Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
Чичен Ица – столица и свещен град
След нови 550 км слизаме в археологическия комплекс на Чичен Ица.
Пирамидите на маите сякаш рисуват пирамидите на техните общества. На върха е Ахау, господарят, син на божествата, управлявал цивилния, религиозния и военния живот на народа си. Господарят е заобиколен от военноначалници, търговци, артисти, свещеници. По стъпалата на пирамидата стоят жреците, местните управници (Кахалоб), търговците, селяните. Мнозинството от народа са фермери и отглеждат царевица, боб, кактуси и други хранителни култури. На дъното са, разбира се, робите.
Космическата пирамида е подобна на земната. На върха е Итсамна, Творецът на Вселената, управител на света и на съдбите. Боговете се явяват на хората като животни – отново позната от други древни култури форма.
Животът на маите е бил дълбоко религиозен. Ишхел е богиня на майчинството и медицината. Ах Кин е божество на Слънцето. Чаак е бог на дъждовете, а Юм Кааш – на царевицата.
Chichèn Itzà (Чичèн Итцà) е основан от племето Итца около 900 г. сл. Хр. Под влияние на толтеките от Тула те въвеждат архитектурен стил с линии и мотиви, в които доминира пернатата змия Кукулкан.
С основаването на града започва първият период на военните градове, продължил до 1185 г. Развива се културата на Итцатеките.
Кукулкан е местното име на бог Кетцалкоатъл (така звучи и на езика на толтеките ‘перната змия’, образ на божеството сред толтеки, маи и ацтеки). В преданието Кукулкан е известен като първовладетел. По-късно градът е спорадично заеман за празненства и церемонии и накрая забравен в джунглата за столетия чак до 19 век. И Чичен Ица, како Паленке, е буквално отвоюван от джунглата.
Мъртвият град е пръснат нашироко в равнината. Пред нас се извисява първо Пирамидата на Кукулкан – мраморна, мощна и съвършена.
На равноденствие – 21. 03. и 21. 09. около три часа следобед пернатата змия Кукулкан ‘слиза’ по дясната северна балюстрада, за да оживи зиналата каменна глава в долния край на пирамидата. Слънчеви триъгълници плавно се сливат по стръмната стена и създават живото впечатление, че настъпва нещо свръхестествено.
