Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
Спомен от едно пътуване до Нингбо и Шанхай, 7 – 14 декември 2008 год.
Пристигаме в Нигбо на 8.12.2008 около 22 ч. местно време след почти 24-часово изтощително пътуване. Ние – това сме проф. Х. и аз, а посещението е в рамките на научния обмен между нашия институт и един изследователски институт в Нингбо.
На летището в Шанхай ни посрещна едно мило момиче, което не говореше никакъв чужд език и само се усмихваше. (По-късно разбрахме, че се казва Холина, което за удобство ще изписвам като една дума.) И както се бях схванала от седенето в тясната седалка след 11-часовия нощен полет Мюнхен – Шанхай, през който не можах да мигна, чаках с нетърпение момента да се разгъна, да си запаля една цигара, въпреки че не съм кой знае каква пушачка и да се поразтъпча.
Но не би, Холина ни напъха в едно такси и отпрашихме за автогарата. Поледва още 3 часа пътуване в доста съмнително намирисващ автобус по пусти магистрали през поле, потънало в непрогледен мрак. Само тук-там се провиждаше улична лампа и по някоя къщичка с едно-единствено светещо прозорче. На видеото вървеше китайски филм, усещането беше абсурдно. (На връщане ще разбера, че полето всъщност е къща до къща и само с режим на тока мога да си обясня защо вечер е толкова тъмно.)
В Нингбо домакините ни грабват и карат в хотела. Питат ни дали сме гладни, но аз искам само да ме оставят кротко да си умра, толкова съм съсипана. Донасят ми плодове и ми пожелават приятна почивка.
На сутринта се събуждам по никое време, ако изобщо може да се каже, че съм спала и решавам да се поразходя. Единствената ми грижа е да не се изгубя и затова снимам хотела за всеки случай.
До срещата с домакините имам 1 час, затова решавам да вървя ½ час по тротоара надясно докъдето стигна и се връщам. (После ще се окаже, че центърът бил наляво.)
Насрещните минувачи ме поглеждат с дискретно любопитство – може би руси високи жени не са толкова обичайна гледка в Нингбо по това време на годината.
Редуват се банки и хотели, почти като в София, само дето е много, ама мноооого по-чисто!
Това не било резиденция, а хотел. Гледката на младежа с ръце зад гърба ме отказва да влизам по-навътре.
Кръстовищата са цели площади и на първото ми е необходимо известно време докато открия отсрещния светофар. На снимката не личи, но трафикът е безумен – карат както си искат, изпреварват и отляво, и отдясно и непрекъснато надуват клаксони. Пресичането, дори и на регулирано кръстовище, е направо изпитание за мен, но местните хора си пресичат където и както им скимне. Елегантна млада мама с бебе на акумулаторно мотопедче е обичайна гледка.
След вечеря ни водят до е мястото, където се сливат трите реки. Гледката е много красива, но ние още не сме се съвзели от пътуването и чак по-късно от снимките ще разберем това. Както казал японският турист, когато го попитали дали му е харесало пътуването: „Още не съм си гледал снимките.”
Снимам с апарата на моя приятелка, който не ми е добре познат и обърквам режимите. Наляво e кварталът със старото рибарско пристанище, но дотук със снимките за тази вечер. После трябваше да си чета ръководството, за да оправя настройките.
Tian Yi Square, центърът на Нингбо (“Ningbo Downtown”).
Когато го видях, разбрах изумлението на първите ни гости от Нингбо, когато видяха центъра на София. Наложи се няколко пъти да отговоря утвърдително на въпроса им дали това е Sofia Downtown. Другият им въпрос беше дали по улиците на София винаги има толкова малко хора.
Напомням, декември е.
Младите са много фини, стройни и добре облечени. Температурата е 15° С, но китайките носят ботушки. Срещнах изумително красиви момичета, изящни като кукли, с гладки лица като от порцелан и загадъчни тесни източни очи. Заведенията са пълни, на всеки ъгъл Pizza Hut или Kentucky Fried Chicken. Ние търсим китайска храна, а те предпочитат пица и пържени пилета!
Единственото жълто дърво, което видях в Нингбо през декември, беше гинко билоба.
По въпроса за храната: Освен пица и пържени пилета, китайците хапват и традиционна храна. Първата вечер ни поднесоха и хляб, но ние не го уважихме и повече не поръчаха. Иначе си хапвахме от всичко и накрая получихме комплименти за здравите си стомаси. Оказа се, че колегите преди нас се извинявали със стомашни проблеми. Но между нас казано, истинската причина са общите блюда, от които китайците си щипкат с клечиците и направо си слагат в устата.
Повечето храни са сладки и люти. Хареса ми горещата супичка с риба и водорасли, много съживяваща в хладен ден. Сервират я с малко черпаче в кукленска купичка. А шунчицата и пърженкото с краставичката се слагат в една от тестените корички, които изглеждат сурови, но всъщност са сготвени на пара и се получава много вкусен малък сандвич. Свинските ребърца са карамелизирани, печената риба също.
За десерт поднасят резени плодове – ябълка, диня, портокал – и стебла от захарна тръстика. Отхапваш, смучеш сока и плюеш. Храненето изисква доста сръчност, търпение и време, не е като да хванеш лъжицата и да загребеш юнашки.
Нискокалорична храна, много фибри, малки порции, бавно и внимателно хранене – затова и няма дебели китайци. Не знам дали в Китай ядат шоколад и сладкиши, поне гостите ни в България не ядяха. Помня как се мъчеха с едни пасти и прокарваха всяка хапка с вода.
Съжалявам, че нямам снимки от закуските на шведска маса! Вечеряхме в отделно салонче на ресторанта, но закуската се сервираше в общия салон и не ми беше удобно да снимам това, с което хората се хранят.
Обаче като истински търсач на непознати изживявания, аз реших да опитам от всичко: като се започне от наистина вкусните тестени торбички с плънка на пара и сладкиша, подобен на резен ананас, през подобните на зелен фасул пържени зеленчуци, вързани на възелчета, та до соевата извара поръсена с напълно несмилаеми миризливи молюски и подобна на лук зеленина.
Храната не е това, което изглежда: прилича на месо, а се оказва картоф; прилича на зеленчук, а се оказва плод. Единствените храни, които можах да разпозная (без да броим ябълка, портокал и диня), бяха яйца, краставица и ориз. А горещият портокалов сок на закуска е нещо, което трябва да се опита.
По въпроса за алкохола: има, но те пият зелен чай. Имаше съвсем светла и слаба бира и вино, което се пие в нашите ракиени чашки. А китайската водка (бутилчица 100g) се пие в стъклени чашчици с размер на напръстник.
Tian Yi Ge Bowuguan, най-старата запазена библиотека в Китай (16в.), основана от Fan Qin (Фан Чин, 1506 – 1585), високопоставен държавен служител с ранг на днешен министър на отбраната по времето на император Jia Jing от династията Ming (1368-1644). Фан Чин бил страстен колекционер на книги и сам пишел под литературния псевдоним Dong Ming.
Основна задача на туриста е да снима, ще четем после. Пък и с Google можеш да си намериш всякаква информация. Списъкът на Фан Чин с правила за поведение на учениците в библиотеката е доста изчерпателен. В зависимост от тежестта на простъпката, наказанието е лишаване от участие в религиозни церемонии за различни срокове. А за миене и плуване в езерцата – лишаване от 2 яденета! При тяхната храна, която се състои предимно от зеленчуци и риба, това си е направо жестоко!
Представете си какво е да се разхождаш под тези галерии и да си мислиш разни умни мисли, когато вали и дъждът кротко капе от стрехите… Има нещо много китайско в това. Всъщност сцената е от клипа за библиотеката, който Чао Ли, нашата преводачка и грижовен гид, ми подари на DVD.
Нингбо е родината на хазартната игра Маджонг и тук е нейният музей.
Четвъртото място на масата е свободно за желаещите … да се снимат.
Тук според Google е имало интересна колекция от порцелан и нефрит, но Чао Ли явно е била на друго мнение. Ограничаваме се с няколко снимки и … хукваме да обядваме в Pizza Hut.
Tian Tong Temple (Храм на Небесното Дете), будистки манастир от 3 в. на 25 km източно от Нингбо. Това е един от най-важните Чан (яп. Дзен) будистки манастири. Първоначално се е състоял от 999 стаи, които сега са намалели „само” до 730, групирани в 20 сгради по склона на хълма на свещената Източна планина. Манастирът е важно място за поклонение, тъй като будистката секта Caotong (яп. Soto) е била основана тук и пренесена в Япония през 1227 г.
Залата на Буда е център на манастира. Представлява павилион с две срещуположни врати, от пода до тавана, които са отворени. Олтарът е в центъра на залата, а покрай стените са подредени статуи, открити или в стъклени витрини, по цялата височина. Отпред на олтара са трите златни статуи на Буда Tathagata (9,37 m), седящи върху лотосов цвят . За мое най-голямо съжаление вътре снимането е забранено.
Пред олтара има наредени малки дървени молитвени стъпенки, на които коленичиш, покланяш се три пъти със събрани длани и си пожелаваш нещо. После трябва да докоснеш една от тежките червени копринени ленти с метални накрайници, които висят от тавана и се полюшват от течението и желанието ти ще се изпълни.
Постарах се чинно да спазвам забраната за снимане, докато не видях 500-те проявления на Буда на гърба на олтара. Тук вече не издържах и щракнах крадешком, но светкавицата ме издаде и срещнах погледа на Чао Ли. Трудно е да разбереш какво точно изразява погледът на една китайка, но аз самата се чувствах виновна и долових неодобрение. (За мое успокоение се оказа, че професорът също беше снимал.)
Ако правилно съм разбрала, будистките монаси в Китай са професионални, т.е. получават заплата. Имат си семейства и в събота си ходят в къщи. (Казвам „ако съм разбрала”, защото преди да посетя Китай смятах, че знам английски сравнително добре. Но там през цялото време ме глождеше съмнението дали наистина е така.)
Трапезарията на монасите.
Залата на Патриарсите, която се осмелих да снимам отвън.
Невероятно спокойствие. Сякаш времето е спряло.
Благодаря и на Бога, и на Буда за този хладен ден с леката мъглица, толкова подходящ за снимки в будистки манастир.
Очаквайте скоро и втората част на пътеписа…
Автор: Мария Рускова
Снимки: Мария Рускова
Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
2 Коментари
kitai,taka kakto go pomnia! veli4estven i s edna ot nai golemite istorii.!
Мария, и снимките, и описанието, всичко много, много ми хареса! Бъди жива и здрава и с огромно удоволствие ще проследя и втората част и всичко друго което публикуваш!