Мадейра – с вкус на вино

Преди около 600 години първите португалски кораби, впуснали се в надпредвара със западния свят в откриването на нови територии и колонии, спрели на брега на покрития със зеленина остров Порто Санто и поблагодарили на Бог за закрилата от отминалото ги корабокрушение. При второто си завръщане португалците приближили мястото, което първоначално им се сторило като тъмен облак на хоризонта, за да видят по-големия остров от архипелага, който кръстили Мадейра.

Мадейра

Мадейра

Не минало много време, когато на острова се заселили и първите колонизатори. Няма сведения по онова време да са попаднали на местни жители, въпреки, че островът, със своето местоположение е служил за последно убежище на корабокрушенци и повод за легенди в историята на английската аристокрация, според една от които двама влюбени намерили подслон и спасение на остров с приблизителното описание на Мадейра.

madeira

Първите колонизатори донесли със себе си португалския бит и тогавашните удобства на цивилизацията, като буквално извоювали от зеленината на джунглата своето първо селище, изсичайки част от гората, покриваща южното крайбрежие.

Но златното време, което прославя острова и го поставя и до днес високо в списъка с предпочитани места за почивка, настъпва след като производството на захар се премества в новите колонии Бразилия и Сао Томе и Принсипи, а за острова остава производството на вино. Непродаденото количество вино, изпратено до новооткритите земи на Америка, под въздействието на постоянното вълнение и топлина се завърнало във вид на превъзходно десертно вино и скоро всяко по-важно събитие било отпразнувано с бутилка Мадейра. Ще го видите в чашите, които държат политиците, подписващи Декларацията за независимост на САЩ, ще го срещнете на масата по повод голям семеен празник на аристократичен род (по света има бутилки с мадейра на повече от 200 години) и ще го срещнете да се споменава в литературата от 18 век.

Мадейра

Мадейра

Самото вино е със сладък вкус, както повечето десертни вина и таи романтизма на отминалите дни, като при поднасянето и съхраняването му се спазват правила и малки ритуали, какъвто е поднасянето на бутилката от ръка на ръка по посока на часовниковата стрелка. Продължение »

Публикувано в категория: Португалия | Тагове: , , | Коментарите не са разрешени

Белоградчишките скали и пещерата Леденика

Ще ви разкажа за моето пътуване до Белоградчишките скали и пещерата Леденика. Когато бях ученичка в пети клас бяхме на екскурзия из България, която включваше посещение на това място, но аз и баща ми го пропуснахме, понеже гостувахме на баба и дядо. Този пропуск исках да наваксам с предстоящата екскурзия.

За да можем да успеем да посетим повече места, тръгнахме рано сутрин в един хубав пролетен ден. Дълго пътувахме от Пловдив до Пещерата Леденика, която се намира на 19 км. от Враца, в Стрешелския дял на Врачанска планина.
Слезнахме от автобуса, разкършихме снаги и влезнахме в пещерата. Екскурзоводът започна своя разказ в Предверието. Ледени тръпки ни побиха от хладината и леденокристалната украса, която ни очарова.

Входът към пещера Леденика

Входът към пещера Леденика

Името си пещерата носи именно от тази леденина. В Предверието пред нас се откри огромна ледена колона с диаметър почти 21 метра. На пода, под високия купол стои красив комплект за вино – от ледени бутилки и чаши, сякаш посипани с пудра. Ледените сталактити приличат на мечове, някои от които стигат 4 метра. Продължение »

Публикувано в категория: А-З, България, Конкурс за пътеписи "Къде бях? Какво видях?" 2012. | Тагове: , , | Коментарите не са разрешени

Буря край база на НАТО

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2012
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
След Неапол, в края на февруари, Americano пристигна в Салерно. Техният музикантски караван, както винаги, го забутаха най-в края, на пет-шест метра от висока варосана стена. Беше привечер. Под тях се чуваше грохота на вълните. Бяха на брега. Електротехниците опъваха кабелите и кой-знае кога щяха да ги скачат с напрежението. На плаца трещяха пневматични чукове. Агрегатите боботеха и подаваха ток на прожекторите, които осветяваха плаца. Дмитрий, който замести Саша, излезе да се поразходи. Беше тъмно и запали свещ.

Често се връщаше в мислите си в България. Какви гладни години преживя. Сега имаше пари, пък беше далеч от семейството си. И ги стискаше, за да не ги похарчи. Теди постоянно беше на заеми. Изкушенията се усмихваха отвсякъде!

Вратата се отвори и Дмитрий влезе. Гледаше тайнствено и след миг зашептя:
– Намираме се до база на НАТО. Една стена ни дели!…
– Как го разбра? – учуди се съквартирантът.
Срещнали се с Нина – балерината, на брега. Било тъмно, а досами морето в близост някакъв прожектор осветявал пясъчната ивица. И те решили да се поразходят на светло. Изведнъж изникнали двама военни патрули и ги попитали къде отиват.
– Разхождаме се! – рекла Нина, която знаела малко английски.
Заинтересували се какви са.
– Руснаци! От цирка!
– О-о! – засмели се те.
Тогава им казали, че това е база на НАТО и разходките тук нежелателни.
– Бяха много любезни.И документи не ни искаха! – довърши поуспокоен Дмитрий.
На Момчето му стана весело.
– Представяш ли си обратното? Англичани да се разхождат в руска военна база! – попита той.
Руснакът мигаше “на парцали”.
Целият този разговор се водеше на руски. Дмитрий не желаеше да учи ни италиански, ни български. А живееха заедно.

В Салерно преживяха силна буря. Три дни и две нощи. В тези средиземноморски ширини усещането от тази природна стихия бе съвсем различно от всичко, което беше виждал досега. Най-напред, една сутрин, се събудиха посипани с един пръст ръждиво-кафяв пясък, донесен по въздуха чак от Африка. До вечерта се затъми и зафуча. Над тях, като през комин, се виждаше чисто синьо небе. Навсякъде наоколо – черни вълнести облаци.
– Като в тропика! – си спомни прочетеното шашнатият музикант и се втурна за фотоапарата.

Буря над залива

Буря над залива

Продължение »

Публикувано в категория: Италия | Тагове: , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2025. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи