Колко хубости видя. Където и да отидеха, използваше цялото си свободно време да разглежда неповторимото във всеки град. Сега, в неаполитанската столица му предстоеше да види и околностите. А те бяха прелюбопитни.
Разположиха ги до хиподрума. Мястото беше възтясничко за всички, но с отличен транспорт до метрото. А от там – където ти видят очите.
Още в Рим си допаднаха с Геле. Българин-електротехник, работохолик и ексцентрик, той бе единствен от работниците в цирка със собствен караван и кола. Приемал всякаква работа. И в Rai Due се цанил да оправя кабелите, и цветя отглеждал, че и с Джани Моранди си имал даже вземане-даване. От две години, не без помощта на Теди, се закотвил в този цирк. Вършеше чудесна работа. Тупаха го по рамото, но не му вдигаха заплатата. Често двамата музиканти му ходеха на гости. Като по-възрастен, Геле все нещо нахокваше Теди, а той с хитра усмивка се оправдаваше смигайки.
– Комсомолец! – ядосваше се Геле и слагаше пържени картофки за мезе.
Момчето слушаше и им се радваше.
Какъв красив град! През зимата климатът тук беше мек и с велосипеда бързо обходи близката част. После научи всички спирки на метрото. Справи се и с разписанието на влакове и кораби около залива.
Неапол – изглед към луксозния квартал Mergellina.
И един ден потегли. Най-напред – Помпей! Мисълта за този затрупан от лава град в миналото го вълнуваше от дете. Гледката надмина очакванията.
Помпей – Една тиха улица.
– Какъв живот е кипял в този град преди непоправимото! – дивеше се Момчето – И какво богатство е било заринато само за една нощ!
Помпей – Една стая. Личат се следите от натрупаната вулканична пепел, която пък е съхранила /консервирала/ за нас предишния й облик.
По павираните улици личаха коловозите, оставени от колелата на каруците. Мозайките бяха великолепни. А стенописите – смайващи. Какви художници са ги правили само! И какви бои са употребявали, та и днес цветовете да изглеждат като да са поставени вчера? Но как бяха надраскани: с имена, дати от преди месец, година… Туристи.
– Имената на глупците, висят по стените! – като малък казваше майка му.
Бе време да си ходи. Близо два часа му трябваха да се върне обратно. Влак, метро, автобус… Но беше доволен.
В края на януари им дадоха три дни почивка. Големците и някои артисти искаха да видят цирковия фестивал в Монте Карло. Момчето пък отиде да види остров Капри.
Капри – изглед към морето.
Като се върна имаше чувството, като че ли е помъдрял. Никога не си бе представял, че ще види такива забележителни места. Захвърлен в средата на Средиземно море, този остров притежаваше очарованието на нещо митично. Всеки турист с пари можеше да си го позволи. Не и за повечето българи.
За сега! – мислеше си Момчето – Може би, по-нататък, ще видим…
И заспа.
И Помпей, и остров Капри са в близост до Неапол /Италия/. Впечатленията са документирани през януари 2001 година.
20.03.2012 год.
Гр. Габрово
Автор: Илко Илиев
Снимки: Илко Илиев