Почти е невъзможно да говорим за Кембридж, без да споменем Оксфорд и обратно. Това са два красиви и романтични средновековни университетски града.
Обективната истина е, че най-стария английски университет е открит в Оксфорд през втората половина на 11-ти век. Кембриджкият университет е по-млад с повече от едно столетие и датира от началото на 13-ти век.
Между двата града винаги е имало ожесточена конкуренция. Безкрайни са споровете през вековете кой от двата университета е по-добър. И днес не спират съпоставките кой от градовете е по-красив.
След като посетих и двата града, моето мнение е, че спорът е безсмислен. Всеки от тях е очарователен по своему.
Най-общите туристически впечатления, които мога да споделя са следните:
– внушителна средновековна архитектура;
– множество колежи, всеки от които прилича на дворец;
– много млади хора по улиците;
– и в двата града по каналите се карат плоскодънни лодки, които се отблъскват с дълги пръти от дъното;
– в Кембридж куличките на колежите в повечето случаи са многоъгълни, а в Оксфорд завършват с островърхи шпилове;
– в Кембридж има доста улици в централната част, които са със средновековни извивки и криволичат, докато централните улици на Оксфорд са проектирани прави и широки.
Бих посъветвал всеки един турист, разглеждащ Великобритания да посети и двата града. А ако няма време и трябва да избере само единия – да хвърля монета и каквото му се падне – „ези” или „тура”.
Кембридж (Cambridge)
След като бях разглеждал забележителностите на Лондон в продължение на повече от три дни, реших, че следващият град трябва да бъде Кембридж. Пресичайки Темза по Тауър бридж потеглих на север и след 90 километра бях вече в Кембридж. Както правя винаги в непознат град, първо с колата обиколих централната част, за да придобия по-бързо ориентация, след което паркирах и тръгнах пеша.
Средновековните колежи (университети) в центъра на Кембридж са десетина на брой. Учебната година се разделя на три семестъра, всеки един с продължителност от два месеца. След семестрите следва изпитната сесия през май и юни. А след последните изпити студентите имат на разположение една седмица, през която си организират щури купони.
Най известните колежи са Кинг’с колидж (King’s College), Тринити колидж (Trinity College), Йесус колидж (Jesus’s College), Куин’с колидж (Queen’s College), Сент Джон’с колидж (St John’s College). От архитектурна гледна точка тези колежи (университети) приличат на дворци. В повечето от тях се влиза за разглеждане с входна такса, с изключение на времето за изпитната сесия и последния семестър, когато са затворени за посетители. Всичките колежи имат централни академични сгради, учебни зали, библиотеки, параклиси и големи дворове.
Най-внушителен и вероятно най-красив от всичките колежи
е Кинг’с колидж (King’s College).
Входната такса за този колеж е 4,5 паунда (7 EURO), което е три пъти по-малко в сравнение с цените за посещение на дворците и замъците във Великобритания.
Най-голямата забележителност на колежа е неговия параклис. Последният е с размерите на катедрала и е строен от 1446 година до 1545 година. Красивата сграда е още по-впечатляваща отвътре със своя интериор – сложен ветрилообразен свод и стъклописи.
Друго, освен колежите и разходката из средновековния град, което си заслужава в Кембридж са университетската ботаническа градина, разходката по протежение на реката Кем (Cam) и обширния район с поляни Бекс (Backs).
Но една от основните атракции в този стар университетски град е карането на плоскодънни лодки с пръти. Наемането им става на няколко пункта по реката Кем. Тарифите са различни, но средно ползването на такава лодка за 1 час струва 15 паунда (22 EURO). Движението на тези лодки се осъществява чрез отблъскване от дъното на реката с дълги около 5 метра пръти. Вместимостта им е 6 до 8 човека.
И след всичко видяно, Кембридж те завладява завинаги.
Оксфорд (Oxford)
Последния град, който посетих във Великобритания беше Оксфорд.
В края на туристическото ми пътуване беше най-напрегнато, защото времето не стигаше. Плачеше ми се от мъка, когато пропусках забележителности. Например в последните секунди успях да си наложа волята да не завия към Ланкастър, защото за този ден бях планирал да разгледам Манчестър и Ливърпул.
В продължение на един месец обикалях Британските острови (Англия, Шотландия, Ирландия, Уелс). Видях страшно много – 110 града и природни забележителности (като езерото Лох Нес например) плюс 50 музея, музейни експозиции, замъци и дворци.
Последния ден успях да разгледам град Бат с римските терми, митичния Стоунхендж и очарователния Ейвбъри. Отпуската ми свършваше, беше петък привечер, а от следващата седмица трябваше да съм вече на работа.
Но нима можех да пропусна Оксфорд? Дори на тъмно трябваше да видя този град. И така, 80 километра в североизточна посока от Ейвбъри и пристигнах в Оксфорд на смрачаване.
Градът е с население над 130 хиляди, колкото са и жителите на Кембридж. Оксфорд е не само най-старият университетски град във Великобритания, но е и център на автомобилостроенето. Там са разположени заводите на Роувър груп.
Оксфордският университет възниква втората половина на 11-ти век като независим академичен студентски център. Колежите са висши учебни заведения, които започват да се появяват в средата на 13-ти век. 25 министър-председатели са завършили в Оксфорд. Сега в града има близо 40 колежа със 17 хиляди студенти.
От трите си страни централната част на града е заобиколена с реки и канали.
Най известните Оксфордски колежи са Крист чърч колидж (Christ Church College), Магдален колидж (Magdalen College), Миртън колидж (Merton College).
От архитектурна гледна точка тези колежи, също като Кембриджските, могат да се оприличат на великолепни дворци. Повечето от тях са отворени за посетители през цялата година, за разлика от колежите в Кембридж. Най-известните колежи са с входна такса за разглеждане и се състоят от централни академични сгради, учебни зали, библиотеки, параклиси и големи дворове с градини.
Вървейки към центъра минах през ботаническата градина, но тя вече беше затворена за посетители.
Централният вход на ботаническата градина
Разходих се по поляните край река Черуел (Cherwell).
Тук, също като в Кембридж, се карат плоскодънни лодки с прътове
Продържавайки на запад по Хай стриит (High Street), разгледах отвън Ол соулс колидж (All Souls College), университетската църква Св. Богородица и поредица от сгради с различни архитектурни стилове.
В петък вечер по улиците на Оксфорд се разхождаха стотици младежи. Вероятно преобладаващата част от тях бяха студенти. Имах усещането, че съм най-възрастния от всички. Чувствах се чудесно сред тези красиви млади хора.
Вървейки по главната пешеходна улица преминах покрай покрития пазар (Covered Market), Бейлъл колидж (Balliol College), Сент Джон’с колидж (St John’s College), музея Ешмолиън (Ashmolean Museum), хотели, ресторанти, кафета и магазини.
На изток по Броуд стрийт (Broad Street) стигнах до театъра на Шелдън (Sheldonian Thatre) и библиотеката на Бодли (Bodleian Library). Библиотечните книгохранилища са разположени предимно под земята и само пътеките между стелажите с книги са дълги 160 километра. Намирането на една средновековна книга отнема 2-3 дни.
Читалнята на библиотеката е характерна със своята кръгла форма
Читалнята на библиотеката е характерна със своята кръгла форма
На юг от кулата Карфакс можах да видя Крист чърч колидж (Christ Church College) и Оксфордската катедрала.
Към 23,00 часа потеглих от Оксфорд, подремнах на околовръстната магистрала южно от Лондон и в 4,20 часа си купих билет за Евротунела под Ла Манша. 48 часа по-късно вече си бях в къщи и стоварах багажа от колата.
Всъщност, преминаването с влак до континента беше последната атракция, която си позволих. Въпреки че струва доста – 161 паунда (242 EURO), реших все пак да изпитам какво е. С две думи: скъпо и тъпо. Минаваш проверки и чакаш на терминала толкова време, колкото и за ферибот. С колата се качваш във вагона, който за леките автомобили е на два етажа. След това си седиш в колата или се разхождаш отстрани. Влакът влиза в тунела и не виждаш нищо през малките прозорчета, освен аварийните светлини. А на отиване ферибота от Дюнкерк до Дувър струваше само 74 EURO. И беше доста по-интересно. Просто се чудя защо хората ползват Евротунела – вероятно за престиж.
Август – Септември 2007 година
Автор: Валентин Дрехарски
Снимки: Валентин Дрехарски