Тази история започна в един мъглив следобед в края на март, когато попълвах апликационните форми за едно изложение в Тайпе. Никога не бях ходила в Азия, а и се отваряше възможност за бизнес, затова вложих голямо старание в представянето си. За късмет, скоро получих отговор – покана за участие.
Половин година по-късно, след над 24 часа прекарани в полети с три прекачвания и по летищата, се озовахме в Тайпе- столицата на 24 милионен Тайван. От летището до града може да се стигне с автобус, но ние имахме предварително уреден трансфер до хотела.
Още с потеглянето се потвърди един мит за китайците. (Едно уточнение: Тайванците са си китайци. На истинския Китай казват “mainland” и до скоро са се надявали един ден да се обединят (под управлението на Тайван, разбира се:)). Китай, от своя страна, смята Тайван за поредната китайски провинция. Коренните жители на Тайван са “аборигени” и в наши дни съставляват около 2% от населението на острова.)
Та, за мита: “Китайците не знаят английски и са зле по география.” Абсолютно потвърден по време на 10-те дни престой в Тайван. Шофьорът ни се опита да завърже разговор с нас от къде сме и що сме, обаче опитите ни да му обясним първо за България, после за Европа, после за Лондон, Англия и тн. (?!?) удариха на камък. Горе-долу с това се изчерпа комуникацията ни през единия час докато стигнахме хотела. По живо по здраво се довлякохме до рецепцията, където повече с езика на жестовете и с откъслечни думи, успяхме да се настаним и да организираме сутрешното качване в рейса за изложението.
Автобусите украсени с перденца и облицовани с пвц ламперия се водят луксозни. Тези без - обикновени.
Персоналът навсякъде в Тайпе е много услужлив и любезен, но безполезен. Не може да се разчита на достоверна информация или недай си боже упътване за посоки или по карта. Хората, на които наивно и оптимистично показахме карта, не можеха да определят къде се намираме в момента. Отчасти заради незнаенето на английски, отчасти заради много тясната специализация на хората, в ориентирането човек трябва да се осланя само на собствените си сили.
На една от срещите ни с представители на голяма фирма питахме отговорната за продажбите в Европа дали в момента имат дистрибутори в Европа. Отговорът беше: “Да, разбира се. В Германия и в Мароко.” :)))
Начинът да кажете на шофьора на такси къде искате да отидете. Раздават се във всеки хотел.
Една от най-големите забележителности в Тайпе са така наречените “нощни пазари”. В града има няколко като най-известен и туристически е Шилин (Shilin), но най-добрия според мен е Liaoning Street Night market, който за наш късмет се оказа близо до хотела ни. По време на престоя си ние посетихме и другите по-централни нощни пазари, но този си остана любимия.
Пазар Шилин
Смело мога да кажа, че нощните пазари и изобщо храната са най-екзотичната и впечатляваща забележителност в Тайпе и не са за изпускане! На тези пазари може да се намери от пиле мляко. Такова изобилие на храни, вкусове и аромати, поднесени в необичайна обстановка не съм виждала на друго място.
Liaoning Street Night market
Представете си най-добрата храна в София да се приготвя и продава на открито на сергиите на Женския пазар например. Съдовете да се мият зад сергиите, а самите кухни да са импровизирани барачки или ниши. Невероятно нали?
Продължение »
