Белоградчишките скали и пещерата Леденика

Ще ви разкажа за моето пътуване до Белоградчишките скали и пещерата Леденика. Когато бях ученичка в пети клас бяхме на екскурзия из България, която включваше посещение на това място, но аз и баща ми го пропуснахме, понеже гостувахме на баба и дядо. Този пропуск исках да наваксам с предстоящата екскурзия.

За да можем да успеем да посетим повече места, тръгнахме рано сутрин в един хубав пролетен ден. Дълго пътувахме от Пловдив до Пещерата Леденика, която се намира на 19 км. от Враца, в Стрешелския дял на Врачанска планина.
Слезнахме от автобуса, разкършихме снаги и влезнахме в пещерата. Екскурзоводът започна своя разказ в Предверието. Ледени тръпки ни побиха от хладината и леденокристалната украса, която ни очарова.

Входът към пещера Леденика

Името си пещерата носи именно от тази леденина. В Предверието пред нас се откри огромна ледена колона с диаметър почти 21 метра. На пода, под високия купол стои красив комплект за вино – от ледени бутилки и чаши, сякаш посипани с пудра. Ледените сталактити приличат на мечове, някои от които стигат 4 метра.
Няколко метра се движехме ниско наведени през прохода “Плъзнята”, за да стигнем до кръглата Малка зала. Още едно стеснение ни делеше от Голямата /Концертна/ зала. В нея има прекрасна акустика и тук са пяли не малко изпълнители. Тук се намират и скулптурните феномени Крокодилът, Соколът, Главата на великана, Дядо Коледа, Къщичката на Баба Яга и много други.

Минаваме Малката и Голямата пропаст, коридора “Завеските” и се озоваваме в не по-малко красивата Бяла зала. Възхищаваме се на майсторството на природата, наблюдавайки Жената на великана, Свекървения език, Слона, Къпещата се девойка. Поглеждаме към скалното образувание “Седмото небе” и ни обхваща чувството, сякаш и ние се намираме във висините.

Пещерата е била известна още по време на османското робство. Тя приема първите си посетители 1961г., когато аз съм се появила на бял свят, а 1962г. е обявена за природна забележителност. Тъй като едно е да слушаш за невероятни красоти, друго е сам да ги видиш, призивът ми е към тези, които са изкушени от пътешествията, сами да посетят “Леденика” и сами се убедят в истинността на думите ми, още повече, че снимки от самата пещера не мога да представя, понеже нямам такъв съвършен апарат, който да снима на оскъдно осветление.

В района на пещерата

Излизаме на повърхността на земята и имаме чувството, че сме били в подземно царство. Правим си снимки за спомен и потегляме за Белоградчик. А там ни чака нова вълшебна приказка.

Спираме пред Централната група Белоградчишки скали с крепостната стена. Купуваме си билети и екскурзовод ни води в подножието на чудните скали, образували се преди 230 милиона години.

Централната група Белоградчишки скали

От всичко, разказано за тях, най-трогателна е легендата за образуването на някои от тях: преди векове между скалите имало девически манастир, в който имало послушница на име Витиния. Нейната хубост не могла да бъде скрита под расото. На един Петровден съдбата срещнала Вита с римлянина Антонио. След година на бял свят се появил плодът на тяхната греховна любов. Монахинята била прокълната и изгонена от манастира заедно с детето. В това време се появил Антонио на бял кон и помолил монахините да оставят Вита. Те отказали и о! чудо. Извила се буря, паднал гръм, земята се разтресла. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило – Конникът, Монасите и Витиния, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце.

Групата ни пред входа на крепостта Белоградчик

Накъдето погледнеш красота – все скали, на които народното въображение е дало имена, свързани с легенди. Рискувам да се повторя, но видяното със собствени очи, нищо не може да замени.

Автор: Валентина Псалтирова
Снимки: Валентина Псалтирова