Пътуване до Бенин

* Благодарности на Васил Върлаков, който любезно предостави материала си за експедицията до Бенин, в която е участвал под егидата на фондация Унидеа.

Бенинско селище

Конструкции за съхранение на зърнени храни

Експедицията в Африка се състоя в продължение на десет дни през май 2008 г. Участваха десет души, представители на десет различни европейски страни. Целта бе участниците да се запознаят с дейността на фондацията Унидеа в две западноафрикански страни – Буркина Фасо и Бенин, като основната част от посещението беше посветена на проекта Тата Сомба в северозападния бенински департамент Атакора. Седалището на Унидеа в Бенин е разположено в Натитингу – главният град на региона.

Тата с фетиши, които пазят от зло всеки от обитателите й,  надлежно подготвена за дъждовния сезон

Тата с фетиши, които пазят от зло всеки от обитателите й, надлежно подготвена за дъждовния сезон

Името на проекта – Тата Сомба – произлиза от името на типичните за региона къщи, подобни на крепости – Тата – направени изцяло от глина и боядисани с естествени багрила, които ги предпазват от силните дъждове по време на дъждовния сезон от май до септември. Сомба е името на най-голямата етническа група в северен Бенин.

Тата Сомба

Тата Сомба

Проектите на Унидеа в Бенин са предимно в областта на здравеопазването и образованието. Посетихме няколко здравни центъра, всичките оборудвани с целия необходим материал за нормалното им функциониране в трудните условия на този беден регион.

Новият здравен център в Кобли

Новият здравен център в Кобли

Фондацията финансира и построяването на къщи за медицинския персонал, за да останат на работа в селските райони и да не се преместят в градовете, организира специални курсове за повишаване на квалификацията им, осигурява линейки за регионалните здравни центрове и ги снабдява с оборудване за радиовръзка и дори строи нови здравни центрове, като този в Кобли.

Усмивки

Усмивки

За нас, европейците, е трудно да си представим как здравно заведение може да функционира без електричество или течаща вода, затова дейността на Унидеа и бенинските медици заслужава още по-голямо уважение. Те трябва да се справят не само с тези трудности, но и с манталитета на местните хора, които все още не вярват достатъчно на съвременната медицина и предпочитат да се доверяват на традиционни племенни лечители, трябва да бъдат обучени да спазват по-добра хигиена, за да намалят риска от широко разпространени болести като малария, тиф, хепатит или полиомиелит, да регулират числеността на семействата си, да се откажат от многоженството, да намалят броя на децата си и да ги изпращат на училище, защото най-големите бичове за континента се коренят именно в неграмотността, особено сред жените, която в селските райони достига 92 %.

Плетене на кошници

Плетене на кошници и гривни

Организират се курсове по ограмотяване, подкрепят се дейности за самостоятелни приходи на жените от Букумбе или представления в пазарни дни за необходимостта от употреба на импрегнирани мрежи против комари през нощта.

На училище

На училище

От друга страна, проектът, който се осъществява в Буркина Фасо, е съсредоточен предимно в столицата Уагадугу. Местният партньор на Унидеа, асоциацията „Кеоого”, работи за доброто на децата от улицата, като ги обучава да четат и пишат на френски, да рисуват и танцуват, помага им да получат документи за самоличност, да намерят работа и да се приобщят към обществото.

Как живеят местните

Наколни жилища в лагуната Нокуе

Но нашето пътуване беше нещо повече – винаги бяхме сърдечно посрещани от африканците, които изразяват всичките си чувства с танц. Каквото и да вършат, изведнъж спират и започват да танцуват, дори и най-малките деца. Със сигурност ритъмът и танцът са в кръвта им, те се раждат с тях.

Танцовата трупа на децата от Асоциация „Кеоого” – Уагадугу, Буркина Фасо

Танцовата трупа на децата от Асоциация „Кеоого” – Уагадугу, Буркина Фасо

В ритъма на танца

В ритъма на танца

Въпреки че живеят трудно, африканците не спират да показват радостта си от живота, просто радостта, че са на тази земя тук и сега. За тях е върховна чест да покажат гостоприемството си към гости отдалеч и да им дадат всичко, което имат.

