Желанието ми да напиша пътепис за Мадара, нe е за да разказвам за историческия резерват, а за усещането, което изпитах от срещата с множество вери и култури. Древните ни предци – и траки, и прабългари, и християни вярвали, че това е свещено място, заредено с много позитивна енергия, затова изградили там своите култови места. Идете там и ще видите, че това усещане е живо и до днес.
Преди да се разходим из резервата, влязохме в малко музейче, събрало археологически артефакти, най-интересните от които каменни изображения на конник. Разбира се, Мадара се посещава, за да се види на живо познатия още от първите учебници Мадарски конник, скален релеф, изсечен на 23 метра височина, вероятно през VІІІ в. Многото са хипотезите кого изобразява той. Те са познати, затова няма да се спирам на тях. Въпреки че е много посещавана туристическа дестинация, Мадара съхранява нещо от мистичното древно очарование, неопорочено от туристическата индустрия. В музея екскурзоводката разказа какво трябва да види всеки средностатистически турист и след това те оставя да откриваш чутото.
Ще спомена само разказаното за прабългарските надписи на гръцки език, те няма как да се видят с просто око, но е добре да се знае каква информация носят. Най-общо около релефа на конника има надписи, които съобщават за събития между България и Византия през 8–9 в. при кановете Тервел, Кормисош и Омуртаг. Един от надписите представя събития от 705 година.
Въоръжен предварително с научно-популярния разказ, туристът е оставен сам на себе си, защото не е по силите и на най-издържливия екскурзовод да се изкачва многократно по безкрайните стълби. Пък и не е необходимо. Пътят е един, зашумен е, не пече, поемаш го и той те отвежда точно под релефа на конника. След това тръгваш наляво или на дясно, според желанието си – или към Голямата пещера, или по път, който отвежда към платото над конника. Има достатъчно табели и няма как да се объркаш.
