Специален гост- Аспарух Камбуров

Представям ви единствения досега двукратен победител в конкурсите за пътеписи, които Poblizo.com организира вече няколко години – Аспарух Камбуров. Направих кратко интервю с Аспарух, за да го опознаем по-добре.

– Кой си ти, с какво се занимаваш и къде си бил?

Казвам се Аспарух Камбуров и се занимавам с геодезия. Припомням, това е наука с основна цел – определяне на формата и размерите на Земята. Поради това геодезистите обикновено пътуват много, особено работещите „на терен“. А когато работата се съчетае с любов към приключения и опознаване на неизвестното, това води неизбежно до планиране и осъществяване на някакви пътешествия.

Проливът на Дрейк при нос Хорн

Проливът на Дрейк при нос Хорн

В практиката си като геодезист съм работил в някои от най-красивите кътчета на България, сред които Източна Стара Планина (оста с. Шкорпиловци – с. Булаир), Крайморска Добруджа (Дуранкулак-Шабла-Камен бряг-Тюленово-Каварна) и др. Прекарвал съм по 6-7 месеца в пустините на Либия, Тунис, Мароко и джунглите на Камбоджа, основно по проекти за търсене на нефт и газ. Пътувал съм сам или с компания из САЩ, Русия, Монголия, Китай, Хонг-Конг, Макао, Малайзия, Индия, Непал, Англия, Франция, Италия, Хърватска, Словения, Босна и Херцеговина, Сърбия, Гърция, Македония, Австрия, Чехия, Унгария, Германия, Холандия, Португалия, Испания и др.

Последното ми пътуване е в рамките на 21-вата Българска антарктическа експедиция на о-в Ливингстън, Антарктика.

– Ако можеше за известно време да бъдеш някой друг, кого би избрал?

Бих влязъл в половинметровите зимни височинни обувки на Райнхолд Меснер секунди преди да изкачи някой осемхилядник, за да се полюбювам на панорамата оттам. Това е човек с нечовешки спортни постижения, пътешественик, увлекателен писател и разказвач, чиято автобиографична книга „Моят живот на ръба“ препоръчвам на всеки адреналинов почитател. Освен изкачване на шеметни върхове, там ще прочетете как се прекосяват пеш Гренландия, Антарктида, Бутан, Източен Тибет и много други земи. Кой знае, някой може да тръгне начаса натам.

– Наскоро си се оженил. Промени ли се с нещо разбирането ти за света откакто си женен?

Да, основното е, че вече трябва да слагам повече сол в домашно приготвените гозби. Жена ми също обича да пътува, нейната стихия е културно-изследователският и кулинарният туризъм. Ето защо вкъщи започнаха да се появяват екзотични манджи с разнообразни вкусове и подправки. С увереност може да се твърди, че когато интересите за пътешествия между двама души съвпадат, броят на посетените страни нараства ежегодно. А ключовата промяна в мирогледа е може би тази, че имаш жена и дом, където трябва да се прибираш по-често, отколкото когато си самостоятелен. Преди години се връщах от няколкомесечен престой в Камбоджа. От аерогара София ме взе един възрастен таксиметров шофьор, който ме зарече: „Не се ли прибираш всяка вечер при жена си, забрави за семейство“. Мисля си, че до голяма степен е прав. Много колеги от гилдията, които работят и пътуват с месеци извън дома, рядко имат стабилни дълготрайни бракове.

– Защо избра да работиш в университет?

Работата със студентите е интересна и динамична, а самата подготовка преди дадена лекция дава възможност за задълбочаване на знанията и за самия преподавател. В раздела от геодезия, с който основно се занимавам – спътниковите навигационни системи, – развитието на технологиите е стремглаво. В следствие на това преподавателите, за да дават актуални знания на студентите, нямат избор освен да следят всички технологични усъвършенствания и нововъведения.

