Седнал съм на носа на лодката. Сините вълни на Средиземно море ни люшкат на плавни, широки тласъци. Двигателя ръмжи на пориви, а витлата оставяйки пенлива следа във водата ни носят към открито море. От време на време неспирния, западен вятър ни обсипва със спрей от разбитите в носа вълни. Зад нас се стопява яхтеното пристанище на Ларнака.
Лодката не е голяма, предназначена е за гмуркания, може да носи до 20 водолаза и оборудване. На около 4 км от брега почти срещу марината за рибарски лодки забавяме ход и се връзваме за един червен буй клатушкащ се току пред нас. Двигателят изгасва и остава само плисъкът на вълните. Пристигнахме. Наоколо, по повърхността се разливат с цветовете на дъгата мазни петна сякаш имаме проблем с резервоара на лодката си, но нищо подобно. Просто под нас лежи „Зенобия“.
Зенобия. Далечното минало ни дава сведения за красива сирийска владетелка – Зенобия, която с твърда ръка отнема влиянието на римляните в Египет. По-късно е почетна пленница на същите тези римляни, които прекланяйки се пред хубостта и и подаряват спокоен живот в империята.
Оборудваме се. Навличаме неупрените, нарамваме BCD-тата с бутилките сгъстен въздух, маска, плавници, колан с тежести (BCD buoyancy control device, използва се за поддръжка на неутрална плаваемост на водолаза под водата). Проверяваме си взаимно оборудването и скачаме в сините, прозрачни води. Хладно е, април е и температурата на водата е около 17 градуса. Скокът ми действа доста ободряващо. Поглеждам надолу през маската, под водата видимостта е отлична, почти 20м. Под мен се очертава масивно, източено тъмно тяло с бели проблясъци. Тук-таме изплуват на колони гъсти, бързащи към повърхността бели мехури въздух. Сребристи риби сякаш прелитат под мен в дълбините между слънчеви лъчи.
Зенобия. „Зенобия“ е 12,000 тонен ферибот тип РО-РО, построен през 1979 година в Швеция. Дължината му е 172м, а ширината 23м. През 1980 година фериботът тръгва на първото си плаване, напускайки Малмо, Швеция на път за близкия изток. На борда са натоварени около 100 камиона, повечето с по две ремаркета натоварени със стоки за Средиземноморието. Има и една лека кола – „Лада“. Между Атина и Крит кораба започва да се накланя очевидно на една страна. Оказва се, че помпите управляващи водния баласт на ферибота са напълнили баластните резервоари от едната страна с повече вода от необходимото. След четири дни престой в Пиреус водата е изпомпена и корабът е с възстановен баланс. Смята се, че проблемът е случаен и, че всичко е наред. „Зенобия“ продължава плаването си към Сирия.
Следващите няколко дни близо до Кипър фериботът отново започва да проявява признаци на накланяне. На 3 Юни 1980 година „Зенобия“ пристига в пристанището на Ларнака опасно килната на една страна. На следващия ден от съображения за сигурност и безопасност за други плавателни съдове „Зенобия“ е изтеглена от пристанището на около 3 км от брега. Грешка в компютърното управление на помпите води до накланяне на кораба почти на 45 градуса. В продължение на три дни екипи се борят с възстановяване баланса на ферибота, но безуспешно. На 7 Юни „Зенобия“ е оставена да потъне в кипърски води на няколко километра от брега в едно с целия си товар оценен на няколко стотин милиона долара.
Подаваме си знак за надолу. Аз се гмуркам с Томас от водолазен клуб Alpha-divers. Спускаме се по въжето на буя, за който е завързана и лодката ни. Синевата ни обгръща с мълчание, играещи отблясъци и хлад. На около 16 м дълбочина пред нас се приближава счупена спасителна лодка. Тялото на „Зенобия“ е полегнало на лявата си страна. Тъмно, прошарено с бяло, зеленикаво, хлъзгаво с илюзия за подвижност. Преди бяла, сега палубата е обрасла с водорасли, червеи и всякакви полипи из, който щъкат малки разноцветни рибки. В отсека със спасителните лодки сме. Посреща ни игрив рояк от Briem риби. Сребърни, овални с две черни ленти, една на хрилете и една на опашката. Храним ги с парченца хляб. Разграбват храната направо от ръцете ни. След това любопитно чакат току пред лицата ни дали няма да извадим от някъде още. Потъналия ферибот се е превърнал в риф и дом за голямо разнообразие морски обитатели.
