Пътуване с колело 28.09.2009 – 03.10.2009 – Картата на маршрута
На 28-ми септември, тръгнах от къщи и в 9.30 бях на мястото на срещата, малко по-долу от Червената къща, но на номер 12. Ким, Ричард и Андреас спаха там.
Към 10 полека лека тръгнахме към магазин Стената, за да си купят допълнителни топли подложки за спалните чували. Към 11.30 тръгнахме.
Излязохме към Нови Искър, Владо Тричков – Реброво, където спряхме да похапнем. След това пак запалихме гумите. Впечатляващ беше ритъмът на Ким (Австралиеца) – караше доста бързо, особено за колело с багаж. Явно щеше да е трудно. Следващия по скорост бе Ричард (Англичанин) и най-бавен Андреас (Немец). Аз след стабилна гонка на Ким и това, че той ми каза, че всеки си кара както прецени и се изчакваме после реших да си карам по-доволно. Тоест по-бавно.
Следваха Томсън, Редин и Своге. На Своге си починахме. Всички се поразтегнахме, вследствие на стабилните баирчета. Следваше Церово, където аз разправих един виц: По тоталитарно натоварили всички курви на влак и почнали да ги разтоварват – 5 за тук 2 за там, някъде по една, но като стигнали на Церово цифрата била нула. Как така попитали стражарите? Ами всичките ги натоварихме от тук… И с това повлякох крак да им превеждам български вицове.
Пресичайки Искърското Дефиле, се движехме основно покрай река Искър и бе доста равно с редки изключения. Изключително красиво. На едно място имаше къщичка много нависоко в скалите – на алпинистите. Близо до нея – кръст пак така високо и даже монумент с петолъчка, но не червена, а златна / бяла. Снимаха много, как карат по въжените мостове и как преминаваме покрай камерата.
Следваше Оплетня и Елисейна. Там спряхме в магазина, препоръчан ни от една много красива сервитьорка 4 км по напред в едно заведение с прясна пъстърва, където пък нямаше почти нищо за купуване. Системата с яденето бе такава: има т.н. Kitty bag, което е една торбичка, в която се пускат пари. По 10 лв и когато се купува ядене се ползва. Ако някой не желае нещо си мрънка и обикновено то не се купува. Ако иска нещо, което другите не желаят, си го плаща отделно. Така бе с бозата, която не харесаха. За разлика от баницата.
В магазина на гара Елисейна аз пак си траех, че говоря български, но когато една женица заприказва за нас по телефона, се включих и се заприказвах. Тя ни пита къде ще спим – по палатки на някоя поляна бе отговорът и ни покани да спим в градината и. Жената се казваше Елена, румънка от турски произход, дошла в България преди доста години. Мъжът и бе австрийски гражданин и с немеца намериха общ език. Аз се опитвах да превеждам от немски на английски, но не всичко вървеше гладко и все пак ни почерпиха. Ракията осветли очите на Ким, Ричард и Андреас, и въпреки, че аз не пих, имаше салата на корем.
Домакините даже осигуриха баня, от която се възползва само Kим. Тук е може би момента да спомена за хигиената – особена тема. Обикалящите света с колела много не се притесняват от липсата на баня или от неизпрани дрехи и бельо. Бельото се обръща на обратно, поопича се на слънце и се носи отново… Поспахме добре, въпреки влака който минаваше на 50м. За щастие, през нощта влаковете се разредиха и не използваха свирките. Алелуя.
Сутринта аз се ококорих в 7. Домакините бяха станали и аз се възползвах от баня и тоалетна, зъби и така. После седнах на приказка и доста побъбрих. Към 9 – 9.30 полека лека се надигна и останалия отбор.
Нападнаха кафето и тоалетната и се снимахме.
Групата
Полека лека към 10 или 11ч се завъртяхме отново. По мое мнение бяхме направили около 68 км първия ден. Нямах мускулна треска. Следваха Зверино, Лютиброд, Ребарково, Мездра където си похапнахме в нискобюджетно кръчме. За около 6 лева, аз преядох като даже си позволих и газирано (Швепсссс). Тръгнахме след приятно бърборене по малкия път през Брусен, Царевец и Старо село, Струпец и Роман.