– След като си бил в Хималаите и в Антарктика, къде би искал да отидеш?
nepal15

nepal18

Имам някакви далечни планове за научен туризъм в Нова Зеландия и някои острови в Тихия океан, но да видим.
Продължение »

Публикувано в категория: Специален гост | Тагове: , | Коментарите не са разрешени

Победители в конкурса 2013

Здравейте читатели, автори, приятели,
Победителите в конкурса за пътеписи “Къде бях? Какво видях?” 2013 са :

1. Аспарух Камбуров с пътеписа Маринована Антарктика, избран от журито, печели голямата награда, любезно предоставена от спонсора
Репродукции на картини

Картина с рамка, по избор на победителя, от категориите Пейзажи, Цветя и вази, Сгради, Животни, Деца, Париж, Венеция, Натюрморт, Репродукции на Моне, Картини в много голям размер 91×61 см от сайта Platnata.com, която е в наличност към момента на избора.

2. Румяна Стоянова e избранaта за награда, чрез жребий, измежду ВСИЧКИ публикувани пътеписи в сайта, от 01.01.2013г. насам.

Наградата е картина, по избор на спечелилия, от категориите Пейзажи, Цветя и вази, Сгради, Животни, Деца, Париж, Венеция, Натюрморт, Репродукции на Моне от сайта Platnata.com, която е в наличност към момента на избора.

3. За всички останали участници в жребия- СПЕЦИАЛЕН БОНУС!
30% отстъпка
в цената, ако си закупят картина от посочените по-горе категории в сайта Platnata.com!

Честито!

Публикувано в категория: Конкурс за пътеписи “Къде бях? Какво видях?” 2013 | Тагове: , , , | Коментарите не са разрешени

Морето

Днес въздухът беше оранжев. Не миришеше на нищо, просто беше оранжев, никога не бях виждала такъв. Настроението ми веднага скочи и се зарея в небето, излязох навън, за да видя дали навсякъде въздухът е цветен. Да, цветен е, кехлибарен и леко блестящ – като във филм на Дисни. Минувачите се преструваха, че не го забелязват или наистина не им правеше впечатление; само аз се наслаждавах на гмуркането в трепкащите портокалови вълни…

Едва по-късно разбрах причината – финият оранжев пясък, носен от пустинята Гоби (най-студената пустиня след Антарктика), маскира въздуха по този въодушевяващ начин. Въздушните реки го отнасят чак до Корея и Япония. Усети се и лек хладен повей в горещото лято – прахът отразява слънчевите лъчи и охлаждането е подобно на ефекта при слънчево затъмнение, само че прашните потоци се носеха през целия ден.


След далечната пустинна милувка се спуснах бързо към морето. Отлив е (височината на прилива е повече от три метра).

Израсла съм на морето, детството ми е преминало на брега. Изгреви, лунна пътека, истории за бури, моряци и рибари… В моето семейство има култ към огромната вода; слънчево време и плаж са пряко свързани. Затова и толкова голямо беше стъписването ми при първата среща с пънлайския плаж. Пред него е прочутото водно сливане на двете морета – Жълто и Бохай. За тази единствена в света водна граница вече съм разказала.

Дългият мост

Дългият мост

и така се носят обувки - в чадър...

и така се носят обувки - в чадър...

Но Море ли е това? Нито цветът му е морски, нито има вълни. Очите му гледат жълтеникаво – кафяво, разстлало се е кротко и тихо като езеро. Жълтата река (Хуанхъ) се влива недалеч от тук и от нейните льосови наноси и то е пожълтяло.

Тракторът избутва лодката във водата

Тракторът избутва лодката във водата

Доста плитко е и в далечината, хората не му се плашат – рибарите са нагазили до кръста с въдици в ръце и чакат неподвижно.

Рибар, нагазил до кръста

Рибар, нагазил до кръста

На едно място се е скупчила цяла флотилия от стари дървени рибарски лодки. По брега след отлива крачат бавно и замислено, приведени като чапли, хора от всички възрасти, вперили поглед надолу. Газят по мочурливия пясък, осеян с дупки на раци, които светкавично се стрелкат насам – натам. Често се навеждат между водораслите и прибират миди, медузи и всякакви водни животни. Морето е винаги щедро, сигурно затова и не остава никога само… Продължение »

Публикувано в категория: Китай, Конкурс за пътеписи “Къде бях? Какво видях?” 2013 | Тагове: , , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи