Остров Ява – 16-17 март 2013 г.
Настъпи утрото на 16 март и отново рано рано се измъкнахме от леглата, така както предишния ден, когато тръгнахме от Сингапур. Явно тази седмица щеше да бъде доста натоварена и с големи преходи за кратко време, но няма как. Искахме да видим някои от най-забележителните световни културни ценности и затова се налагаше по-сбит график на пътувания. В самото начало на разказа си обясних какви бяха мотивите ни, за да летим от Куала Лумпур до Ява, а не от Бали затова сега няма да ги повтарям. Ето и карта с маршрута ни от Малайзия до остров Ява.
Полета ни с Air Asia бе в 11,55ч., което означаваше, че към 10 ч. вече трябваше да сме на новия терминал LCCT на Малайзийската столица, построен специално за Air Asia. На него разбира се кацаха самолети и на други ниско тарифни компании. И тъй като терминала, както и основното летище KLIA на Куала Лумпур са на около 70 км. от него ни бе необходим около час и петнадесет минути, за да се придвижим с автобус. Или около 30 минути, ако ползваме високоскоростния KLIA експрес, почти влак стрела, вземащ разстоянието за 30 минути до KLIA, и след това да търсим транспорт от KLIA до LCCT. Затова избрахме автобуса.
След като станахме в 6 часа, закусихме в ресторанта, намиращ се във фоайето на хотела. Трябва да отбележа, че закуската бе много хубава и съобразена с европейските вкусове.
Събрахме набързо багажа, направихме chek out и тръгнахме към Дафи, за да оставим куфарите. В 7,30 тя вече ни чакаше, качихме се до апартамента, за да вземем и онлайн чекирането си, което Кевин ни бе направил и разпечатал предишната вечер и се отправихме към метрото.
Автобусите за летището трябваше да хванем от централната гара на Куала Лумпур, която се намираше на 5 спирки от KLCC, метро станцията в центъра.
Билета за пътуването до KL Sentral ни струваше по 1,60RM и само след 15-тина минути към 8.30 часа вече бяхме в огромното здание на KL Sentral.
Сега трябваше бързо да разберем къде се намира стоянката на автобусите за летището. С две три питания и препращания в различни посоки, като не питаме точните хора, най-накрая открихме прохода към долното ниво на гарата, където са подземните паркинги и от където тръгват автобусите.
Този проход се намира най-вдясно във фоайето на КЛ Централ.
Преминаваш през един остъклен коридор, точно преди да излезеш на улицата извън сградата и се спускаш по стълбите към долното ниво. Неудобството бе, че нямаше работещи асансьори и ескалатори и ако трябваше да мъкнем куфарите по стълбите надолу сигурно доста щяхме да се озорим. За наша радост бяхме само с една малка пътна чанта за ръчен багаж.
Слязохме в подземния паркинг и на около 30-тина метра видяхме спрелите автобуси за летището.
Предварително си бяхме набелязали да пътуваме със Sky Bus, автобусът който е на Air Asia и който е така да се каже официалния автобус до летището. Но освен него имаше автобуси и на други фирми, които пътуваха по същия маршрут. Така че на който и да е автобус да се качите няма да сбъркате.
Разликата е единствено в цената. Билетите за Скай бус струваха по 9 MR, на другите фирми по 8 MR.
Първият автобус, който тръгваше бе Sky Bus.
Купихме си билети от шофьора и заехме места в автобуса, надявайки се по-бързо да се напълни и тръгне. Не зная дали КЛИА експрес е пълен, но автобусите явно имаха много работа, защото се пълнеха за не повече от 4-5 минути и тръгваха един след друг. Пътуването до летището бе около час и петнадесет минути.
Нямаше никакви задръствания, макар че вече бе около 9 часа, но не трябваше да забравяме, че е събота и затова движението не бе така натоварено.
Надявахме се, че и във вторник, когато трябваше да тръгнем рано сутринта за Бали да няма пак никакви задръствания, за да стигнем бързо до Терминала.
Най-интересното по пътя бе преминаването покрай пистата за Формула 1, която е на около 50 км. извън Куала Лумпур. Когато наближихме до нея просто останах втрещен. Цялата писта бе покрита с тонове боклуци. Не, не бъркам, тонове боклуци. Пластмасови чаши, празни кенове и бутилки, кашони, и какво ли не още покриваха пистата, на която само след седмица щеше да има надпревара между най-бързите болиди. Още по-голямо бе учудването ми, когато след три дни, тя бе просто като олизана и на нея нямаше дори и прашинка.
Абе въобще КЛ си е град на контрастите. В 10 часа благополучно пристигнахме на LCCT.
