Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
Този ден дъщеря ми Маргарита и зетя Нено, които живеят в Чикаго от 12 години бяха планирали да се разходим до Езерото, любимо място за разходки и почивка през летните месеци. Местните жители го наричат “Морето”. Любезни ми читателю, няма да се впускам в цитиране на скучни статистически дани, които повечето туристи почти не слушат, когато екскурзоводката реди, нито да ви казвам колко е дълбоко, колко широко и колко “високо”. Всички тези неща средно интелигентния българин, вече може с едно или две кликвания с мишката да открие в “всеможещия” Интернет.
Ще се опитам обаче да предам онова, което почувствува сърцето ми, а не толкова това, което видяха очите ми и това което чуха ушите ми при това посещение.
И все пак малко информация: Езерото Мичиган е едно от 5 – те Големи езера в Северна Америка. Разположено е изцяло в САЩ, за разлика от другите четири. Граничи със щатовете Индиана, Илиноис, Уисконсин и Мичиган. Името му идва от индианското наименование “миши гами”, което на български означава “Големи води”.
Ето ни първо в Гранд Парк, един от безбройните големи паркове на Чикаго. Тук се провеждат редица музикални и театрални фестивали. Върху дървени подиуми видях играта на театрални групи от Норвегия, чух музикални изпълнения на шотландци с традиционните карирани полички и се насладих на танцувалните умения на стегнати германски девойчета.
Навсякъде, многобройната публика аплодираше с подобаваща признателност изпълнителите. Този ден беше ден на Шотландската култура и съвсем естествено най – внушителните групи бяха от тази страна.
