Последните слънчеви, есенни дни на годината, бяха идеална възможност за излет в планината.
Решихме да изкачим Мусала, като един от най-лесно достъпните върхове, близо до София. Речено-сторено. Пристигнахме на лифта в Боровец към 9,30, който трябваше да ни отведе в подстъпите на върха. За съжаление, нито един лифт не работеше. Кабинката е затворена за профилактика до 20.12.2009г. Казаха ни, че ако се примолим на персонала, може и да се навият да ни качат. Напразни надежди.
Хиените около лифта ни предложиха да ни качат с джип, на цената от 120 лв. Отказахме се и се насочихме към друг връх в близост – Мальовица.
Мальовица
Мальовица е висок 2729 м. и изкачването му се оказа много трудна задача. Не е работа за хора със слаба физическа подготовка. Паркирахме при хотелите и започнахме изкачването до хижа Мальовица. Пътят до там трае около 1 час, с нормален ход.
Началната точка на похода ни. На заден план-Мальовица
Случихме на време. Беше слънчево, топло, тихо и с ясна видимост към върха.
По пътя нагоре, видяхме изгорялото било- жертва на умишлен палеж. Много грозна и срамна гледка за всеки човек.
Изгорелият участък
Хижата се намира на 1960м. надморска височина, в долината на река Мальовица. Оградена е от три страни от стръмни върхове. През зимата, дори маршрутът до хижата е лавиноопасен. Самата хижа е била разрушавана от лавини преди години.
В момента тече реконструкция и ремонт на старата сграда.
Наближаваме хижата
Бунгалата на хижата и скалите отсреща-любимо място за катерене на алпинисти
След като отдъхнахме с по чай и сандвич, започнахме същинското изкачване.
Изглед от хижата към върха
В началото, маршрутът е през долината, но не мислете, че е равен и плавен преход. Много хора, които срещнахме си носеха щеки. Не съм сигурна колко помагат, защото ако се закачи щеката между камъните, пребиването е сигурно.
Пътят нагоре
Пътят е по камъни – раздробени големи и малки късове. През цялото време трябва да се внимава, защото една грешна стъпка може да коства навехнат или счупен крак.
Нашата група се състоеше от опитни, тренирани хора и двама кашкавал-туристи, един от които бях аз. Логично, ние изостанахме от основната група, която отпраши напред със (за мен) светлинна скорост. Това доведе до нашето объркване и вместо да продължим по рекичката нагоре, ние се отклонихме надясно и задрапахме по козя пътека. След като се катерихме около 30 мин., в един момент се озовахме на място, от което продължаване нямаше, освен ако не си алпинист.
Разбрахме, че сме се объркали и се наложи да се върнем назад, като минахме напряко през 500 метра сипеи. Това отне доста от силите ни.
Като слязохме отново в долината, се озовахме пред паметните плочи на загинали алпинисти. Оттам, вече максимално концентрирани, следяхме маркировките и стигнахме края на долината.
Долината. В далечината-връх Злият зъб
Следваше много стръмно изкачване до трите Мальовишки езера. Едвам додрапахме. Най-голямо от езерата е Долното. Дълго е 115 м и дълбоко около 5м. Горното езеро е на 2362 м надморска височина. Езерата са зарибени с пъстърва.
Долното езеро
Отново Долното езеро
Вече бяхме вървeли над 3 часа и силите ни бяха изчерпани. Разбрахме, че няма да можем да стигнем по-нагоре. Отдъхнахме, снимахме околностите и заслизахме към хижата.
Изглед към долината и хижата
Междувременно, нашите хора бяха изкачили върха. Тук ще приложа няколко от техните снимки. Казаха, че гледката към Рилския манастир и околностите от върха е неземна, а удоволствието да погледнеш наоколо-върховно.
Гледката от върха
Езерата, погледнати от високо
Езерата, Злият зъб, Орловец
Езерата, долината, в далечината-хижата
Като гледам снимките, наистина е така. Решена съм, следващия път да успеем и ние да покорим Мальовица.
Този път си носихме фенери и нямаше опасност да слизаме на светлината на телефоните, както на връщане от 7-те рилски езера. По законите на Мърфи, успяхме да слезем по светло :). Почна да се смрачава, когато вече бяхме при колите.
Конче
Есен в планината
Денят беше прекрасен. В планината, един ден е толкова пълноценен, че на човек му се струва по-дълъг и смислен от останалите.
Автор: Марина Илиева
4 Коментари
Аз пък тренирам скално катерене и нямам търпение да се кача на Мальовица.А пък тез идиоти дето са ва оставили да не се мислят за много добри. Аз познавам хора, които са 1000 пъти по=бързи от тях.
Прекрасни снимки и коментар към всяка от тях. Поздравления!
Привет….
Идеята да ви оставят сами в този дял на Рила е лудост,добре че сте живи и здрави ;)
В интерес на истината начините да се стигне до вр. Мальовица са няколко:
стандартният път -втора тераса-Еленино езеро-Мальовишкото било и от там върха.
пътят по който вие сте минали е по труден от него до колкото знам(Мальовица ми е мания , така че претендирам ,че съм добре информиран :) )
от Мальовишките езера трябва да излезете м/у Орлето и Мальовица,от където единият вариянт е да отидете до Еленино езеро (не много лесно )и от там нагоре по стандартният път,втория вариянт е по Източният ръб,но щом едвам сте стигнали до Мальовишките езера,по – добре недейте скоро да мислите за него,а пък ако страдате от аерофобия- съвсем ;) ;)
третия вариянт е през Орловец – петлите – Елени връх( това е част от Мальовишкия траверс),но тсм,кскто и по източния ръб има участъци които искат сериозна подготовка и елементарни познания по скално катерене ;)
има и други но те са от към Урдина река,седемте езера,Рилския Манстир и т.н.,дълги преходи … ;)
Поздрави ,и може да се засечем някой ден горе ;)
Идеята на ходенето с щеки е да си спестяваш натоварване на коленете – особено на слизане. От както имах проблеми с коленете, без щеки на преход, по-дълъг от 1 час, не тръгвам.
Това че т.нар. “туристи” са ви изоставили сами да се лутате е безумие. В планината групата не трябва да се дели, особено на “туристи” и “кашкавалисти”.
Иначе на Мальовица е страхотно, потвърждавам. Всъщност и качването не е безумно сложно. Това го казвам аз, с 5 неуспешни “качвания” на Мальовица (обикновено поради гадно време) и 2-3 успешни.