Пътуване до Доминиканска Република

01.12-10.12.2009

В момента Хаити е много известно място, но малко хора знаят точно къде е. Нямаше да пиша в този сайт, но сегашните събития ме накараха да го направя.

В началото на декември голяма група от България тръгнахме за о. Испаньол с полет през Париж. На о. Испаньол има 2 държави – Доминиканската република и Хаити. Това са 2 съседни държави, но те са много различни във всяко отношение – политическо и икономическо развитие, в парично и материално отношение, население.

Аз, заминавайки за там, нямах никаква представа за това кътче от Карибско море. Пътят е доста уморителен – 2,5 часа София-Париж, а след престой от 5 часа, още 8-9 часа от Париж до Пунта Кана. Няма друго летище като това на Пунта Кана (Доминиканска Република) – международно, собственост на Хулио Иглесиас. Кацат големи самолети, а е направено от дърво със сламен покрив, климатикът представлява голям вентилатор с перки, по 4-5 м.всяка. От самолета припкаме по пистата до сламените покриви на сградите на летището, на около 20-30 метра от носа на самолета. Няма ръкави и бусчета, а има “червената линия” на земята мeжду която трябва да се движим, за да не ни отнесе двигателят на някой самолет.

Охраната е минимална. Попълваме документите. 20 долара за влизане в държавата. И снимка за добре дошъл с 2 доминиканки.

Доминиканки

Температурната разлика е невероятна. Представете си времето в България в началото на декември и там, където беше началото на сезона, сутрин бе 24-25 градуса, докато около обед ставаше над 35.

Пристигаме в хотела – перфектен на голяма испанска верига. Палми, невероятна чистота на стаите, на зелените площи, на фоайетата. Песроналът – най-често негри хаитяни /тук това не е обидна дума/. Размерите на хотела са невероятни – от портата на хотела с името до рецепцията се пътува около 5-6 мин с рейса. Рецепцията е огромно хале. От него се излиза на площад. Тук са петте големи ресторанта, казино, магазини, дискотека и естрада на открито. С ключове в ръка пешком за 5-6 мин стигаме до двата корпуса на хотела.

Хотела

Хотелът вероятно имаше около 400-500 стаи. Корпусите гледат към океана, а между тях 7-8 басейна – всякаква дълбочина и форма, водни барове, водни легла, сенници, тенти, музика от всякъде. Стигаме на плажа… Брегът е осеян с палми. ”Пунта Кана” означава носът на палмите.

Плажът на Пунта Кана

Името идва от определен вид палма, от чиито листа са направени повечето покриви на къщите… даже и този на летището и крайбрежния ресторант и чадърите на брега. Водата, освен, че е чиста, е много солена, бистра и много синя. По-рано си мислех, че снимките са ретуширани, за да изглежда така синя, но не, те са си такива наистина.

Сутринта заминаваме на първата екскурзия до остров Саона – най-големият в околностите на Доминиканска Република и в същото време е част от природния резерват Eastern National Park.
Тюркоазено сини води и безкрайни палмови дръвчета се откриват пред Вас, докато плувате с катамаран в едната посока и скоростна моторна лодка в другата посока. По средата на пътуването с моторната лодка, ни спират, за да слезем във водата и започва лов на морски звезди – 30-40 човека се гмуркат като малки деца в сините и топли води на Карибско море и накрая 1-2 хващат морската звезда – то е радост, то са възгласи, то са снимки. Настроението е перфектно.

остров Саона

После стигаме до острова. Ситен пясък, палми, меренге, плуване, шезлонги и разбира се ром с кола или бира. Така минават часовете. Аз по принцип изгарям много, но там за 1 ден почернях…как и защо – така и не разбрах.

Следват няколко екскурзии – до столицата Санто Доминго, където видяхме първата улица на новия свят, първата католическа църква на новия свят, първото пристанище на новия свят и все такива първи неща, тъй като Колумб е слязъл и се е установил тук за първи път.

Плаж на Доминиканска република

Следва полуостров Самана. До там се стига със самолет „Честна”, рейс, катамаран. Това е природен резерват с множество двуопашати фламинго и мястото, където е българският Сървайвър. Определено личи къде е бил – това беше единственото място в резервата с найлонови торбички. Пещера с рисунки от хората от доколумбовия период.

Гора с мангрови дъвета

Гора с мангрови дъвета –солена вода, но с множество сладки извори. Красотата е невероятна.

В Доминиканска република

Така се нижат дните – плаж, екскурзии, срещи с неща, което никога не сме се виждали – яздихме кон, влязохме във водопада Ел Лимон, видяхме бананови дървета, какаови плантации, рязахме захарна тръстика, видяхме фабрика за пури.

Дните са 9, но минаха за 1 миг. Мислех да разкажа за отношенията Хаити-Доминиканска република, но като че ли разрушенията сега в тази страна ме спират да го направя.

Факти за Доминиканската република:
Тук токът е на 110 волта. Ако го има, защото е голям проблем поради нежеланието на населението да го плаща. Те приемат тока като задължение на държавата да им го осигурява. Нужен ви е преобразувател от 220 на 110 волта, но камери, фотоапарати, GSM-и и самобръсначки са с вградени такива.

Пие се ром навсякъде от тръстиката – с кока кола и лимон.
Пушат се пури – качествени на чудесни цени.
Кафето е местно – ароматно, но италианското е по-хубаво. Поне за мен.
Валутата е песо, но аз така и не се наложи да разбера курса и да стигна до обмяна. Навсякъде върви доларът, еврото е доста по-непопулярно. Кредитните карти са много разпространени.

Бакшишът е масово явление – искат си го.
Обичат ориза и боба – с пилешко. Това ястие се казва „доминиканско знаме”. Негрите в Доминиканската република са хаитяни. Престъпност вероятно има, но в хотелите това не е проблем, има добра охрана и си защитен. По принцип пътувам много, но това май е върховото ми пътуване… освен Кампучия и Анкор Ват, но за него друг път.

Автор: В. Владимиров
Снимки: В. Владимиров