Сибиу – културна столица на Европа

Ако не познавате добре историята на днешния румънски град Сибиу, сигурно също като мен бихте се зачудили, защо е бил предпочетен за Културна столица на Стария континент през 2007 година.

Година по-късно, все същият нестихващ интерес, основателно любопитство и появила се възможност, ме водят тук – близо до сърцето на Румъния, близо до сърцето на Европа.

Сибиу,Културна столица на Европа'2007

Сибиу,Културна столица на Европа'2007

Може би, малко позакъсняла с географските си прозрения, но току що пристигнала, вече установявам, че за да се открие късче от духа на Средновековна Европа, не е нужно да бъдат изминати хиляди километри. Достатъчно е да попаднете в Сибиу, Трансилвания…

Нещо като другата Румъния или иначе казано: пълната нейна противоположност. Независимо, че годините на управление на Чаушеску – презирал и ненавиждал този град, са оставили своя белег, когато попаднете в историческия център – присъствието ви внезапно ще се слее с едно отдавна отминало време, с една друга епоха. Изведнъж ще се пренесете в атмосферата на Саксонска Трансилвания.

Из уличките на Сибиу

Из уличките на Сибиу

Погледът ви веднага ще открие очевидната истина – Сибиу е чист и подреден град. Не само защото до преди година е бил закичен с импозантното определение Културна столица на Европа. Редът, чистотата, дори отношението на бившия румънски диктатор си имат своята конкретна историческа обусловеност.

Сибиу е основан от германски заселници през 1190 г. под името Хермансдорф. За него се споменава за пръв път в документ от 1191 г., пазен днес във Ватикана. По-късно, през 1366 г. получава наименованието Херманщадт /Hermannstadt/, което носи до 1919 г., когато Трансилвания попада в пределите на румънската държава и официалното име на града става Сибиу.

Сибиу,Големият площад

Сибиу,Големият площад

И сега, тук продължават да живеят потомци на първите саксонски заселници, а езикът, на който общуват е немският. Ако пристъпите прага на евангелистката църква на старинния площад Хует по време на неделната утринна молитва и чуете възрастни дами – празнично облечени, дружелюбно да се поздравяват “Morgen!” … Morgen!”, не се учудвайте! За Сибиу немският език е като втори официален след румънския и значително по-уважаван пред английския език. Тук, не само разговорите, а и рекламните надписи и табели на немски език са нещо обичайно.

Поглед към кулата на Съвета

Поглед към кулата на Съвета

Високите крепостни стени, които първи ще ви посрещнат в старата част, първоначално са били най-сигурната защитна преграда срещу нападения над т.н. Горен град, възникнал около Големия площад. Тук ще ви впечатлят средновековни сгради, строени в периода 15 – 17 век – добре запазени и отлично реставрирани, безупречно подредени къщи със задни дворове, както и няколкото средновековни кули – на съвета, на грънчарите, на дърводелците, на аркебузирите. Значителна част от вниманието ви заслужава забележителна барокова сграда, изпълнявала роля на резиденция на губернатора на Трансилвания – Самуел фон Брукентал.

Днес, за посетителите – Дворецът Брукентал се e превърнал в истински храм на изкуството, в който се пазят платна на Рубенс, Ван Дайк, Тициан, Ботичели и много други художници, както и богатата библиотека на бившия губернатор. Неговото име носи също Природонаучен музей, из залите, на който ще се удивите на разнообразието сред минералите, растителните и животински видове, ще имате възможността да разгледате и огромните скелети на праисторически животни.

Сибиу,от Големия площад

Сибиу,от Големия площад

Поредица от старинни тесни улички и тунели ще ви отведат от Големия към Малкия площад и т.н. Долен град. Малкият площад – създаден през периода 15 -16 век, е бил преустрояван няколко пъти. Той е и най-живописният! Точно тук ще можете да преминете по първия железен мост, построен в Румъния през 1859 година, известен като Мостът на лъжците.

Първият железен мост в Румъния

Първият железен мост в Румъния

Но Сибиу държи първенство и в още куп неща: тук се появява първата в страната аптека, превърната днес във фармацевтичен музей, първото училище, първата болница, първият театър, първият зоопарк, тук е отпечатана и първата книга на румънски език.

Евангелистка църква,Сибиу

Евангелистка църква,Сибиу

Към Сибиу или Херманщадт – име, което продължава да се използва и до днес, може да ви отведе още една причина. Тук е най-големият музеен комплекс в Европа под открито небе – музей “Астра”. Площ от 96 хектара и колекция от 340 запазени стари къщи, пренесени от различни краища на Румъния. Почти като нашия “Етър”, но в значително по-големи размери.

Друг любопитен факт от визитната картичка на Сибиу е, че го наричат градът на кривите прозорци. Тези криви прозорчета приличат по-скоро на очи, които с интерес наблюдават от покрива на всяка сграда случващото се наоколо.

