Пътуване до Доминиканска Република

01.12-10.12.2009

В момента Хаити е много известно място, но малко хора знаят точно къде е. Нямаше да пиша в този сайт, но сегашните събития ме накараха да го направя.

В началото на декември голяма група от България тръгнахме за о. Испаньол с полет през Париж. На о. Испаньол има 2 държави – Доминиканската република и Хаити. Това са 2 съседни държави, но те са много различни във всяко отношение – политическо и икономическо развитие, в парично и материално отношение, население.

Аз, заминавайки за там, нямах никаква представа за това кътче от Карибско море. Пътят е доста уморителен – 2,5 часа София-Париж, а след престой от 5 часа, още 8-9 часа от Париж до Пунта Кана. Няма друго летище като това на Пунта Кана (Доминиканска Република) – международно, собственост на Хулио Иглесиас. Кацат големи самолети, а е направено от дърво със сламен покрив, климатикът представлява голям вентилатор с перки, по 4-5 м.всяка. От самолета припкаме по пистата до сламените покриви на сградите на летището, на около 20-30 метра от носа на самолета. Няма ръкави и бусчета, а има “червената линия” на земята мeжду която трябва да се движим, за да не ни отнесе двигателят на някой самолет.

Охраната е минимална. Попълваме документите. 20 долара за влизане в държавата. И снимка за добре дошъл с 2 доминиканки.

Доминиканки

Доминиканки

Температурната разлика е невероятна. Представете си времето в България в началото на декември и там, където беше началото на сезона, сутрин бе 24-25 градуса, докато около обед ставаше над 35.

Пристигаме в хотела – перфектен на голяма испанска верига. Палми, невероятна чистота на стаите, на зелените площи, на фоайетата. Песроналът – най-често негри хаитяни /тук това не е обидна дума/. Размерите на хотела са невероятни – от портата на хотела с името до рецепцията се пътува около 5-6 мин с рейса. Рецепцията е огромно хале. От него се излиза на площад. Тук са петте големи ресторанта, казино, магазини, дискотека и естрада на открито. С ключове в ръка пешком за 5-6 мин стигаме до двата корпуса на хотела.

Хотела

Хотела

Хотелът вероятно имаше около 400-500 стаи. Корпусите гледат към океана, а между тях 7-8 басейна – всякаква дълбочина и форма, водни барове, водни легла, сенници, тенти, музика от всякъде. Стигаме на плажа… Брегът е осеян с палми. ”Пунта Кана” означава носът на палмите.
Продължение »

Публикувано в категория: Доминиканска република | Тагове: , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Монпелие – малката перла на Средиземноморието (част 1)

Това лято реших да погостувам на сестра ми във Франция, където тя живее от близо 10 години. Като по-малък съм и гостувал и идеята за една почивка на Средиземно море ми се стори привлекателна. Затова след уреждането на ангажиментите си се подготвих да замина. Бидейки истински българин, реших да спестя някой лев, пренебрегнах родните авиокомпании и избрах да пътувам с рейс.

За самото пътуване не може да се каже друга дума освен ДЪЛГО – 40 часа по пътищата на Европа, зареден със сандвичи със сирене и салам,кроасани, минерална вода и естествено цигари. Пътят започна от Калотина (където по чудо по време на активния сезон чакахме само 30 минути), продължи през цяла Сърбия, оттам през балканските (макар и много по развити от нас) Хърватска и Словения, през Италия и накрая Франция. За самото пътуване може би най-хубавите гледки бяха курорта Сан Ремо, където спряхме за час и половина почивка и момичето на седалката пред мен – хубавата студентка от НБУ Нина.

Пристигайки в Монпелие, първото ми впечатление беше колко малко се е променил градът – почти всичко в спомените ми съвпадаше с видяното. Но все пак като нещо е хубаво защо да се променя? Слязох на автогарата сам и чаках да дойде приятелят на сестра ми с колата да ме вземе. Междувременно се наложи и да упражня наученото от часовете по френски в гимназията, когато двойка френски пенсионери искаха да получат от мене съвет за най-близкия и добър ресторант наоколо. По-интересното в този случай е, че те казаха, че говоря френски много добре и се учудиха като им казах че съм българин (това учудване щях да го виждам още много пъти).

След като дойде приятелят на сестра ми с колата, отидохме в техния апартамент, където я изчаках да се прибере от работа. Апартаментът не е голям, но е в хубав квартал – точно под центъра на града близо до реката. Кооперациите се сравнително нови, заобиколени от градинки с приятна за очите зеленина:

monpelie

Още първите дни почнахме обиколки на градчето.
Продължение »

Публикувано в категория: Франция | Тагове: , , | Коментарите не са разрешени

Сейшели (част 1)

Фоторепортажът включва снимки от Сейшелите- островите Махе, Пралин, Ла Диг, националния символ на страната -палмата Коко де Мер, гигантските костенурки, великолепните плажове, гранитните скали, морския парк.

Натиснете върху снимката, за да разгледате целия албум във висока резолюция.


Вижте всички снимки във висока резолюция

Към статии за Сейшелите:
Топ 7 забележителности на Сейшели
Природен резерват Vallée de Mai, Сейшели
Сейшелците – съвременните деца на цветята

Снимки: Марина Илиева

Публикувано в категория: Сейшели, Снимки от Сейшели, Фоторепортажи | Тагове: , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2025. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи