Седнал съм на носа на лодката. Сините вълни на Средиземно море ни люшкат на плавни, широки тласъци. Двигателя ръмжи на пориви, а витлата оставяйки пенлива следа във водата ни носят към открито море. От време на време неспирния, западен вятър ни обсипва със спрей от разбитите в носа вълни. Зад нас се стопява яхтеното пристанище на Ларнака.
Лодката не е голяма, предназначена е за гмуркания, може да носи до 20 водолаза и оборудване. На около 4 км от брега почти срещу марината за рибарски лодки забавяме ход и се връзваме за един червен буй клатушкащ се току пред нас. Двигателят изгасва и остава само плисъкът на вълните. Пристигнахме. Наоколо, по повърхността се разливат с цветовете на дъгата мазни петна сякаш имаме проблем с резервоара на лодката си, но нищо подобно. Просто под нас лежи „Зенобия“.
Зенобия. Далечното минало ни дава сведения за красива сирийска владетелка – Зенобия, която с твърда ръка отнема влиянието на римляните в Египет. По-късно е почетна пленница на същите тези римляни, които прекланяйки се пред хубостта и и подаряват спокоен живот в империята.
Оборудваме се. Навличаме неупрените, нарамваме BCD-тата с бутилките сгъстен въздух, маска, плавници, колан с тежести (BCD buoyancy control device, използва се за поддръжка на неутрална плаваемост на водолаза под водата). Проверяваме си взаимно оборудването и скачаме в сините, прозрачни води. Хладно е, април е и температурата на водата е около 17 градуса. Скокът ми действа доста ободряващо. Поглеждам надолу през маската, под водата видимостта е отлична, почти 20м. Под мен се очертава масивно, източено тъмно тяло с бели проблясъци. Тук-таме изплуват на колони гъсти, бързащи към повърхността бели мехури въздух. Сребристи риби сякаш прелитат под мен в дълбините между слънчеви лъчи.
Зенобия. „Зенобия“ е 12,000 тонен ферибот тип РО-РО, построен през 1979 година в Швеция. Дължината му е 172м, а ширината 23м. През 1980 година фериботът тръгва на първото си плаване, напускайки Малмо, Швеция на път за близкия изток. На борда са натоварени около 100 камиона, повечето с по две ремаркета натоварени със стоки за Средиземноморието. Има и една лека кола – „Лада“. Между Атина и Крит кораба започва да се накланя очевидно на една страна. Оказва се, че помпите управляващи водния баласт на ферибота са напълнили баластните резервоари от едната страна с повече вода от необходимото. След четири дни престой в Пиреус водата е изпомпена и корабът е с възстановен баланс. Смята се, че проблемът е случаен и, че всичко е наред. „Зенобия“ продължава плаването си към Сирия.
Продължение