Сибиу,град на кривите прозорци

Сибиу,град на кривите прозорци

След няколкочасова обиколка из средновековното градче, вече знам защо 800 години след възникването си, Сибиу с право се гордее със своя модел на мултиетническа, мултиезикова и мултикултурна толерантност. Точно този модел, както и забележителното съчетание на трансилванските и румънските традиции в изграждането на селища, са пример, достоен за показ не само пред Европа, но и пред света.

Всъщност, за да се подсетите сами да изберете Сибиу като туристическа посока, може би е достатъчно да знаете, че това е първият източноевропейски град, удостоен с честта да бъде културна столица на Европа. Вероятно с казаното до тук не изчерпвам докрай всички причини, заради които Сибиу заслужава вашето внимание. Останалите, обаче ви пожелавам да откриете сами, когато дойдете тук!

Автор: Николина Милкова
Снимки: Николина Милкова

Публикувано в категория: Румъния | Тагове: , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Дубровник – перлата на Адриатика

И ето ни отново на път през Динарските Алпи, покрай все по-скъпи курорти (на всеки 50 метра цените се удвоявали – каза Николай. ) в посока към Дубровник. Голи зъбери не видях. Очертанията на планините наоколо са меки и ласкави, с добре развита растителност. Характерно за тази част от пътя ми се сториха кипарисовите гори. Като шипове на гребен на някой великан те се издигат над другата растителност в околността. Припомних си думите “строен като кипарис”. Това беше! Имаше също така и много акации.

Взехме ферибота през Шкодренското езеро. Заобиколено навсякъде от планини, с малко на брой хижи по бреговете, езерото създава усещането, че си защитен, прикътан в гънките на околните планини. Красота и невероятно спокойствие. Естествено, всички бяхме излезли от автобусите и колите, за да се любуваме на гледката.

Дубровник ни посрещна с напечения си каменен Стар град и невероятно количество туристи, които като нас автобусите стоварваха пред зидовете на крепостта. В плътна колона вървяхме след Николай, който от време на време ни махаше с шапка да не се изгубим сред тълпата.

Дубровник – пред портите на крепостта

Разцветът на Дубровник е през Средновековието, когато се е наричал Рагуза. Дължал се е на местоположението му на средиземноморските водни пътища. С откриването на другите части на света от мореплавателите – Индия, Китай, Америка, градът губи стратегическото си значение.
Извън крепостта сега се намират китни вили, потънали в цветни храсти и много хотели. Старият град на Дубровник, защитен от крепостните си стени, е изцяло от бял камък. И улиците, и къщите, и чешмите…

Дубровник – главната улица

А първото посещение, което направихме, беше на тоалетната, намираща се буквално в стените на крепостта. Плувнали в пот на тлъстата опашка, отвреме на време, докато чакахме, се разхлаждахме на чешмички, вградени в същата тази крепост. Къде другаде по света, докато чакаш за тоалетната, уличен музикант ще ти свири класическа музика!

Посетихме църквата на йезуитите. За кратко се загубих сред руска група и можах да науча поне, че една от картините там била рисувана от Тициан. Влязохме и в православната църква “Св. Сава”. Тук Николай отново подхвана любимата си тема за религията. Май-май основната причина да влизаме в църквите беше да се разхладим поне за малко от 40-градусовата жега навън!
После имахме време да се пошляем из магазинчетата за сувенири в крепостните стени и да опитаме от животоспасяващия в жегата сладолед за 1.50 евро. Цените на сувенирите съвсем не ни се сториха високи, така че си накупихме разни дреболийки.

На връщане – вече към 7 вечерта, спряхме на плажа близо до остров Св. Стефан.

На остров Св. Стефан

В красивия парк с високи дървета и цветя преди самия плаж си направихме снимки, докато още не се е скрило слънцето. А плажната ивица, тя се оказа съвсем малка и покрита с едри обли камънаци. Невъзможно беше да ходиш бос, камо ли да легнеш да се печеш. Тук посещнахме вечерта. На Николай сякаш хич не му се щеше да ни прибира в хотела.

Към първа част “Ядранско море, Улцин”

Автор: Павлина Гатева
Снимки: Таня Гатева

Публикувано в категория: Хърватска | Тагове: , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Гьокчеада – лазурният остров, какъвто го видях

Ако не сте фенове на организираните екскурзии с екскурзовод, или разходка с корабче, или модерното all inclusive, то Гьокчеада е за вас.
Описаният още от Омир под името Имброс остров, колкото и невероятно да звучи, е само на 631 км. от Лом, почти колкото e пътят до Синеморец и привлича все повече нашенци. Турското име Гьокчеада – лазурният остров – като че ли най-подхожда на това съчетание от девствена природа, просторни плажове, исторически забележителности и екзотичен бит, съчетан с европейска цивилизованост.

Лазурният остров

Лазурният остров

Пътуването става през Свиленград, Одрин, а след това към Кешан и Галиполи на Дарданелите. Следва се табелката Чанаккале – исторически град в азиатската част на Турция. Но на десетина километра преди него, пътят се отклонява към Кабатепе, откъдето се взема ферибот за острова.

Фериботът е четириетажно чудовище, което побира леки коли, тирове и даже валяци и други пътностроителни машини по няколко десетки броя. Билетът за лека кола струва 20 турски лири. Пътниците в нея не се таксуват отделно. Курсът на лирата в момента е към 92 стотинки. Пътуването трае час, час и нещо. Разписанието се проверява в интернет. За пътниците има модерен салон с всякакви напитки и места по палубите с изглед към морето.

Силуетът на острова се забелязва отдалеч. До него в далечината се очертава и гръцкият му събрат Самотраки.

Самотраки

Самотраки

Фериботът акостира в Кузулиман (заливът на овцата). По стръмен път се достига до главния град на острова, който също носи името Гьокчеада и има 7 500 жители, без да се броят туристите. Любимата зона на българите е плажът Айдънчик, на три километра от селцето Ешелек и 10 километра от главния град.

Плажът

Плажът

Заради идеалните условия за сърф, българите са направили там три бази и предлагат обучение по уинд и кайт сърф. Нощува се в Челик пансион или при Шен. Цената за стая с тоалетна, баня и хладилник в пансиона е 60 лири на вечер. Палатка с право на ползване на обща тоалетна, баня и кухня се плаща по 10 лири. Пред пансиона е заведението, в което се ползва уайрлес интернет. Хазяите Хасан и Инджили не се сърдят ако си пиеш ракийката от България, докато си поръчаш нещо от заведението, а друго си си приготвил в общата кухня. Хлябът към поръчаната манджа е бонус. Цените са като в България. Сметката се пише в тефтер, а се плаща преди отпътуване. Казваш “Хасан, хесап.” и готово.

Плажът започва от входа на заведението. Морето е на 70 – 80 метра. Водата е кристално чиста, няма медузи, нито водорасли. Не се плаща нито за чадърите, нито за шезлонгите, които всеки може да ползва. Наемът за сърф е 15 лири на час, а уроците – по 45 лири на час. Ако вятърът те издуха навътре в морето и не можеш да се върнеш сам до брега, те прибират с лодка срещу 40 лири.

В градчето Гьокчеада, както и в цяла Турция, Западът и Изтокът са в перфектна хармония. Модерно облечени жени се разминават по улиците със забулени ханъми, или седящи по турски мургави комшии. Магазините редуват модерни европейски продукти с невероятни подправки, плодове, наргилета, броеници и какви ли не източни джунджурии. Местният вестник е черно-бял, на 8 страници, излиза веднъж седмично и струва половин лира.

Из Острова

Из Острова

В Гьокчеада

В Гьокчеада

Най впечатляваща е обиколката по южния бряг на острова. Трасето е дълго двайсетина километра. Стръмният и криволичещ път открива замайващи гледки към морето. Редуват се маслинови горички с изоставени и полуразрушени каменни къщи. Баирите са голи. Покриват ги само бодили, строени като армии от таралежи. През цялото време имаш чувството, че отнякъде ще срещнеш Одисей.

Маслинова горичка

Маслинова горичка

На западния бряг е комплексът Мави су, който предлага всички екстри на модерния туризъм. Само на три километра от него, пък е българското село Ширинкьой. Тук те посрещат на български и те питат от Михайловград ли си, като видят номера на колата ти. Не знаят, че градът вече се казва Монтана. Българските турци са дошли тук след възродителния процес. Първо били по други места, но турското правителство им построило селцето и през 1999 година тук се заселили 126 семейства. Къщите на всички са еднакви и се различават само по цвета и засадените в малките им дворчета цветя. Такава къща се наема и срещу 50 лири на ден може да се ползват две спални, хол и кухня. За спалня, кухня и хол в Ешелек цената слиза и до 35 лири.

Из острова

Из острова

От Ширинкьой се тръгва обратно на изток към Гьокчеада. Пътят отново е стръмен, но не толкова страшен. По-зелено е. По баирите растат пинуси. Край пътя всеки може да си бере смокини, които така си капят по земята. Свободно пасящи кози и овце се срещат навсякъде.

Следват три гръцки села: Дерекьой, Тепекьой и Зейтинли. На шосето, деца продават домашно приготвен зехтин по 10 лири за литър, сладка, сирена и кашкавал. Повечето гръцки къщи са изоставени. Красивите каменни фасади съжителстват с изтърбушени врати и прозорци.

Някои от къщите

Някои от къщите

Най-туристическа визия имат селцата Калекьой, Бадемли и Йени Бадемли. Там в крайбрежните кръчмички “режат глави” с бейби октоподчета, скариди и всякакви глезотии.
Над Калекьой е крепостта, от която се виждат красиви гледки към морето и острова. До нея има турско кафене с класическа музика и полуразрушена гръцка църква носеща името на “Света Марина”.

Гледка от крепостта

Гледка от крепостта

Кръгът се затваря в градчето Гьокчеада, на центъра на което пък има кръгово движение. И като в кръговрата на живота всичко започва отначало и отначало. И никак не ти се иска да има и край.

Автор: Валери Стоичков
Снимки: Валери Стоичков

Публикувано в категория: Пътеписи, участващи в конкурса 2009 г., Турция | Тагове: , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2025. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи