Записки от Екватора(9)- Остров Ява, Борободур

Към Записки от Екватора (8)

Остров Ява – 16-17 март 2013 г.

Успяхме обаче да изпреварим залеза и около 17 часа пред очите ни се разкри прекрасната зеленина и градина на хотела.

Наистина бяхме впечатлени от това, което ведяхме. Хотела бе едва ли не бюджетен имайки предвид, че в цената му влизаха два дни входове за Борободур за двама човека. Те бяха общо 80 долара, а цената му бе 75. Значи спането и закуската в него ни бяха безплатни. Но освен евтин, той бе и изключително красив.


Само си представете следната картина. Пристигате следобед в едно място, което не е населено, а сред пустошта и първото нещо, което виждате и чувате извън прекрасната зеленина са двама души свирещи невероятна мелодия в откритата рецепция.

Да, едва ли ще откриете много хотели в света, които да Ви посрещат с музика на живо на рецепцията си. И това не е всичко. Веднага след като си покажете резервацията усмихната рецепционистка Ви сервира чаша студен сок и уханна топла кърпа за ръце и лице. Както в най-добрите авиокомпании по света по време на полет. И това е в „бюджетния” хотел в Борободур, финансиран от Индонезийското правителство.

Послушахме с невероятно удоволствие прекрасните мелодии, изсвирени и изпяти от двамата музиканти. Оставихме им и няколко долара в знак на благодарност за истинското удоволствие и мигове на релакс, които ни доставиха с изкуството си. Индонезия освен бедна е и омагьосваща с хората си. След като изпихме соковете си и излязохме от унеса на музиката поехме към стаята си в хотела. Прилагам и чекин картата от хотела ни, защото на нея има координатите му. И ако някой иска да отиде…

Той всъщност представлява няколко едноетажни постройки, разпръснати на голямата му изключително красива територия, само на крачка от Борободур, който се извисяваше на хълма пред нас.

Стая 33 бе малко по-отдалечена от рецепцията и така успяхме да разгледаме комплекса още като отивахме към нея. Не виждахме много персонал, освен един човек, който нещо си чоплеше по земята, но всичко бе толкова чисто и поддържано, че бяхме възхитени.

Преминахме покрай ресторанта и покрай залата, в която вечер се прожектираше филм за Борободур, като в цената на хотела, влизаше и безплатен вход за гледане на прожекцията. Всъщност ето и ваучерите, които получихме от рецепцията и които ни осигуряваха в цената следните неща- безплатен вход за храма за два дни- 16 и 17 март, ваучер за аудиовизуалната прожекция за храма и закуска от 6,30 до 10,00 часа.

Скоро стигнахме и до нашата къщичка. И тя бе на един етаж с няколко стаи.

Стая 33 не бе много голяма, но в нея имаше всичко необходимо, за да се чувстваме комфортно. Работещият хладилник и климатик бяха екстрите, от които се нуждаехме и получихме. Но както във всеки хотел имаше и чехли, тоалетни принадлежности за двама, сейф, телевизор. Кой ли ще седне да гледа телевизия при положение, че само на две крачки от него е едно от новите чудеса на света, но малко по-късно вечерта открихме, че освен тв програми на него можем да гледаме филма за Борободур и да не ходим на прожекцията в залата.

Допълнителната екстра в стаята бе прекрасната тераса, на която можеш да отдъхнеш и да се насладиш на красотите наоколо.

Оставихме багажа и побързахме да излезем навън, защото скоро щеше да залезе слънцето. Решихме да не ходим тази вечер в храма, и без това бяхме закъснели /работното му време бе до 17часа/, а само да разгледаме територията на хотела
и да се разходим до Борободур.

Той е буквално на не повече от 100 метра от хотела и на полянката, която е в подножието му имаше доста туристи като нас, които се любуваха на величието му и се надпреварваха да правят снимки.

Много, много не се бавихме и последвахме примера им, защото тъмнината вече се спускаше и мястото изглеждаше още по-величествено и изпълнено с мистицизъм.

Бяхме вече свикнали, че на Екватора няма плавен преход между деня и нощта. Залезе ли слънцето и става тъмно веднага. Затова и след като се поразходихме, а до вечеря имаше още поне час решихме, че в този дълъг ден заслужаваме и глътка студено мартини на терасата.


Да, по-рано сутринта тръгвайки от Куала Лумпур не пропуснах да сложа едно малко 100 грамово шишенце, пълно с мартини в чантата ни.
Митничарят се засмя като го видя, но нямаше какво да каже, беше си в разрешена опаковка и грамаж. Мини бара бе зареден и с кола, така че удоволствието бе пълно.
Тишина, красива природа и глътка студено мартини в екваториалната нощ. Само на 12 000 км. от България…наздраве!

Към 19,30 достатъчно изгладнели се отправихме към ресторанта, който както и рецепцията не бе закрит, а на открито. Не зная само в дъждовния сезон дали не се мокрят масите, но поне тази вечер бе страхотно, че е открит и подухва лек разхлаждащ ветрец откъм Борободур. Не можехме да повярваме, че сред пустошта ще ни посрещне изключително изискана обстановка в него, но се оказа че може.

Бели, колосани покривки, красиви столове с бели покривала, кръгли маси, няколко безупречно облечени сервитьори като от петзвезден ресторант и само две три заети от туристи маси. От едната ни страна бяха двама възрастни австралийци, а от другата три дами на средна възраст от Германия, които вече пресушаваха втора бутилка червено вино и смеха им нарушаваше тишината. Добре, че бяха те, иначе можеше да си помислим, че сме в музей, а не в заведение.

Не знам дали ние бяхме много гладни, след като целия ден не можахме да хапнем нормално, а само сандвичи, но вечерята ни се стори безумно вкусна.
А освен всичко друго и безбожно евтина. Порция индонезийски шишчета, порция пилешко по индонезийски, хляб, пържени картофи и две бири само за 18 долара.
Как да не ти хареса Индонезия. И тъй като постоянно един от най-задаваните въпроси относно пътуването ни бе: Кое колко струва, скъпо ли е? Ето сметката от вечерята ни.

Малко след 21,30 се отправихме към стаята ни. Бързахме да легнем след дългия ден, в който прекосихме със самолет и автомобил повече от 2000км. и две държави, защото следващият бе още по-натоварен.
Решихме, че ще станем към 5,30, за да можем в 6 часа с изгрева на слънцето да отидем в Борободур. Да успеем да го разгледаме преди слънцето да стане толкова силно, че размеква освен мозъка и краката ти.
Да успеем да избегнем и наплива на туристи, които тръгваха към 7 часа от Джокджакарта с автобуси и към 8,30 – 9 часа вече бе невъзможно да се разминеш от народ. Да се приберем, закусим и към 9,30 да тръгнем за Джокджакарта, да разгледаме центъра на града и след това на летището за полет към Куала Лумпур.
Да пристигнем благополучно към 18 часа в Малайзия.
Да успеем да преминем 70-те километра от летището до Куала Лумпур с автобус.
Да открием новия си хотел и се настаним в него.
След което да отидем до Дафи да вземем багажа си и го пренесем в хотела, и след това да излезем и разходим в столицата на Малайзия.
Ехххх, ако можеше деня да е повече от 24 часа, но така или иначе трябваше да свършим всичките изброени неща, а каквото дойде отгоре добре дошло.

Сънят бързо дойде след като бяхме достатъчно изморени и не успяхме дори да догледаме филма за Борободур, който пускаха по вътрешния канал.
За съжаление съседи по стая ни бяха шумните германки, които бяха в ресторанта.
Към 3,30 часа от съседната стая чухме гласовете им. Оказа се, че са си взели допълнителен тур за посещение на Борободур и вече ставаха от сън.
Хотелът предлага такава екстра.

Срещу заплащане можеш да направиш тур с екскурзовод от 4 часа сутринта в Борободур и да посрещнеш там изгрева на слънцето. Сигурно обиколката преди изгрев слънце в храма е страхотна, но нямахме сили за такова ранно екстремно приключение.
Та след като ни разбудиха в 3,30 с оше по-голямо удоволствие заспахме и едва успяхме да чуем алармите на телефоните в 5,30.
Време бе за ставане. Сложихме по бутилка вода в чантата, взехме таблетите и видеокамерата и се отправихме към храма.

Навън вече се развиделяваше и слънцето се показваше.

Прекрасно време, в което се чуваше едиствено полъха на вятъра и чуруликането на птиците. Този път за разлика от предишната вечер храма се виждаше целия и не пропуснахме да направим първите снимки. Почти като в Египет пред пирамидите. Интересно къде за първи път туристите са открили тези начини за снимки.

Преминахме стотината метра и пред очите ни изскочи величието на Борободур. Наистина впечатляваща гледка! Трудно мога да опиша какво почувствахме.
Просто трябва да се изживее и да го видите. Грандиозно е!
Ще се опитам накратко да Ви запозная с легендите и историята на храма.
Като за тази информация трябва да благодаря изключително много на Мая и
Костадин Левакови – Бали Инифинити Травел!

Храмът е замислен да изглежда като пирамида, плуваща върху лотос във водите на езеро. Свързан с принципите на махаяна будизма.
Представлява пирамида с 9 разположени една над друга тераси- 6 квадратни тераси, символизиращи материалния живот и 3 кръгли, съответстващи на духовното начало.

Последната тераса представлява мандала – будитската представа за философията на света, енргийното картинно представяне на вселената. Завършва с камбановидна будитска ступа – Светинята на лотоса, около която са подредени кръглите тераси.

Легендата за Боробудур разказва, че през 1814 г. двеста мъже прекосяват равнините Кеду на Централна Ява, за да търсят легендарната планина, която се намира в близост до малкото селце Боро.
За шест седмици, те посичат и изгарят непроходимата, буйна растителност. Изчистват тонове вулканична пепел. Скрит под сенчестите дебри, те изнамират чудновати фигури, гравирани върху камък- хиляди от тях.

Разкопаването на монумента, който скоро става известен на целия свят като храма Боробудур е по поръчка на сър Томас Стамфорд Рафълс, новият британски губернатор на Ява.
За разлика от холандските търговци преди него, сър Томас Рафълс е силно заинтригуван от екзотичната история и архитектурата на индонезийските острови.
По време на експедицията Рафълс открива грандиозна пирамида, която се извисява с огромна камбановидна ступа, която днес е известна като Светинята на лотуса.
Поради липсата на адекватни исторически извори, той не може да определи точната дата на построяването на Боробудур, но има предположение за неговото предназначение: “Приликата на фигурите, които са разположени около монумента и които наподобяват на изображения на Буда, навеждат на мисълта, че става дума именно за това, че Боробудур е будистки храм”.
Обаче в самия храм няма нито един централен олтар или светилище. Вместо това пасажите, които обкръжават структурата са покрити с приблизително три хиляди балерефи.

След като мълвата за откритието се разнася, много религиозни учители от Азия идват да го посетят. Те определят Боробудур като най-големият будистки храм в света, но също и като най-необичайния.
Стенните гравюри изобразяват сцени от учението на Буда,

а пасажите са създадени, за да водят вярващите през тяхното духовно пътешествие, докато се изкачват от тераса на тераса, като всяко следващо ниво олицетворява едно по- високо равнище на осъзнатост.

Предполага се, че в миналото поклонници са идвали от цяла Югоизточна Азия, за да изучават свещените писания, изпълнени с мистерия, с тайни послания, поука и размисъл.

Боробудур е бил своеобразен триизмерен водач към Просветлението.
Но въпреки най-добрите намерения на сър Рафълс, откриването на Боробудур, го поставя в голяма опасност, тъй като той започва да привлича все по-голям брой посетители. От друга страна жителите от околните селища не изповядвали същата почит към храма както някога в миналото и за тях той бил само източник на строителни материали.

Търсачите на сувенири обезглавяват много от статуите на Буда и ги пренасят в частни замъци и музеи по целия свят.

През 1885 г. едно случайно откритие възобновява интереса към опазването на античното съкровище.
J. W. Ijzerman, холандският архитект, който се занимава с реставрацията на храма, при една от обиколките си по високата шествена пътека около основата на Боробудур открива, че отливките по стената продължават през процепа, който се вижда в пода. Това по всяка вероятност означавало, че тези камъни са добавени в последствие след като част от постройката вече е била завършена.
Ijzerman настоява част от пътеката да бъде отстранена. Когато шестнадесетте каменни пласта са отстранени, се открива другa редица от каменни плочи, доста по-различни от тези от горните пасажи.
На тях са изобразени адски мъчения и сцени на върховна наслада.
Открити са общо 160 плочи.
Няколко сцени са останали недовършени с инструкции до гравьора на санскрит, а самият надпис е толкова специфичен, че учените му приписват датировка от средата на 9-ти век.
Това е основание експертите да предполагат, че Боробудур е построен от кралете от династията Сайлендра, които са управлявали в Централна Ява по това време. Реставрационните дейности, които европейците предприемат в рамките на следващия век, противно на добрите им намерения, нанасят далеч повече щети, отколкото да имат благотворно влияние.

Натрупаните седименти и пепел, и растителността около храма, които са съществували толкова дълго преди откриването му и изпълнявали ролята на пазители. След като пасажите били разчистени, шуплестите, вулканични, каменни структури били изложени на безпощадното влияние на жегата и на поройните дъждове.
Така за целия 19 век Боробудур пострадва много повече, отколкото за хилядата години преди това.

През 1968 г. Индонезийското правителство и ООН, работейки заедно с ЮНЕСКО започват кампания за спасяването на Боробудур .
През следващите петнадесет години, 20 хиляди долара са отпуснати за реализацията на смелия план. Направено е цялостно разглобяване и реконструкция на долните тераси на монумента -камък по камък.
Специалисти от 27 страни се присъединяват към индонезийския екип, за да реализират проекта.
Над един милион камъка са преместени по време на реставрацията и са разпръснати наоколо, подобно на масивни парчета от пъзел.
13 хиляди гравирани каменни плочи са били махнати една по една, почистени, подредени и обработени за съхранение.

Екипът от експерти включва специалисти в областта на инженерните науки, химията, биологията и археологията, и всички те работят заедно, за да възстановят величествената красота на Боробудур -една молитва, сътворена от камък и завещана от миналото.

И още малко цифри и данни, за да разберете грандиозността и величието на Борободур! В основата си Храмът е квадрат със страна сто и двадесет метра.
Пътят към върха се вие спираловидно, по посока на часовниковата стрелка и обикаля светилището толкова пъти, колкото тераси има то, като минава покрай 460 скулптурни композиции в естествена големина.
1460 скулптурни пана описват самата будистка доктрина, а още 1212 разказват за исторически събития в будисткия свят от онова време и показват сцени от живота на хората.

Общата дължина на барелефите е около два километра. Високи са по три метра. Барелефите представляват шест хиляди квадратни метра скулптура, изрязана върху камък.

Шест от терасите на Боробудур са квадратни – въплъщение на материалния живот, а следващите три са кръгли – символизират духовното начало.

На всяка от кръглите тераси се намира пръстен от решетъчни каменни ”камбани” — тип дагоби.

Във всяка дагоба има каменна статуя на Буда. Общият брой на дагобите е седемдесет и две.

Според вярванията на индонезийците, ако си пожелаеш нещо, после си провреш ръката в дагобата и пипнеш статуята, ще ти се изпълни желанието. Ние го направихме под зоркия поглед на охраната и сега остава да разберем дали действа.

Конструкцията завършва с една голяма камбановидна будистка ступа, наричана Светинята на лотоса. Цялата пирамида е укрепена с каменна стена наречена “Скритото стъпало”, която служи като подпора и е висока 1,5 м. По целия Боробудур има 504 статуи на Буда, като само 72 от тях са монтирани по кръглите тераси. Фигурите се различават единствено по положението на ръцете на Буда. Будистите вярват, че различните начини, по които Буда се изобразява, са толкова, колкото дни има в 7 години.

В продължение на повече от два и половина часа успяхме да се насладим на истинската непреходна красота и значимост на най-големия будистки храм в света.
Преди да напече слънцето и да дойдат тълпите туристи и ученици няколко пъти се изкачихме и слязохме до върха, губейки се по пътя.

Панорамата, която се откриваше пред погледа бе наистина неописуема.

Спокойствието продължи до 8,30, когато върха бе атакуван от хиляди хора.

И тъй като бе почивен ден имахме чувството, че поне няколко индонезийски училища са дошли на екскурзия до Борободур.

Освен да се запознаят с величието на храма, те използваха факта, че могат да се срещнат с хиляди туристи от всички краища на света. Около нас се чуваше всякаква многоезична реч. И учениците се въртяха около тях, за да репетират английския си. Туризмът е в основата на Индонезия и те прекрасно разбират, че за да могат да предложат един висок туристически продукт трябва да могат да общуват с гостите си.

Учениците бяха си направили цял лексикон от въпроси и ако някой се съгласеше да им отговаря бе просто разпъван на кръст. Мая се измъкна, но аз не успях и трябваше да отговарям поне на 20 въпроса от рода на. От къде сте? Коя страна? А кой град? От коя страна идвате? Какво ще разгледате? За къде ще пътувате? Как се казвате? И т.н. и т.н. Досадно наистина, но пък усмивките на децата бяха толкова истински, очите им светеха така хубаво от задоволство, че могат да общуват с хора от далечни страни, че няма как да им откажеш. Няма как да откажеш и да се снимаш с тях.

По едно време ни стана жал за една руса рускиня, която просто не можеше да направи и крачка без да поискат да се снимат с нея. Колкото си по бял и по рус толкова повече искаха снимки!!!

Най-накрая след близо 3 часа обиколки бе време да напуснем храмовия комплекс Борободур препълнени от впечатления.

Заспускахме се по стръмната пътека към хотела, съжалявайки, че цялото това прекрасно преживяване продължи само няколко часа.

Прибрахме се в стаята, взехме по един душ, направихме си чай и кафе и седнахме преди закуска за последно отвън на терасата ни, за да се полюбуваме на красотата
на този прекрасен край на остров Ява, който никога няма да забравим.

Закусихме набързо и в 9,40ч. бяхме на рецепцията, за да се сбугуваме с гостоприемните си домакини и се отправим отново на път. В Лондон бе още три без десет през нощта, но в Борободур времето сякаш препускаше, помагайки ти да се потопиш в историята.

Платихме хотела, използваните напитки от мини бара, трансферите за двата дни, направихме си снимка с усмихнатите рецепционисти, разменихме си емейлите, за да можем да им изпратим снимките и се сбогувахме с величието и красотата на този незабравим Борободур.

Обратният път към Дгокджакарта по нищо не се различаваше от предишния ден.
Все същия убийствен трафик от мотопеди и автомобили, които пълзят покрай тях. След около час навлязохме в Джокджа. Градът е един от най-големите центрове на изкуството и културата на остров Ява.

Той е и Индонезийската столица по време на индонезийската национална революция от 1945 до 1949 година. Градът е кръстен на индийския град Ayodhya от индийския епос Рамаяна . Yogya означава проспериращ, разцвет. Градът има над 20 университета и в него живеят близо 400 000 души. Главната забележителност на Джокджа е централната улица Malioboro Street, около която е съсредоточен денонощния живот в града.Тя е и негов символ. Но ако за пръв път попаднете на нея ще бъдете учудени от това, което виждате. Ниски постройки, магазини, хотели, много и различни превозни средства. Като се започне от файтоните,

мине се през рикшите

и се стигне до мотопедите и автомобилите. Едва ли на много места по света можете да видите такова разнообразие!

Другата голяма забележителност на града е Кратона /Султанският дворец/.
Преминахме и покрай него, но нямаме време да спираме и да го разглеждаме, защото самолетът не чака. Затова побързваме да се измъкнем от града.

Пристигаме съвсем навреме на летището, за да можем спокойно да се чекираме и в 14,00 часа да полетим с Aur Asia към Куала Лумпур. Преди чекирането платихме задължителната такса за напускане на Индонезия. И при нея както и при визите, тя е различна за различните острови. При напускане на Индонезия през остров Ява плащате 100 000 IDR, а от остров Бали 150 000. Задължително таксата трябва да се плати в Индонезийски рупии, в никаква друга валута не може. Така че добре си направете сметката, ако искате да напуснете Индонезия трябва да имате от техните пари.

Малайзия ни очакваше след 24 часова раздяла.
24 часа, близо 5000 километра и незабравима среща с малка частичка от световната култура и история. Това ни предложи остров Ява в нашето кратко бягство към един по-различен от модерния мегаполис свят. Свят на много духовност, природни красоти, и слънчеви усмивки от хората-най-голямото богатство на Индонезия.

СЛЕДВА …
Автор: Росен Желев
Снимки: Росен Желев