разговора също ни убедиха в гарантирано заминаване. Отидохме до офиса, платихме сумата и с усмивки на уста и прекрасно настроение започнахме да се подготвяме за предстоящото пътуване. Пуснахме си молбите за отпуск. Аз започнах да проучвам какво да се види на острова. Доста пътеписи прегледах. Там щяхме да си обикаляме сами. Разгледах обществения транспорт… И вече сънувах красотите, които бях видяла на теория. Карти на градчета разпечатахме. Обичайната тактика.
И да отбележа всичко това става една седмица преди датата на отпътуване. Така да се каже в последния момент, точно за да сме сигурни в тръгването.
Да ама не, както се казва. Три дни преди датата, в седем вечерта ни се обаждат от фирмата, че не са се събрали достатъчно хора и екскурзията няма да се състои. Това направо ни разби. Никак не го очаквахме. Направо студен душ на големия ми ентусиазъм.
Казаха ни да си изберем други дестинации за доста по-късни дати. Това изобщо не ни устройваше. Хайде пак на изходна позиция.
На следващата сутрин пак се започна едно гледане, телефонни разговори с други фирми, нерви. Искахме нещо в същия период. Не да си отменяме отпуските.
И накрая от няколко варианта избрахме Йонийски острови (без Закинтос, разбира се). С два дена по-къса почивка, но в същата седмица. Компромисен вариант. Обещах си да не поглеждам карта или нещо друго по предстоящото пътуване. Много бях разочарована. Само видяхме, че хотела ще бъде в нищото. Далече от градчета и забележителности. Но беше до плажа, така че поне морето щеше да ни е близо.
Ден първи
И така, в уречения ден и час, без никаква емоция, потеглихме в компанията на доста смесена група – както възрастни хора, така и по-млади. По прогноза времето щеше да е хубаво. Това си беше добра новина. Плажуване щеше да има.
Много бързо минахме границата. И потеглихме по гръцките пътища с добра скорост. Хотелът щеше да бъде в района на Превеза. Толкова на юг не бяхме ходили до сега. Щеше да е интересно. През прозореца на автобуса гледките се сменяха бързо.
Докато пътувахме, екскурзоводката започна да обяснява какви допълнителни екскурзии се предлагат. Решихме да се запишем. Щяхме да си разнообразим престоя.
Към 16,30 пристигнахме в хотела. Бързо се настанихме и веднага поехме към морето. Нали за това си мечтаехме. Беше ветровито, но кой ти гледа такива подробности. Водата беше топла и чиста. Вълните се засилваха и накрая реших да не си правя експерименти. Не съм добър плувец, а беше дълбоко. Приключих с плуването за деня. Вятърът накрая ни изгони от плажа. Взехме по един душ и въоръжени с апарата поехме навън, за да хванем края на деня.
Красиво беше. Освен нас никой не се мотаеше по плажа. Явно всички бяха хукнали на вечеря след дългия път. Ние изпратихме слънцето и поседяхме, за да се порадваме на вечерта, свежият морски въздух и спокойствието. Освен шума на вълните нищо друго не се чуваше. Бяхме далече от пътища и градска суетня.
Набързо вечеряхме и пак поехме навън. Толкова звезди никога не съм виждала. Щурци свиреха в тревата. Нехарактерни неща за градския човек. Тръгнахме между няколкото къщи до хотела, но разлаяхме кучетата, които явно спяха по дворовете. Сигурно бяха нещо като вили, защото живот в тях нямаше. Само ние бодро вървяхме в тъмното.
Ден втори
Този ден щеше да е с лека програма. Кратка разходка до античното селище Никополис и град Превеза. Няколко часа разходка и после време за плаж. Идеално.
След закуска се натоварихме на автобуса и потеглихме. Пътят минаваше покрай морето. Безкрайна брегова ивица. Морето – синьо и спокойно. Нямаше вълнение. Вятърът беше утихнал. Доста къмпинги имаше в сянката на дърветата.
Около 40 мин имахме да разгледаме руините. Останки има в целия район. Доста са разпръснати и видяхме само малка част от тях. Имаше разкошни мозайки.
На този обект все още се търсят артефакти. Видяхме интересен начин за пресяване на пръстта– камион изсипваше пръстта върху метална мрежа и на ръка, с лопати разбиваха по-големите буци пръст. Нямам идея как биха останали здрави по-дребни глинени предмети при тази операция. Но затова пък има реставратори. Да оправят погрома след копачите.
Никополис е бил главен град на областта до 18-19 век. Основан е от Октавиан Август. По това, което видяхме , за времето си е бил голям, красив и много добре укрепен град.
Поехме към Превеза. Това е един красив пристанищен град. От тук през двукилометров тунел под водата се минава към континента, без да трябва да се заобикаля Амбракийския залив. Така по-бързо се стига и до остров Лефкада. Тук щяхме да имаме свободно време за разходка.
Нямахме идея на къде да тръгнем и поехме по тесните улички. Имаше кокетни ресторанти и кафенета. Много цъфнали храсти. Красота.
Решихме да видим пристанището. Водата беше учудващо чиста и цели пасажи рибки се стрелкаха в различни посоки. Рибарските лодки се бяха върнали и пред всяка се продаваше прясно уловената риба. Мрежите се преглеждаха и кърпеха.
Имаше и по-луксозни морски съдове.
А поради мириса на риба котетата се бяха насъбрали в очакване на обяда.
Много обичам котките. А тези, които съм виждала из Гърция са едни красиви, чисти и излъчващи царственост котки. Радост за моето око.
Пак се разходихме из градчето. Времето тук върви по-бавно. Няма забързани нервни хора. Хората са спокойни и усмихнати. А всяка къща, всеки двор е изпълнен с цъфтящи растения. Всяка врата е различна и говори за характера на стопаните на къщата. Пъстрота.
На камбанарията на тази църква имаше и старинен механичен и отделно слънчев часовник.
Разходката тук беше много приятна. Когато времето изтече се събрахме и потеглихме обратно към хотела.
Останалата част от деня изкарахме на плажа. Времето беше по-добро от предния следобед, но пак малко хора се престрашаваха да влизат във водата.
Още по-добре. Цялото море беше на наше разположение.
По традиция посрещнахме залеза. Тази вечер имаше малко облаци по небето. Но залеза бе отново много красив.
Ден трети
Нов ден, ново приключение. Днес предстоеше да отидем с автобуса до Игуменица и с ферибота да стигнем до остров Корфу. Все непозната територия. Успяхме да хванем ферибота от 9,30 и почти всички се качихме на най-горната палуба. Да се вижда най-добре. Насядахме по пейките. Още не бяхме тръгнали, а разбрахме каква голяма грешка сме направили.
Всички пейки бяха покрити с дебели, мазни сажди. Като се погледнахме -бяхме станали като далматинци. Целите бяхме на черни размазани петна. Ужас! А сме се натъкмили с едни светли дрехи… потресаваща картинка. И гледаме до нас едни сърби, с черни анцузи. Нямат никаква грижа. Имаха представа къде отиват.
Сега като си го припомням ми е смешно. Но тогава бяхме ядосани. Цял ден да ходиш омазан… Неприятно. И то по цивилизовани места.
Както и да е. Тръгна ферибота. За около 1,30 ч трябваше да пристигнем до пристанището на град Корфу. Морето беше спокойно, никакво вълнение. Пътуването щеше да е леко и приятно.
Явно по-бавно се движехме, защото пътуването продължи към 2 часа. Градът все повече се приближаваше.
Последен завой и спряхме на определеното за нас място. Един голям круизен кораб беше закотвен в дълбоката вода и чакаше своите пасажери, които явно имаха свободно време в града. В сравнение с него нашият ферибот беше като орехова черупка.
Изчакахме и автобуса да се измъкне от ферибота и поехме към класиката за всички екскурзианти на Корфу – Двореца Ахилийон-лятната резиденция на австрийската принцеса Сиси. Бях гледала от мои близки снимки от него и знаех какво ме очаква.
Когато влезнахме там, набързо разгледахме самите помещения. Хареса ми много стълбището с големите си огледала. Страхотните изрисувани тавани.
Много хора препускат в различни посоки и е трудно за снимане.
Излязохме навън да видим градините. Там имаше красиви алеи, цветя, палми, кактуси. Много статуи. Страхотно разнообразие. Откриваше се и красива панорама.
Качихме се в автобуса и отново потеглихме. Трябваше да отидем към полуостров Канони и да има фотопауза на Мишия остров. И започна едно стръмно спускане с автобуса и почти 180- градусови завои. На някои шофьорът трябваше да връща на заден, за да успее да вземе завоя. Зад нас се оформи колона от коли. Пътят не беше много удачен за автобуси. Но леко и внимателно успяхме да се смъкнем към морето и потеглихме към полуострова.
През прозореца видях островчето и панорамна площадка. Но автобусът не спря. След голяма обиколка и доста изкачване спряхме от другата страна до едни панорамни кафета. От тук беше доста по-далеч до острова. Долу имаше и бяла църква, до която можеше да се слезе и ние веднага се насочихме натам.
Имахме малко време, защото освен нас само една жена от групата прояви желание да слезе долу. Трябваше бързо да се връщаме. Точно слязохме и това нещо ни мина над главите. Летището беше съвсем близо и тук самолетите захождаха към пистата направо над църквата.
Странно преживяване.
Качихме на бегом стълбите. Не искахме да бавим групата. Оставаше само разглеждане на град Корфу. Скоро стигнахме там и щяхме да имаме два часа свободно време.
Всеки пое на някъде. Ние решихме да се насочим към новата крепост. Бяхме я видели още от ферибота. Беше на височина и лесно щяхме да я открием.
Минахме няколко малки улички пълни с магазинчета за сувенири и всичко, от което един турист би се изкушил. Рог на изобилието. В един момент мернахме стените на крепостта и се насочихме натам. На входа имаше една двойка, която се чудеше какво да прави. Имаше табела с работно време, но нищо не пишеше за такса и ние смело влязохме. След малко и другата двойка се престраши. Първото нещо, което ме грабна вътре беше това дърво.
А панорамата към пристанището и града беше фантастична.
Градът имаше атмосферата на град от Италия. Постояхме, поснимахме и решихме да влезем и в старата крепост. От тази височина видяхме посоката, която трябва да следваме и минахме пак през градчето. Улиците са тесни, къщите сравнителни високи и ако се замотае човек по уличките и магазинчетата спокойно ще убие времето, което има за разглеждане на града. Затова без да губим излишно време – напред към другата крепост.
Тук вече имаше вход от 4 евро. Нормално. И доста повече туристи. Явно тази беше по-посещаваната крепост.
Заизкачвахме се нагоре, за да стигнем до фара.
Имахме още време и постояхме горе, радвайки се на прекрасната гледка. От тук бяхме близо до автобуса, така че нямаше за какво да се притесняваме.
След време започнахме да се спускаме надолу. Една сграда ни беше привлякла вниманието. Оказа се църква „свети Георги”. Изненадите не свършваха.
Толкова се бяхме заплеснали в разглеждането на тези красоти, че само по усмивките на хората, които изпреварвахме и които виждахме с периферното си зрение, се сещахме за изцапаните си дрехи.
Голяма работа, денят беше чудесен. Този град много ми хареса и с удоволствие бих го посетила пак.
Събрахме се в уречения час и пак потеглихме към ферибота. Беше време за връщане.
Този ден посрещнахме залеза в морето.
След два часа бяхме в Игуменица и по познатия от сутринта път се върнахме в хотела.
От този ден най-много ми хареса град Корфу. От острова нищо не видяхме, но за това кратко време толкова. Нищо, пак ще се идва.
Следва: Част 2: Целодневен круиз из Йонийските острови…
Автор: Елза Градева
Снимки: Елза и Павел