Годината 2009-та ще остане завинаги в моите спомени с едно невероятно пътуване на 6000 км от България. Винаги ме е привличал Изтока и най-после се сбъдна мечтата ми – да посетя Китай – страна на мъдреци и философи, земя на древна култура, един свят – различен от европейския, загадъчен, изпълнен с легенди за чудеса и мистерии, които продължават и днес в 21-и век.
Пътешествието ни започна с полет от София до Москва, където се прехвърлихме на самолета за Пекин. Бяхме малка група от десет души, всички със специални интереси към тази дестинация. Първите ми вълнения започнаха още в самолета, докато летяхме над необятната пустиня Гоби. Срещата ми с азиатския континент беше шокираща – планини от пясък, никакви признаци на живот, лунен пейзаж, който сякаш никога нямаше да свърши. Гледайки през люка на самолета, си помисих – това ли е планетата Земя? Зелените планини, сините езера, цялата великолепна природа на България ми се видя като прашинка сред тази пустош. Страшно е да си представи човек, че на сушата местата като нашата мила Родина са едва ли не малки оазиси. И повярвайте ми – почувствах се щастлива, че живея в един от тях.
След дългия нощен полет най-после се приземихме на летището в Пекин. Статистиката го определя като най-голямото в света. Насочих камерата си да го снимам и се завъртях в кръг, за да обхвана повече обекти. И ужас – когато се върнах в изходната точка, групата от моите спътници беше изчезнала. Сякаш се бяха изпарили. Сърцето ми заби лудо и се уплаших не на шега. Хукнах бързо напред по дългия коридор. Под него се виждаха още два етажа. Всичко изглеждаше като огромен лабиринт, от който нямаше измъкване. Настигнах група японци, носещи маски за предпазване от птичия грип. Следвайки ги, минах паспортна проверка и се опитах на руски и английски да обясня, че съм загубила групата си. Никой от служителите не ме разбра. Чак когато показах един куфар и чуха „ Москва“, ме заведоха до лентата, където трябваше да пристигне багажът ни. Групата дойде след 20 минути. Бяха ме търсили преди да минат паспортна проверка. Оказа се, че първо са отишли с нашата водачка в тоалетната, но аз нямаше как да разбера, защото всички надписи бяха на китайски. След това премеждие се успокоих и реших да бъда по-внимателна.
Пекин ни посрещна с гора от небостъргачи – както жилищни, така и административни сгради. Някои от тях бяха с невероятна архитектура, бих казала не само модерна, но и футуристична. Настаниха ни в красив четиризвезден хотел и поехме към първия интересен обект от нашата програма – даоистки „Храм на белите облаци“. Нарича се така, заради белия дим, който излиза от големите запалени свещи на молещите се даоисти. Даоизмът, конфуцианството и будизмът са трите официални религии в Китай. Още пред голямата пъстра врата на храма видяхме два лъва – мъжки и женски. И в наше време те са символ на сила и пазят сградите, пред които са поставени.
В двора на храма имаше малък мост, а под него – камбанка.
Хвърляхме специални жетони по нея с идеята, че който я улучи, ще му се сбъднат желанията. Влизахме в различни павилиони, посветени на различни богове. Всички бяха изключително красиви, с много цветове и злато. Видяхме Бога на парите,
Бога на литературата,
богинята на майките, осемте обожествени от китайския народ герои – певец, генерал, лечител, поет и т.н.
Срещнахме даоистки монах, а след него и будистки. Обясниха ни, че това е доказателство за толерантността между трите религии. Четохме даоистка поезия – дълбоко философска и приближаваща вярващите максимално до природата и нейните закони. В края на този своеобразен манастир се снимахме пред стена с изображенията на животните от китайския зодиакален календар. Навсякъде срещахме тихи и смирени хора, молещи се с големи свещи в ръце.
На другата сутрин потеглихме към символа на Пекин – Храмът на небето. Продължение