Дълбочината на „Зенобия“ варира от 16 до 42 метра. Гмуркането е дълбочинно и е за предпочитане да се извършва от опитни водолази, още по-добре в присъствието на водач-инструктор, както е на пример в моя случай. При потъването си „Зенобия“ не е дала човешки жертви, но в последващите години са дадени жертви от онези, които отиват под водата да се любуват на развалините. Особено опасно е проникване във вътрешността на ферибота. Има вероятност да се загубиш в лабиринта от помещения и коридори, липса на въздух и дълбочинна болест при надвишаване на времето на гмуркане, на дадена дълбочина без декомпресия.
В безтегловност се реем над горната палуба, слизаме бавно надолу покрай столовата. Черните дупки на продънени прозорци подканват с тайнственост да се гмурнеш в мастилената тъмнина. Продължаваме към товарния отсек. Гума на камион, надолу под нас е сякаш увиснал пропаднал камион, чието тяло продължава в дълбините. В кръг ни следва ято сребърни рибки. Поглеждам нагоре в реещите се слънчеви лъчи. Като подводници, сякаш застанали на едно място дебнат няколко еднометрови баракуди. Източени тела на ивици и озъбени муцуни с редки, разкривени зъби.
Историите, по потъването, които се разпространяват от уста на уста между водолази по време на почивките между гмурканията са обвързани с тайнственост, специални служби, оръжие и финансови машинации. Говори се че фериботът е потопен умишлено, като с времето нюансите натрупват яркост и екзотичност. Истина е, че в годината на потапянето достъпът до „Зенобия“ е бил забранен. Малцина водолази са се гмуркали и то само след получаване на разрешение от кипърските власти. В момента за наша радост фериботът е главна подводна атракция за Кипър и една от 10-те най-известни подводни развалини в света, привличайки стотици любители водолази целогодишно.
Минаваме покрай капитанския мостик. Държим се за перилата стъпили с плавници на палубата, сякаш сме капитани и наблюдаваме от мостика. Наклонени сме на повече от 70 градуса и посоките за ориентация са ми малко объркани. Ако се проектирам към кораба всичко е наред, но балончетата, които изпускам отлитат в различна посока от моето горе. Плавно се отлепяме от железата, заобикаляме и се спускаме покрай полегналия на страна корпус, надолу към витлата. Пропадаме в забавен, спираловиден полет следвайки тъмната стена на стоманата. На дъното сме. 42 м воден стълб е над нас. Витлата учудващо малки са точно пред нас. Всяко витло струва около 250000$. Попаднали сме на развалина, която е напълно запазена и спасена от разграбване. Дори и каргото в камионите, в товарното помещение е все още непокътнато. Увисваме между перките. Намираме се точно зад главните шлюзове, в задната част на кораба. По време на потъването няколко камиона са се изсипали и сега лежат в пясъка под нас. Ето откъде са и мазните петна по повърхността. Резервоарите на камионите са все още пълни с гориво и лека полека изпускат мазни въздишки към повърхността. От продънен прозорец на единия ни гледа в замръзнала неподвижност мурена. Няколко едри, тъмно кафяви риби Grouper тромаво маневрират в страни.
Ларнака сякаш живее от известността на „Зенобия“. Водолазните центрове са предостатъчно, има даже и туристическа подводница, която започва да оперира през лятото и туристическия сезон. Водолазните сафарита стартират с цена от 45 евро за 30 минутно гмуркане, в зависимост от извършените услуги. Някои центрове предлагат и обяд, други само оборудване и водач. Едно е сигурно обаче, единично гмуркане не е достатъчно за да се види всичко. Минимум две са необходими, за да се обходи външната част на кораба и сигурно седмица е необходима, за да се види какво има вътре. За прониквания във вътрешността задължително е нужен водач. Ако нямате нужната квалификация за гмуркане на такава дълбочина, всички центрове предлагат обучение.
Провираме се между телата на камиони, в тинята под една ламарина се белеят купчина 30 годишни яйца, издигаме се към задните шлюзове, провираме се през процепа между тях и сме отново на палубата.
Поглеждам си манометъра за количеството оставащ въздух. Стрелката показва 1/3 от това, с което стартирах. Прекарали сме към 30 минути с варираща дълбочина между 16 – 42 метра. Време е да поемаме нагоре, Томас ми прави подканящ знак. Спираме за 3 минути на 5 м дълбочина, нещо като декомпресационна почивка, от гледна точка на безопасност въпреки, че се гмуркаме с компютър, в рамките на допустимото без да се налага декомпресия. Ято сребристи любопитни Amber-jack риби ни заобгражда в задружна прегръдка. Въртят се в концентрични окръжности, все повече се доближават. И току да ги пипнеш, обратно надолу, отново невидими. Под нас тъмно синя и зеленикава, недостъпна и тайнствена остава „Зенобия“ за всеки който се осмели да навлезе в хладния полумрак на последното и ложе.
Автор: Владимир Харизанов