На последното място доста обяснявахме на ромите, но поне багажът ни си остана цял. Накупихме си манджа и отново завъртяхме.
Следваше Стояновци, където спахме за 2-ри път на платки, но вече наистина в полето. Спахме извън селото и аз имах притеснения, че видяните по-рано иманяри няма да са добра компания, но хората си търсеха с металотърсач няколко км по надолу у не ги видяхме повече. Ким си пусна музика от телефона и имаше импровизирано денс парти. Огън не палехме, нито сега нито другите пъти. Палатките бяха интересни. Моята бе най-голяма (и най-евтина), другите бяха с наполовина по-къси колчета и двуслойни, докато моята и само на Ким – с дълги колчета. Използваха тънки спални чували и им беше студено. А на мен жега. Все пак с минусов спален чувал си е мъка лятото. Шалтета ползваха само надувни – а аз обикновено навиваемо. Определихме си място за миниране (естествени нужди). И си поспахме.
На другия ден си събрахме чукалата и се спуснахме по баира до пътя и селото и пак влязохме в ритъм. Беленци, Петревене, Тодоричане, Дерманци, Угърчин, Соколово, Изворче и следваше Ловеч. Там се заселихме в един ресторант и такова чакане чакахме, но си похапнахме доволно. Ким и Ричард даже отидоха да поровят в интернет клуб. Сервитьорката бе особен образ – нищо не знаеше, нищо не казваше. Но ние разкрихме манджите.
Късно следобед се развъртяхме и хукнахме в посока Севлиево. Там минахме през Била и си накупихме за похапване. Чесънът им хареса. Накупихме доста – за около 40 лв и опразнихме kitty bag-чето. В Севлиево срещнахме Иван, махнахме му за здрасти, понеже бе с колело и той се заприказва с нас. Беше се смрачило и бързахме, но си поприказвахме и той ни покани да спим в къщата му на село. По добре там, отколкото на полянките на Ловнидол, където планирахме. Прекрасна къща. Иван бе колоездач и се разприказвахме. Почерпи ни ракийка и наизвади много неща. Имаше и тв и самостоятелни легла + баня. Е аз бях в едно легло с Андреас, но поне си бях в моя си спален чувал.
Събудих се традиционно облян в пот и пак си казах, че ще го оскубя тоя спален чувал, ако ли не – ще го даря някой друг да се поти с него. Иван закъсня за работа, всички се събудиха пак към 9, а аз към 8ч. Оправих гумата на Ричард която се бе спукала предната вечер в Севлиево. Използвах една от лепенките на Андреас – която не се мажеше с лепило, а направо се лепваше и залепваше. Цък. А аз мацам ли мацам с лепило.
Следваше Идилево, Буря, Гостилница, като аз превеждах имената. Нещо решихме да минем напряко и така обиколихме село Буря, че направо баир не остана. След това минахме през някакви села като Каломен, което не е означено даже на Google maps. Баирът бе от типа – награда за изкачилите го, следваше спускане и дивашки баир за в града. Там даже побъбрихме с някакви строители, строящи ресторант и закатерихме нагоре и нагоре.
Ад със зеле. Но, следваше шоу – пътят свърши и карахме по камъни. Хъм. Тъкмо се добрахме до някакви некаменни пътеки и бръъъм – мина от някъде ладичка с двама души. Казаха, че има път напред – да си продължим в тоя стил. Кеф на бучки. Е стигнахме път и следваше Шемшево и разбира се – Търново.
Радост за Ким – да поплакне очите си с мадамки. Всяка по симпатична бе молена да ни покаже посоката. Е Самоводската чаршия бе лесна за намиране, улица Резервоарска също и по павенцата, след див баир, се добрахме до Hikers Hostel. Аз се съгласих да спя в хостела, макар че предпочитах палатка но – не се цепя от колектива.
Същия ден Ричард падна с колелото, мъчейки се да си хване шапката, която полетя. Поне падна с малка скорост, но си одра рамото, хълбока и ръката, а даже и коляното. Така, че хостела бе нашето решение. Стояхме до 3 часа по нощите. Ким и Ричард бяха по Интернет кафе, а ние с Андреас – в Хостела, закачайки приятелките на мадамата на шефа, а и нея. Аз свалих 40-сетина песни караоке и след бира и нещо всички маци пееха геройски, без да се слушат. Кеф. Изпрах си – но само аз. Изкъпахме се – тук и другите се къпаха. Е оказа се поне, че не смърдя на мърша – а просто в дивана нещо си смърди.
Ококорих се на другия ден с кеф, прибрах си прането, направих си закуска, купих пържоли и кебапчета (повече няма да ям такива дивотии – правени от „кайма”) и към обяд пуснах скарата- една тенджера се понапълни, като хляба бе сложен така че мазнината да капе върху него и имаше печен лук. Облизахме си пръстите.
Стегнахме колесата и се подготвихме за търкаляне. Следобедно мързеливо време. Следваше Самоводене, Ресен и Стефан Стамболово, което бе със старо име Градина и така и фигурираше на картата на Ким. Тук е момента да кажа, че нямахме GPS, а само карта и подозирам компас. Аз си купих диня от село Ресен, но малко по късно чантичката и се скъса и тя си падна на пътя съсипвайки вкусотия за 0.80 стотинки. Минахме през селски магазин и там майка и дъщеря си ни харесаха и разбира се почерпиха доста сериозно. Щерката даже си хареса Андреас, а той се смути. Смях и подигравки за него. Спахме близо до магистралата – скрити зад храстите. Пак музика похапване и сън.
Ококорих се пак рано, усещайки дъжда. Скатах си бързо палатката, докато вятъра я беше изсушил и задебнах. Героите се събудиха полека лека, похапнахме както обикновено, заваля дъжд и те си прибраха палатките мокри, но тръгнахме. Него ден валя целия ден. Мъка за мен, особено с големия дъждобран тип пончо, с който бях като платно, а вятъра беше насрещен и силен. Мъка.
Полски Тръмбеш, Полско Косово, Бяла. Моста на Кольо Фичето. Голям баир. Дълъг и все нанагорен, с насрещен вятър и дъжд. Хеле качих го и понеже ми писна, си махнах пончото и облякох якето. Тук в главата ми звучеше само Euritmics – sweet dreams. Стабилно търкаляне през Борово, Две Могили. Там се намъкнахме в една сладкарница и се засъбличахме. Любимец на продавачките него ден бях аз :) Даже се порисувахме съхнейки.
По 3 мин. Е явно Ричард и Ким бяха рисували доста, за разлика от мен и Андреас. Това съм все аз. Продължихме към Иваново и по пътя ни предложиха да преспим в English Guesthouse. Ходихме до Ивановските скални църкви. 4 лв вход. За мен – скандално. Вмъкнахме се и като ни казаха дайте пари, следваше – ама ние сме студенти, дайте книжки, те са в колата, сега ще ги донесем… И огледаха без проблем 2-те стаички. Даже и не се впечатлиха. Обратно по баирчето на 5 км до Иваново. Ким снима фермата за щрауси.
И се затъркаляхме към Басарбово, дивашки баир и бяхме в Русе. Аз през цялото време кълнах обтегача ми, че не можеше да качва на най-ниските 3 скорости. Добрахме се до Русе, заведох ги на мястото им и се засилих по стари гаджета.
На другия ден понацепих дърва и отидох да изпратя компанията до границата. Взеха ми поредното интервю, снимахме се и аз се върнах в Русе. Следваше натоварване на колелото, влака и в София. Нямаше товарен вагон, но имах страхотно приятна компания- една студентка от медицинския, и една програмистка.
Автор: Драгомир Манолов
Снимки: Драгомир Манолов
