Записки от Екватора (5)

Към Записки от Екватора (4)

Сингапур отблизо– 12 – 15 март 2013 г.

След като преминахме по първия маршрут на историческото наследство се оказа, че само след 10-15 минути тръгва автобусът по жълтата линия. Решихме да продължим с разходката си из улиците на Сингапур, въоръжени с камера и фотоапарати, качени на втория етаж на туристическия автобус.

Вторият маршрут, който според мен е по-интересен е Yellow City Route. Той показва най-модерната част на града, преминавайки покрай всички футуристични архитектурни творения и основни забележителности: Виенското колело, Марина Бей Сандс, Фулертон хотел, Кларк Куей, Ботаническата градина, Орчард роуд, Финансовия и бизнес център.

Шест автобуса през 14 минутен интервал ви дават възможност да слезете на някоя от 19-те спирки по маршрута, за да разгледате културните и архитектурни чудесии на града.


Сингапур е толкова красив, облечен в пъстрата си зелена премяна и невероятната си архитектура, че човек който живее примерно в 19-ти век не би успял да се справи с неговото описание и да пресъздаде с думи красотата и очарованието му.
За наша радост в 21 век можем да използваме и други изразни средства освен думите и затова в следващите няколко страници приоритет ще имат фотографиите, а не писаното слово. Защото понякога думите наистина са безсилни.

След като заехме местата си на горния етаж на буса започна и втората ни обиколка. Само след няколко минути пред погледа ни се появи един познат силует. Марина Бей Сандс гордо се извисяваше пред нас и бе време за първата фото пауза.

Ние нямаше какво толкова много да снимаме, и затова, когато спряхме под външния мост за Gardens by the Bay се опитахме да открием къде точно се намира „нашата стая”.
Заедно с нас на автобуса се бяха качили около 10 японски туристи. Можете да предположите, че глъчката и щракането на светкавиците бяха на изключително високо ниво.

Малко след като отминахме хотела пред погледа ни се показа друг красавец. Прочутото виенско колело на Сингапур- Singapore Flyer.
Със своята височина от 165 м. то е най-високото в света. Освен това е и една от най-привлекателните туристически атракции в цяла Азия.
За да добиете представа за височината на колелото, си представете 42-етажна сграда.

На Singapore Flyer има 28 кабини капсули, като във всяка капсула могат да се качат 28 души. Колелото е построено върху триетажна сграда с магазини, барове и ресторанти и пищна тропическа градина. От върха му се открива прекрасна панорама към целия град, но ние не се качихме на него, защото само допреди ден се любувахме от доста по-високо на красотите на Сингапур.

След като слязохме от автобуса, за да разгледаме Виенското колело, решихме да направим пешеходна разходка по крайбрежието до Мерлион Парк и едноименния символ на града. А след това да се качим отново на буса за обиколката.

Крайбрежната алея дава възможност за много незабравими гледки и можете да изгубите часове в тяхното съзерцаване. От една страна величието и спокойствието на реката, а от друга необикновената архитектура и строителство създават наистина един невероятно модерен и красив град.

След като направихме няколко снимки на залива стигнахме до най-големият плаващ стадион в света. Той е направен изцяло от стомана.

Разположен е в реката на плаваща платформа с дължина 120 метра и широчина 83 метра, или малко по-голяма от терена на националния стадион Васил Левски. Платформата може да издържи тежест от около 1070 тона.

Трибуните на стадиона, които са издигнати на сушата побират 30 000 човека.

Стадионът е построен през 2010 год. и първото голямо международно събитие, което се е провело на него е церемонията по откриването на Първите Световни Младежки Олимпийски Игри на 24 август 2010 год.
И тъй като, когато си до него трудно може да го обхванеш с обектива на фотоапарата ето как изглежда от 200м. височина най-големия плаващ стадион гледан от Skypark-а на Марина Бей Сандс.

Крайбрежната алея на залива е едно от най-романтичните места за разходка и отдих на туристите и жителите на града. За наша радост в момента се провеждаше някакъв музикален фестивал на открита сцена, близо до Националния театър в парка и седнахме за няколко минутки да отдъхнем и послушаме изпълненията на музикантите, които не се отчайваха, че свирят пред малко публика. Все пак беше горещ следобед в делничен ден и освен безцелно щляещи се туристи нямаше други зяпачи на таланта им.

В частта на крайбрежната алея, която е между плаващия стадион и Мерлиона се намира и една от най-футуристичните и красиви сгради в града. Тази на Националната опера и театър- Esplanadе. В нея има концертна зала за 1600 човека и театър с 2000 места. Официално Esplanade – Theatres on the Bay е открит на 12 октомври 2002 г., и струва около 600 милиона сингапурски долара.

Около сградата е невероятно удоволствие да се разхождате, защото високите вечно зелени дървета хвърлят живителна сянка и поседнали под тях можете да се любувате на едно истинско архитектурно творение, което наподобява най-миризливия и в същото време знаков сингапурски плод- дуриан.

След като отминахме националния театър се насочихме и към последната точка от разходката ни- Мерлионът символът на Сингапур.
Името му идва от мер – море и лион – лъв. The Merlion е митично същество с глава на лъв и тяло на риба и се използва като талисман и национален символ на Сингапур.

На 15 септември 1972 г., тогавашният министър-председател Ли Куан Ю открива статуята на Мерлион с височина 8,6 м. и тежина 70 тона. Тялото на лъва е направено от цимент, кожата от порцеланови плочи, а очите от малки червени чаши за чай. Целият проект струва около 165 000 сингапурски долара.
Оригиналната статуя е била на различно място от сегашното и местоположение, а именно при устието на река Сингапур до The Fullerton Waterboat House Garden.
През 1997 год. е завършен един от най-красивите мостове по реката Esplanade Bridge и статуята не се вижда добре от парка.

Затова и 30 години по-късно през 2002 год. архитектурният символ на Сингапур, голямата статуя и малкото лъвче, високо 2 метра и разположено точно зад големия лъв, са преместени на 120 метра от първоначалното си местоположение, в Merlion Park, пред хотел Fullerton, фронтално срещу Марина Бей Сандс.

Безпрецедентното преместване на Мерлиона продължава цели два дни.
От 23 до 25 април 2002 год. За целта са използвани шлеп, два крана с по 500 тона товароподемност и екип от 20 инженери и работници. Особено трудно е било прехвърлянето на статуята над моста. Но за радост на всички 120 метровото пътуване завършва успешно.

И днес в новия си дом символът на Сингапур впечатлява с размерите и достолепието си. Една от най-ярките забележителности на островната държава е едно от любимите места за посещения и дори в делничния следобед беше трудно да си пробием път от стотиците туристи, искащи да се снимат пред статуята.

След разходката по крайбрежната алея и Мерлион парк отново се качихме на туристическия автобус, за да завършим обиколката си по жълтата линия.
Преминахме покрай Кларк Куей, Мирамар хотел, няколко големи МОЛ-а, Ботаническата градина, великолепната търговска улица Орчард роуд, Сингапурския арт музей, Рафълс хотел и отново стигнахме до Suntec City.

Никъде повече не слязохме от автобуса, наслаждавайки се максимално на прекрасните природни и архитектурни пейзажи, които се редуваха пред очите ни, набелязвайки следващите си посещения до края на този и следващия ден.

Решихме да оставим Ботаническата градина за по-късно, а вечерта да отделим за речния круиз по река Сингапур и разходка по Орчард Роуд.
Искахме да се полюбуваме на невероятната красота на Сингапур нощно време.
И не съжалихме за най-правилния избор, който направихме.


Докато се усетим бяха изминали повече от 5 часа из улиците на града.
И тъй като последния курс на речния круиз започваше малко преди 21 часа решихме, че имаме на разположение около 2 часа, за да се приберем до хотела.
Да вземем студен душ за освежаване след горещия следобед и да акостираме след това на старото пристанище в центъра, едно от най-романтичните места за всички жители и гости на града- Clarke Quay.

Метнахме се отново на метрото от станция Esplanade и след 15 минути бяхме пред хотела ни в подножието на планината Фабер.

Време е да разкажа накратко и за него. Това е нов четиризвезден хотел, открит през 2012 год. в близост до VIVO City и HarbourFront Centre. Намира се точно срещу остров Сентоса и пеша можете за около 15 минути да отидете на Острова на удоволствията и изкушенията. Можете разбира се да хванете и автобус, монорелсовата железница или пък кабинковия лифт до отсрещния бряг. Изборът е Ваш.

Хотелът е с футуристичен дизайн и с не много добър рейтинг, и отзиви в Трипадвайзър. Всъщност очаквахме това да е най-лошия хотел от цялото ни пътуване и в последствие се оказа, че не сме се излъгали.
Тогава следва и логичния въпрос защо сме го избрали като сме знаели предварително, че няма да ни хареса.
Причините са няколко. По принцип хотелите в Сингапур са на много висока цена и ако нямате щастието да хванете някоя промоция, която предлагат туристическите сайтове за онлайн резервации или самите хотели, шанса ви да намерите читав хотел за по малко от 150-200 евро на вечер е минимален. Вече бяхме надвишили бюджета си с престоя в Марина Бей Сандс, затова трябваше да търсим нещо евтино и хубаво за останалите три вечери.
Което си е почти мисия невъзможна, ноооо… понякога има и изключения.
Надявахме се поне в известна степен Bay hotel да е такова изключение.

Местоположението му напълно ни устройваше, защото два дни щяхме да пътуваме с туристическия автобус из града. До хотела има метростанция и с метрото лесно можем да достигнем до централната част и съответно късно вечер да се приберем. По този начин бяхме практикували в Барселона, наемайки нов хотел на добра цена, далеч от центъра и Ла Рамбла, но пък само на 30 м. от метростанция, срещу Камп Ноу и не съжалявахме за избора си.

Освен че беше на 50 метра от метростанцията този хотел бе близо до Сентоса, където щяхме да прекараме целия последен ден от престоя ни. И тъй като щяхме да сме на късното вечерно представление на Songs of the Sea, а сутринта в 7,30 трябваше да сме на спирката на автобуса за Малайзия търсехме хотел в близост до двете.

Хотелът, който бе до метростанция, до Сентоса, до спирката на Aeroline автобуса за Малайзия, който бе нов и поне 4 звезден и не на последно място на относителна нормална цена бе единствено Bay Hotel Singapore.
Затова и се спряхме на него, като за да елеминираме поне малко негативните отзиви избрахме не стандартна, а делукс стая. Ето всъщност и магнитната карта от стаята ни, на задната и страна има карта с местоположението на хотела.

Bay Hotel има една лоша страна, която влияе основно на негативните отзиви. И това е минималистичния му дизайн и размера на стаите.
Те бяха не само според мен, а според всички, които са ги ползвали твърде малки за делукс стаи в 4 звезден хотел, около 21 кв.м., а стандартните бяха още по-малки.
Но най-лошото в тях бе стъкления санитарен възел, който си беше в стаята.
Да, в стаята се намира банята, а до нея тоалетната. И двете бяха отделени от спалнята и другите мебели с матирана стъклена преграда, с плъзгащи врати. Абее, ужас. Всеки шум от банята и тоалетната отчетливо се чува в стаята. Добре поне, че стените бяха от някакъв по-твърд и шумоизолиращ материал.

Стаята има тераса, вратата, за която обаче за най-голяма изненада се оказа заключена. Защо им е било нужно да правят заключени тераси така и не разбрахме. В самата стая, а не в банята е мивката, до нея мини бара, който поне компенсираше останалите неудобства. Зареждаха ни го всеки ден с по две бири, два натурални сока, четири минерални води, четири коли, чипс и микс от ядки. Просто супер!!! Камериерките за наша радост не прескочиха нито един от трите дни да не го напълнят така както си бе по офертата. И всичко това безплатно. Разбира се имаше кана за топла вода, кафе и чай. Телевизора, който така и не включихме беше инсталиран на стената, за да не заема място на малкото бюро до прозореца. Безжичният интерент както навсякъде в Сингапур беше доста бърз и безупречен.
Другите две предимства на стаята освен безплатния мини бар бяха, че тя бе тиха, защото гледаше към басейна и парка, а не към магистралата и Сентоса. И че леглото бе много удобно и с добър матрак.

Освен това басейнът, който се намираше под стаята ни бе с изключително чиста и топла вода, а хавлиите за шезлонгите снежнобели и меки. Един единствен ден за няколко часа успяхме да се възползваме от топлината на водата и да помързелуваме около басейна с чаша мартини в ръка.
Та това е накратко за нашия хотел, който въпреки малкия размер на стаите може да предложи компенсиращи удобства и в крайна сметка да не ни разочарова чак толкова..

Взехме си душ, преоблякохме се и в 20 часа се запътихме отново към метростанцията, за да отидем на нощния круиз по реката.
Clarke Quay MRT на лилавата линия бе само на две спирки от нашата и след Чайна Таун се приготвихме да слизаме. Разстоянието между двете гари на подземната железница е най-краткото в Сингапур, само 350 метра.
Станцията се намира на противоположната страна на река Сингапур и Кларк Куей, до Point Mall Riverside.
Излязохме от Мола и се отправихме към близкия мост, за да отидем на отсрещния бряг до пристана от който тръгваха круизните лодки.

Не знам защо строителите на метрото са проектирали метростанцията от другата страна на реката, но това е едно от малкото според мен грешни техни решения.
Затова и потока на хора тук е относително малък.
Но само като пресечете моста и се озовавате в един съвсем друг свят. Пъстър, толкова шарен, цветен и космополитен, че чак ти се завива свят от него.

Riverside Point e грандиозна зона за хранене по брега на реката с десетки кафенета, барове и ресторантчета, разположени покрай брега и вътрешните улички. Всички те създават един истински романтичен и кулинарен рай за жителите и туристите с хилядите места за сядане вътре и отвън пред тях.
Един до друг са индийски, китайски, мексикански, италиански, сръбски и какви ли не още ресторанти. Заведения за бързо хранене и живи морски дарове в огромни аквариуми, от които сами си избирате вечерята, сладкарници и пицарии. Истинска кулинарна вакханалия. А между тях се спотайват магазинчета за сувенири, които закачливо ви намигват и примамват с разнообразните си артикули.

За любителите на адреналина има специална атракция – G-Max. На високи перила върху еластични въжета е завързана кабина капсула. В капсулата се качват 4 човека, и еластичните въжета я изстрелват право нагоре като прашка. Скоростта достига 200 км / ч и след това има 60 метра свободен полет надолу. След което от инерцията капсулата отново се движи нагоре надолу в продължение на 4-5 минути. И всичко това осветено с хиляди ватове светлина от огромни прожектори, насочени към „прашката”. Неописуеми писъци от ужас и възторг огласят реката.

Кларк Куей се оказва перфектното място за всички, които обичат да пазаруват и да се забавляват. Тук в този квадрат от няколко улички можете да срещнете различни хора. От 20 тина годишни младежи, които пият бира и разговарят оживено, насядали на брега покрай реката или по широките близо метър перила на моста, до туристите, които здраво разпиват в баровете наоколо.
И за да се чувстват всички добре и постоянно валящия дъжд в дъждовните месеци да не пречи на алъш вериша уличките със заведенията са покрити с ефектни покривни конструкции.

По-късно същия вид покритие видяхме и на остров Сентоса. Още едно
прекрасно архитектурно решение.

А ако на някой му дойде в повечко алкохола или се разгорещи от флиртове може
да охлади страстите си в невероятно красивия фонтан на площада в центъра на Кларк Куей.

Стъпваш в него и както е утихнал, от всички страни около теб започва изстрелването на цветни водни струи.

Едва ли след написаното дотук ще се учудите като ви кажа, че в това уникално романтично място около реката, в центъра на града не срещнахме умислен или тъжен човек. И това ако не е рая здраве му кажи…

Подминахме моста, и завихме вдясно от него към пристана. По-късно щяхме да продължим да се любуваме на цялата красота около нас, но време бе да побързаме за круиза.

Показахме си билетите за туристическия автобус, в цената на които влизаше и круиза и ни издадоха безплатни ваучери за качване в лодките, които бързо се пълнеха и тръгваха една след друга.

През деня като се разхождахме по крайбрежието около Мерлийн парк видяхме лодките за речния круиз. Те са дървени с места за сядане в кабината и други, извън нея в задната част. По-хубавите места разбира се бяха тези на открито, защото можеш спокойно да правиш снимки и клипове. Въпрос на късмет е да ви пуснат първи в лодката, за да си изберете място. Нашия късмет и този път проработи, и след като пропуснаха двойката преди нас, а нас ни спряха за следващия курс, се усмихнахме. Щяхме да бъдем на най-хубавите места за снимки.

Круизът се оказа едно от най-прекрасните ни преживявания по време на пътешествието. Сингапур е много красив през деня, но вечер, вечер е просто фантастичен.

Не може с думи да се опише феерията от светлини, която те залива отвсякъде. Пътуването по реката нощно време е истинска наслада за сетивата ви.
Няма как да не се развълнуваш, когато чуваш плясъка на водата и лодката тихо преминава под десетките осветени мостове на път към устието на реката и Марина бей.

Невероятна красота. Ето и няколко снимки от това нощно речно пътуване в един от най-красивите градове в света.

След като стигнахме Марина Бей Сандс лодката направи плавен завой в залива и заплува отново към пристана на Кларк Куей.

Четиридесет минутния круиз по реката завърши и след малко отдих в прекрасната нощна крайбрежна атмосфера се отправихме с метрото към Орчард Роуд.

Този ден както и предишните, като че ли нямаше край.
Бе започнал в 6 сутринта на уникалния инфинити басейн на Марина Бей Сандс и вечерта в 22 продължаваше около най-романтичните и красиви места в града.
Качихме се на лилавата линия на Clarke Quay, на следващата Dhoby Ghaut MRT, най-голямата и централна подземна станция, където има връзка за три от четирите линии на метрото се прехвърлихме на червената линия. Слязохме на следващата спирка Somerset MRT, която е в началото на Орчард Роуд, точно до един от големите магазини на Zara.

Орчард Роуд е основната търговска улица в града-държава и се намира северно от река Сингапур. Името й е свързано с многобройните дървета с индийско орехче, под сянката на които е минавала улицата през XIX в.

Orchard Road е дълга 2.2 км. Тя започва от кръстовището с Orange Grove Road, където се намира Orchard Hotel. Продължава на югоизток през кръстовището на Scotts Road и Paterson Hill, Orchard MRT Station, Bideford Road, втората метро станция Somerset MRT Station, Централна автострада, Dhoby Ghaut MRT Station, и завършва на кръстовището с Handy Road, където става Bras Basah Road. Номерацията започва от Handy Road, а големите номера са на Orange Grove Road.
Улицата е с широка подземна инфраструктура, включително подземни пешеходни пътеки между моловете. През 2009 г. в обновлението на булеварда са инвестирани 40 млн. долара.

Първият магазин на Орчард Роуд е отворен от китайски бизнесмен през далечната 1930 година. С течение на времето освен огромните магазини тук отварят врати и едни от най-добрите клубове, кафенета и ресторанти.
На Орчард Роуд се намират и някои от най-луксозните хотели в Сингапур.
В момента на Орчард Роуд издигат снага кой от кой по-красив и грандиозен 22 мола. Едни от най-големите и известни от тях са: ION Orchard, TANGS, 313 @ Somerset, Ngee Ann City, Lucky Plaza.

Две са метростанциите, които можете да използвате ако поискате да стигнете до Орчард Роуд. Първата е Somerset MRT станция на червената линия на метрото, на която ние слязохме и както вече казах е разположена в подземния етаж на 313 @ Somerset МОЛ, в който имат магазини някои от най-големите световни марки като Zara, Uniqlo, New Look, Esprit, Prada и др.

Втората метро станция е Orchard MRT. Тя се намира точно пред най-футуристичния и красив МОЛ на Орчард Роуд- ION Orchard. В него са някои от най-големите самостоятелни магазини на Dior, Hugo Boss, Dolce&Gabbana.

Метростанцията има доста невзрачен вход. Но вечер той е толкова ефектно осветен, а силуета на МОЛ-а зад нея е толкова грандиозен и футуристичен, че просто не можете да повярвате, че това е същия вход, който сте видели през деня на светло.

И след като повече от час и половина надниквахме в някои от големите МОЛ-ове. Любувахме се на модни ревюта и десетки огромни светещи билбордове и реклами по фасадите на магазините беше време да се запътим към хотела малко преди полунощ с последните курсове на метрото.

Следващия ден обещаваше да бъде не по-малко наситен с красиви преживявания и най-доброто, което можехме да направим бе да разберем дали и матраците в Bay hotel Singapore, бяха толкова удобни за дълбок сън както тези в Марина Бей Сандс.
Всъщност в град като Сингапур хотела като че ли има най-малко значение, защото в него се прибираш просто само за няколко часа през нощта…

СЛЕДВА Сингапур отблизо– Ботаническата градина и Островът на изкушенията Сентоса
Автор: Росен Желев
Снимки: Росен Желев