Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2012
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
След Неапол, в края на февруари, Americano пристигна в Салерно. Техният музикантски караван, както винаги, го забутаха най-в края, на пет-шест метра от висока варосана стена. Беше привечер. Под тях се чуваше грохота на вълните. Бяха на брега. Електротехниците опъваха кабелите и кой-знае кога щяха да ги скачат с напрежението. На плаца трещяха пневматични чукове. Агрегатите боботеха и подаваха ток на прожекторите, които осветяваха плаца. Дмитрий, който замести Саша, излезе да се поразходи. Беше тъмно и запали свещ.
Често се връщаше в мислите си в България. Какви гладни години преживя. Сега имаше пари, пък беше далеч от семейството си. И ги стискаше, за да не ги похарчи. Теди постоянно беше на заеми. Изкушенията се усмихваха отвсякъде!
Вратата се отвори и Дмитрий влезе. Гледаше тайнствено и след миг зашептя:
– Намираме се до база на НАТО. Една стена ни дели!…
– Как го разбра? – учуди се съквартирантът.
Срещнали се с Нина – балерината, на брега. Било тъмно, а досами морето в близост някакъв прожектор осветявал пясъчната ивица. И те решили да се поразходят на светло. Изведнъж изникнали двама военни патрули и ги попитали къде отиват.
– Разхождаме се! – рекла Нина, която знаела малко английски.
Заинтересували се какви са.
– Руснаци! От цирка!
– О-о! – засмели се те.
Тогава им казали, че това е база на НАТО и разходките тук нежелателни.
– Бяха много любезни.И документи не ни искаха! – довърши поуспокоен Дмитрий.
На Момчето му стана весело.
– Представяш ли си обратното? Англичани да се разхождат в руска военна база! – попита той.
Руснакът мигаше “на парцали”.
Целият този разговор се водеше на руски. Дмитрий не желаеше да учи ни италиански, ни български. А живееха заедно.
В Салерно преживяха силна буря. Три дни и две нощи. В тези средиземноморски ширини усещането от тази природна стихия бе съвсем различно от всичко, което беше виждал досега. Най-напред, една сутрин, се събудиха посипани с един пръст ръждиво-кафяв пясък, донесен по въздуха чак от Африка. До вечерта се затъми и зафуча. Над тях, като през комин, се виждаше чисто синьо небе. Навсякъде наоколо – черни вълнести облаци.
– Като в тропика! – си спомни прочетеното шашнатият музикант и се втурна за фотоапарата.
Буря над залива
На другия ден надигналото се море удряше брега току до караванчето им. Странни по форма и цвят вълни прииждаха отвсякъде, търкаляха се и ставаха все по-големи. Облаците се гонеха като на кино. Цветовете наоколо се меняха през час.
Бурята утихва.
На следващия – бурята утихна. Слънцето изгря, а облаците – издухани зад хоризонта. Само по брега тук-там се забелязваха изхвърлени от водата предмети. Вкопчени в пясъка и успели да се спасят.
Направи чудесни снимки.
– Повярвайте, бурята наистина може да се снима! – щеше да казва по-късно Момчето, пред приятели.
След бурята.
Но беше време отново да пътуват. Циркът, за кой ли път, поемаше по своята едногодишна одисея. По пътища и градове, в планини и долини, от Тирентско до Адриатическо море, на север чак до Алпите.
Този път посоката бе Авелино. Съжаляваше, че не остана време да види Соренто. В ушите му зазвуча известната на всички красива неаполитанска мелодия и поеха по пътя.
Разказаното събитие е заснето през февруари 2001 год. в залива на известния с дебаркирането на съюзниците през Втората св.война град Салерно /Италия/.
20.03.2012 год.
Гр. Габрово
Автор: Илко Илиев
Снимки: Илко Илиев
***
Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “Къде бях? Какво видях?” 2012 е подкрепен от
Александър Тур – екскурзии, почивки, самолетни билети, хотели, круизи