Тази история започна в един мъглив следобед в края на март, когато попълвах апликационните форми за едно изложение в Тайпе. Никога не бях ходила в Азия, а и се отваряше възможност за бизнес, затова вложих голямо старание в представянето си. За късмет, скоро получих отговор – покана за участие.
Половин година по-късно, след над 24 часа прекарани в полети с три прекачвания и по летищата, се озовахме в Тайпе- столицата на 24 милионен Тайван. От летището до града може да се стигне с автобус, но ние имахме предварително уреден трансфер до хотела.
Още с потеглянето се потвърди един мит за китайците. (Едно уточнение: Тайванците са си китайци. На истинския Китай казват “mainland” и до скоро са се надявали един ден да се обединят (под управлението на Тайван, разбира се:)). Китай, от своя страна, смята Тайван за поредната китайски провинция. Коренните жители на Тайван са “аборигени” и в наши дни съставляват около 2% от населението на острова.)
Та, за мита: “Китайците не знаят английски и са зле по география.” Абсолютно потвърден по време на 10-те дни престой в Тайван. Шофьорът ни се опита да завърже разговор с нас от къде сме и що сме, обаче опитите ни да му обясним първо за България, после за Европа, после за Лондон, Англия и тн. (?!?) удариха на камък. Горе-долу с това се изчерпа комуникацията ни през единия час докато стигнахме хотела. По живо по здраво се довлякохме до рецепцията, където повече с езика на жестовете и с откъслечни думи, успяхме да се настаним и да организираме сутрешното качване в рейса за изложението.
Автобусите украсени с перденца и облицовани с пвц ламперия се водят луксозни. Тези без - обикновени.
Персоналът навсякъде в Тайпе е много услужлив и любезен, но безполезен. Не може да се разчита на достоверна информация или недай си боже упътване за посоки или по карта. Хората, на които наивно и оптимистично показахме карта, не можеха да определят къде се намираме в момента. Отчасти заради незнаенето на английски, отчасти заради много тясната специализация на хората, в ориентирането човек трябва да се осланя само на собствените си сили.
На една от срещите ни с представители на голяма фирма питахме отговорната за продажбите в Европа дали в момента имат дистрибутори в Европа. Отговорът беше: “Да, разбира се. В Германия и в Мароко.” :)))
Начинът да кажете на шофьора на такси къде искате да отидете. Раздават се във всеки хотел.
Една от най-големите забележителности в Тайпе са така наречените “нощни пазари”. В града има няколко като най-известен и туристически е Шилин (Shilin), но най-добрия според мен е Liaoning Street Night market, който за наш късмет се оказа близо до хотела ни. По време на престоя си ние посетихме и другите по-централни нощни пазари, но този си остана любимия.
Смело мога да кажа, че нощните пазари и изобщо храната са най-екзотичната и впечатляваща забележителност в Тайпе и не са за изпускане! На тези пазари може да се намери от пиле мляко. Такова изобилие на храни, вкусове и аромати, поднесени в необичайна обстановка не съм виждала на друго място.
Представете си най-добрата храна в София да се приготвя и продава на открито на сергиите на Женския пазар например. Съдовете да се мият зад сергиите, а самите кухни да са импровизирани барачки или ниши. Невероятно нали?
А сега си представете, че на този същия пазар може да се хапнат превъзходни, пресни морски деликатеси – скариди, калмари, октоподи, риби, миди, а също и меса, узрели вкусни плодове- манго, ананаси, папая.
Сергия за плодове. Продават се обелени и нарязани. Готови са за ядене.
Първоначално се стреснахме от обстановката, защото у нас ако ядеш на подобно място на улицата после не ти мърда престой в инфекциозното. Притесненията ни се оказаха напразни. Първо видяхме колко много хора ядат от храната и колко лъскави коли спират и си взимат храна за вкъщи. После се престрашихме да опитаме няколко неща и след като се събудихме здрави на следващата сутрин, решихме да се отдадем на смело експериментаторство.
Сергия за сокове от пресни плодове, които се смилат на момента.
Сприятелихме се със съдържателите на една от сергиите на нашия пазар, която беше по-добра от останалите, понеже имаха меню с картинки и маси и можехме да ядем седнали, а не на крак.
Още на втората вечер зарязахме менюто и ударихме един лаф с персонала на международния език на жестовете и със звуците, които издават животните. По тяхна препоръка опитахме “калмар барбекю”. Какво подразбира човек, когато му посочат калмар и кажат настойчиво няколко пъти “барбекю”? Калмар на скара? Не. Това се оказа напълно суров, изстуден, нарязан калмар, поднесен с купичка сос “барбекю”. Изядохме го, заедно с няколко сурови кралски скариди, комплимент от заведението.
Суровият калмар със сос барбекю и скаридите. До тях чашките за бира.
Опитахме и специалитети от гъше, различни риби и пиле.
Най-ценено от китайците е свинското и по-точно бекон с повече сланина. Има го в менюто на всички места за хранене. Другата много използвана храна са яйцата. В супермаркетите се продават готови сварени яйца.
Нудъли с яйце и свинско в японски ресторант в един от моловете на метрото.
Цените на храната на нощните пазари са най-добрите в града. За сумата от 30-50 лв. двама могат да вечерят 3 ястия (морски дарове, риба или пуйка), ориз и бира. Цената на бирата започва от 70 NTD (4 лв.). Курсът лев:нов тайвански долар е 1:20.
Порядките на нощните пазари и в ресторантите или така наречените “food courts” в моловете са много различни. На нощните пазари се продава и пие всякакъв алкохол. Ние пихме само бира, но има и твърди питиета. Има тайванска бира и не е лоша на вкус. В моловете да се пие с яденето е някак неприлично. На компания от 4-5 човека се дава едно шише бира 600 гр. което се разпределя в много малки чашки. По улиците през деня не се пие.
Тайванска бира 600 мл. Обичайно 1 бутилка се поделя между 3,4 човека
По-добрата бира. Само на 18 дни.
Все пак имаше три неща, които не пробвахме по време на престоя си в Тайван- сурови стриди, супа от кръв и така нареченото “Stinky tofu” (отвратително смрадливо ферментирало тофу).
След като изпълнихме ангажиментите си по изложението, решихме да отидем до една друга забележителност в Тайпе- храмът Лонгшан (Longshan temple). Нито този храм, нито кварталът наоколо са впечатляващи. Естетиката в украсата е меко казано спорна, поне за нашия вкус.
Разгледахме храма и после искахме да се разходим покрай реката Тамсуй. Естествено се загубихме.
Булевардите в Тайпе са огромни, с по 3-4 ленти в посока. Имената на улиците не бяха означени на картата ни и на едно кръстовище с 6-7 разклонения се предадохме. Нито опитите ни да ни упътят по картата, нито интуицията ни помогна. След като се побалтахме из дебрите на квартала още около час и без да достигнем реката, безславно се върнахме назад и се прибрахме с метрото.
По тъмно из дебрите на квартала около Лонгшан
Метрото в Тайпе е отлично организирано, много редовно и бързо. Спирките и посоките са написани и на английски и ориентирането е шега работа. Същото не може да се каже за автобусите и автобусните спирки. Надписите са само с йероглифи и човек трябва да се ориентира визуално без да разбира. Така научих йероглифа “дзонг”, който изглежда като буквата Ф. Много използван йероглиф, но нямам никаква идея какво значи.
Указателна табела със спирките на автобус 620
Препоръчвам на всеки да си вземе “easy card” за ползване на обществения транспорт, както и за заплащане на входовете за забележителностите. С тази карта, която се зарежда допълнително с пари на автомати на входовете на метрото, може да се влиза по забележителни обекти като се избягват опашките на касите за билети. Депозитът от 100 NTD (5 лв.) се връща на гишето в метрото, както и остатъка от неизхарчените заложени пари. Таксата за операцията е 20 NTD (1 лв).
За сравнение еднодневна карта за транспорта струва 150 NTD, но тази сума е много трудно да се изхарчи за 1 ден, защото цените са ниски и са на брой изминати спирки, а не на брой пътувания. С “easy card” целодневно пътуване насам-натам излиза под 100 NTD.
Друга основна забележителност в Тайпе, с която мисля да завърша първата част от разказа ми и с която ще ви изненадам са тоалетните.
Не ми е хрумвало, че някога ще споменавам тоалетни в списък със забележителности, но доживях и този ден. :)) Възхитена съм от чистотата и изобилието на WC в Тайпе! Без преувеличение!
Който е ходил до тоалетна на българското море би ме разбрал. Навсякъде в метрото и на обществени места има работещи, заредени с консумативи, безплатни тоалетни в идеално чисто състояние: стандартни или клекала, с предварително напълнена вода. Мислех да снимам някоя и да приложа снимка, но до последно отлагах и накрая забравих.
Била съм в доста държави в Европа и в Африка, но толкова добра хигиена във WC, както в Тайпе не съм виждала. За разлика от кухните, които изглеждат меко казано мръсни, тоалетните са 5 звездни. Първите няколко вечери на нощния пазар, внимавах с бирата, защото в ума ми се разиграваха неописуеми сцени свързани с посещението на 00 (с оглед на това как изглеждаха местата за готвене). Напразни страхове! Тоалетната се оказа в идеално състояние.
Предполагам, че климатичните особености на България са ни позволили да оцеляваме въпреки съмнителната хигиена, докато топлия и влажен климат в Тайван изисква повече старание, за да се ограничават епидемиите.
Разказвам ви за тоалетните надълго и нашироко, защото смятам, че темата с хигиената разкрива много за психологическото състояние на хората. Лично мен мисълта и тревогата за нещо толкова елементарно като дали ще има къде и как ще се изпикае човек ме дразнят ужасно. По спомени от Буковски: Какво му остава на човек като няма тоалетна хартия, освен да се избърше с гащите и да после да ги затъкне в тоалетната…
Затова WC в Тайпе ми подействаха ободряващо. Колко малко му трябва на човек! :))
Пламен обаче намери кусур: “Като има бира, няма тоалетни- Прага. Сега има тоалетни навсякъде, но няма бира …”
СЛЕДВА: Тайпе 101, за любовта към климатиците, националния празник на Тайван, зоологическата градина, Маоконг, за страха от слънцето, кея на аборигените, плажът на Фулонг и модата в Тайпе. Кой е Чан Кай Шек? Къде се отглежда чай? За всичко това ще прочетете в следващите части от разказа ми…
Автор: Марина Илиева
Снимки: Марина Илиева