Записки от Екватора (3)

Към Записки от Екватора (2)
Нямаше много време да му се любуваме, освен да направим няколко снимки и набързо обухме банските, за да можем рано рано да се отправим към Skypark.

След като се качихме горе просто бяхме поразени от това, което се откри пред погледа ни. Безкрайността на инфинити басейна преливаше в хоризонта и покривите на отсрещните небостъргачи, а високите дървета, цветята и храстите просто те караха да забравиш, че си на покрива на една сграда. Все едно си в някоя тропическа градина, а не на 200м. над земята.

Въпреки ранния час имаше поне стотина посетители, повечето от които правеха снимки в басейна и се любуваха на панорамата. Седнахме да изпием по кафе и да закусим на открито в клуб ресторанта и след това последвахме примера на останалите. Два часа плаж и много снимки.


Водата на басейна е с температура около 22-23 градуса, но в задната част на Skypark има няколко огромни джакузи с висока температура- над 30 градуса и на който му беше хладно можеше да се стопли в тях след басейна.

Infinity pool е дълъг 150 метра, широк е около 15 и е разделен на две части с шезлонги, които са поставени направо в него. Можеш да лежиш на тях и да се любуваш на панорамата на Сингапур срещу теб.
Разбира се има шезлонги и около басейна, и в градината с джакузитата.
Там гледката също бе много красива, защото отвисоко можеше да видиш Gardens by the Bay и океана със стотици кораби, очакващи влизането си в Сингапурското пристанище.


След закуската и близо два часа пълен релакс в Skypark, в които основно се наслаждавахме на басейна, правихме снимки и блажено мързелуване на шезлонгите решихме, че трябва да следваме предварителната си програма и да се запознаем с останалата част на огромния комплекс. Затова и се отправихме към околностите му.
Още няколко пъти се връщахме за по няколко часа на 57 етаж, където човек всъщност се чувства най-добре. Тъй като Сингапур е почти на екватора всеки ден следобед облачността се засилваше, но за наша радост без да вали дъжд. И поради тази причина най-хубавите снимки ставаха сутрин.

Отново се качихме към 17 часа на върха и отседнахме в клуб ресторанта за следобедните коктейли и закуски, които влизаха в бонусите към клубната ни стая. Френско шампанско и розе в неограничени количества, десетина вида уиски, водка и и неизброимо количество деликатеси. Като се започне от суши, сьомга, различни екзотични риби, скариди, раци, месни деликатеси, разнообразни хапки и салати.

След вечерята бе време отново за прохладните води на басейна. На екватора се стъмва много бързо. Едва е залязло слънцето и само след минути е мрак. Оказа се, че вечер басейна е още по-привлекателен с приказно красивата панорама на осветения град. Мисля, че Сингапур е един от малкото градове в света, които изглеждат еднакво красиви и през деня, и вечер. Дори осветен на мен ми хареса повече.

А в 20 часа започна и светлинното шоу на Марина Бей Сандс, което се наблюдава от почти целия град. Мощни лазери осветиха небето и създадоха прекрасна гледка в продължение на няколко минути.
Басейнът работи до 23 часа и през цялото време прииждаха нови и нови посетители.
Но към 21ч. решихме, че е време вече да видим и останалите забележителности от комплекса.
Всъщност още към 11 часа, след сутрешния плаж тръгнахме да разгледаме хотела и се разходихме около него.

Най-неудържимо ни привличаха Gardens by the Bay. Изкуственият парк „Градините на залива” беше нещо наистина уникално. В него са „посадени” 18 гигантски изкуствени дървета достигащи до 50 метра височина и 25 метра широчина. Освен, че са супер атракция, те имат и допълнителни функции – служат като вертикална градина, генерират слънчева енергия и събират дъждовна вода.
В парка има над 150 000 растения от над 200 вида. от всички континенти. Ако го посетите ще имате възможност да се разходите само срещу 5 долара в короните на изкуствените дървета, по специално изградени мостове, висящи 22 метра над земята.

За наше голямо съжаление точно този ден се извършваха ремонтни работи по дърветата от аварийни групи и достъпа до въздушните мостове беше забранен. Но вместо по тях се разходихме по специално изградения мост, свързващ хотела с градините. Още от фоайето на Марина бей Сандс се чудихме какъв ли е този мост, който беше в хотела на височината на 5 етаж и как се стига до него.

Оказа се, че трябва да излезем извън хотела, да минем от към лицевата му фасада и веднага след входа за метростанцията открихме външен асансьор. Изкачихме се до 5 етаж и се озовахме на мост, който започва извън хотела, преминава през него и отново излиза на открито, спускайки се към градините.

Абе имах чувството, че всички световни архитекти са се надпреварвали кой да даде по-оригинална идея в строежа на хотела и околностите му.

Изведнъж попаднахме в оазис на спокойствие и прохлада след лудницата в хотела и жегата, която бе навън.
Градините са с много зеленина, навсякъде се чува ромоленето на реката, пресичаща парка, а изкуствените дървета създават една сюрреалистична картина, която те праща някъде много далеч в бъдещето, но истинските разнообразни дървесни видове те връщат отново в действителността в наши дни.
Просто уникално като замисъл и изпълнение!

От градините на залива се отправихме към Шопинг центъра на Марина Бей Сандс.
Той се намира точно срещу хотела през булеварда и има няколко входа от към езерото и булеварда и още толкова вътрешни входове директно през хотела.

Това е един изключителен като дизайн и изпълнение комплекс, на няколко нива, в който има десетки магазини на всички известни световни брандове.

Разбира се цените са такива, че ние можехме само да се наслаждаваме на стила и качеството на предлаганите стоки. Как да не те е яд, че не можеш да си позволиш да си купиш една страхотна малка чанта на Булгари само… за 12 000 долара,

малко по-голямата беше леко по-скъпа… само 23 000. Но си имаше хора, които пазаруваха. Други се возеха на лодки в изкуствения канал, на най-ниското ниво на комплекса,

трети се разхождаха, четвърти се наслаждаваха на уюта на десетките ресторанти, които изглеждаха един от друг по-примамливи.

Най-голямата атракция тук беше разбира се казиното. Най-голямото в света, просто дъха ти се взима като влезеш в него.
Надникнахме през деня, беше пълно. Посетихме го вечерта в 12 пак беше пълно. За чужденците входа е безплатен, за местните жители 100 долара, а входната охрана е доста по-многобройна и строга отколкото по летищата.
24 часа то е като магнит за всички любители на силни усещания, решили, че могат да излъжат съдбата и да спечелят някой друг джакпот.

Казиното се разпростира на четири етажа, като само единия от тях е за пушачи.
Всъщност това бе и единственото място в целия комплекс, където можеше да запалиш публично цигара. Безплатни безалкохолни напитки, и платен твърд алкохол охлаждаха или нагорещяваха страстите пред над 2500 игрални автомата и над 500-те маси.

Престояхме в казиното един час и след като набързо разбрахме, че днес не е нашия ден за печалби побързахме да се отправим малко след 1 през нощта към стаята ни.
От последния ни допир до легла бяха изминали близо 40 часа.
Бяхме станали от сън на 10 март сутринта в 7 в Истанбул, а излизайки от казиното в Марина Бей Сандс Сингапур бе 1 ч. през нощта на 12 март. Затова е излишно да казвам, че сънят набързо ни обгърна в прегръдката си, още повече, че на следващия ден отново ни очакваше чудото наречено Skypark на хотела.

След като бяхме разгледали почти всичко в комплекса предишния ден и нямаше къде повече да обикаляме в него си позволихме лукса от 7 сутринта до 12 на обед да мързелуваме блажено под синьото небе на най-високия плаж в света и да се радваме на топлите слънчеви лъчи, които правеха магията, наречена Сингапур и Марина Бей Сандс още по-силна и пленителна.

Към Записки от Екватора (4)
Автор: Росен Желев
Снимки: Росен Желев

Публикувано в категория: Сингапур . Тагове: , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2021. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи