Винаги, когато се прибирам от автобусна екскурзия, си спомням думите на познатата ни инж. Георгиева – „О, пак сте били на бедняшка екскурзия”. Дъщеря и е омъжена в Англия и ежегодно и заплаща самолетните билети, за да постои при внучетата си. Кръжецът и от приятелки-реститутки, които в по-голяма част от годината се скитат из света и прекарват повече време по самолети и летища, гнусливо бърчат нос при споменаването на пътуване с автобус. В същото време, фасадите на реституираните им здания се ронят над лъскавите витрини, на отдадените под тлъст наем магазини в центъра на града. Чакат „по нашенски”, някой държавен чиновник, срещу скромен подкуп да ги в включи в някоя европрограма, за да възстанови и разкраси изронените мазилки и изметната дограма.
Но както е казано – „Битието определя съзнанието”. А нашето не е като тяхното. За това, почти ежегодно записваме семейно автобусна екскурзия, като преживяното и впечатленията от нея ни топлят до следващата. Ето и сега сме вече във влака и пътуваме за столицата. Там, привечер от централната автогара тръгва автобусът ни за екскурзията с крайна дестинация Барселона, преминавайки през около дузина известни като туристически обекти градове от средиземноморската Ривиера на Италия, Франция и Испания. След обичайната суматоха по настаняването и натоварването на багажа, потегляме към граничния пункт Калотина. За да няма „продуктово позициониране” /ах, тези купешки лафове/, ще запазя в тайна фирмата на туроператора.
По пътя към границата, екскурзовода на групата ни се представи и след кратко встъпление за реда по време на пътуването, започна лекцията си за първата страна, през която преминаваме, а именно Сърбия и столицата и Белград. Придрямвайки в затъмнения автобус, веднага си отбелязах, че има специфична особеност в говора. Произнасяше буквата „р” завалено и говореше почти с гръцко произношение на буквите „ж” и „ч”, обясняващо се с изговарянето на невъзможния за гърците израз – Мъжка коза-пръч, като „Мъска коза – пръц”. Та, през цялото време напрягах слуха си, за да схвана казаното. Но с това колоритността на личността му не се изчерпваше и това ще стане ясно в хода на повествованието.
По пътя направи кратко експозе за възхода и краха на изкуственото държавно образование Югославия, което под напора на външен натиск и силните центробежни сили на националистически и дори шовинистически настроения на съставните републики се разпадна пред очите ни. Спомена и за националната им идея, включваща разширение на границите за сметка на съседите, пак поради минали исторически дадености, които все още са актуални. Но, независимо от традиционно враждебното им отношение към нашата държава, не бива да злорадстваме, тъй като не знаем какво ни готви бъдещето и на нас.
По програма бе предвидена среднощна обиколка на центъра на сръбската столица. Около 2 часа след полунощ слязохме от автобуса и направихме пешеходна обиколка на центъра в тишината на нощта. Насочихме се към катедралния храм „св. Сава”. Той ни порази с бялото си великолепие и въпреки масивната фасада в типичен византийски стил с внушителен централен кораб и допълнителни нефове, увенчани с блестящи кубета, изглеждаше въздушно лек, като че ли плуващ в светлината на осветяващите го от всички страни прожектори. Изслушахме от речовития ни гид данните за историческите забележителности на града, разпострял се около река Сава, вливаща се в Дунава. От парка, разположен на хълм над пристанището и местото където се съединяват двата реки, наблюдавахме красивата гледка, с блесналите в светлини мостове. Независимо от късния час, влюбени двойки се разхождаха, а на две пейки компания разпиваше биричка и пееха под акомпанимент на китара.
Белград е красив и модерен град. Тясно е свързан и с нашата история – съвременна и средновековна. Българския княз Борис І е издал грамотата за основаването на града. Всъщност българо-сръбските крамоли съпътстват цялата ни история и са основна причина за поробването и на двете страни от османските нашественици през 14 век. За името на града има две основни версии. Първата, че името му произлиза от белите скали около града, а втората, че в средните векове западната посока е била асоцирана с белия цвят. А по това време Белград е най-западната точка на българската държава.
Продължение