Под магнолията

Под магнолията

Имахме също възможността да се докоснем и до изящни предмети на африканското изкуство и занаяти, прочутите маски и статуетки, така ценени от европейските музеи и търговци на изкуство.

Пешеходци

Пешеходци

Уверявам ви, че африканската кухня е едновременно здравословна и вкусна, с основни продукти ориз и зеленчуци, към които се прибавят екзотични меса и риби.

Лодкар

Лодкар

А африканските жени са стройни и красиви и държат главите си гордо изправени, независимо дали вървят, танцуват или карат мотор.

Африкански жени танцуват

Африкански жени танцуват

Автор: Васил Върлаков

Публикувано в категория: Бенин | Тагове: , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Приключение в Рила

Решихме да се разходим в планината за един ден. В Рила през юни е свежо, прохладно и зелено. В София на шести юни беше 32 градуса, а в планината приятните около 25.

Боровец през юни

Боровец през юни

Един ден прекаран сред природата може да зареди човек с позитивна енергия за цялата седмица.

В гората

В гората

Избрахме си лек маршрут от Боровец до хижа Чакър войвода, покрай ловната хижа на Симеон, с времетраене около 2 часа и половина на изкачване и около 1 час на връщане.

В последствие плановете ни се промениха…

В гората

В гората

Пътеката до първоначалната ни дестинация е широка, лека и скучна. Затова малко над ловната хижа предприехме завой към хижа Ястебец, с цел някак да се влеем към Мусаленската пътека и да слезем по живо по здраво отново в Боровец.

Част от групата ни

Част от групата ни

За да избегнем царския път дръпнахме по криволичеща пътечка през гората. Поголовната сеч на най-добре развитите дървета ни потресе. Секачите бяха затрупали пътеката с клони, а доста от отрязаните дървета бяха тези с маркировка. :(

Пътеката затрупана с клони от отсечени дървета

Пътеката затрупана с клони от отсечени дървета

Една случайна находка ни даде крила и провокира мечти. Намерихме под корените на изкоренен бор “бял трюфел”. Никой от нас не беше виждал трюфел, а предположенията на скептиците се колебаеха между картоф и ряпа. Въодушевени оценихме намереното на около 1000 лв. Размечтахме се кой за кайт,  кой за уредена почивка на морето. Все пак мен ме глождеше съмнение и за по-сигурно се обадих на баща ми за консултация.

Находката

Находката

След като чухме неговото описание на трюфел – “на половин метър под земята, прилича на мозък и мирише на мърша”, разбрахме, че радостта ни е била преждевременна, а и се учудихме на какво се дължи цената на подобна гадост.
Но надеждата умира последна, затова грижливо прибрахме грудката и я разнасяхме цял ден. Сега планът е да я посадим в градината и да видим какво ще поникне от нея.

Намерих си камък

Намерих си камък

Естествено плановете ни се объркаха дотолкова , че се оказахме на път да изкачим връх Мусала. Не помогна нито изучаването на картата, нито спомените на хора от групата, бродили из тези местности преди.

А сега , накъде ?

А сега , накъде ?

Слязохме до река Бистрица, но тъй като не намерихме пътеката, а не ни се искаше да се катерим обратно по хълма, решихме да цепим направо през гората покрай реката.

Река Бистрица

Река Бистрица

Бистрица

Бистрица

По тези места явно скоро беше минала силна буря, защото имаше страшно много съборени дървета. Табелките за резерват и липсата на каквато и да е следа от маркировка, предизвикаха във въображението ни образи на сърдити, гладни мечки- стръвници, дебнещи в храстите.

Напряко през гората

Напряко през гората

Трябва да се изкачим оттук нагоре

Трябва да се изкачим оттук нагоре

Кога ли ще изкочат мечките?

Кога ли ще изскочат мечките?

След екстремен преход под, над и между повалени борове, най-сетне открихме Мусаленската пътека и спокойно се прибрахме до колите.

Пътят надолу към Боровец

Пътят надолу към Боровец

На Мусаленската пътека

На Мусаленската пътека

Ако не се бяхме заблудили и побродили из дебрите на гората, този ден можеше да си остане като обикновена разходка, но препятствията по пътя направиха разходката интересна и много емоционална.

Вижда му се краят

Вижда му се краят

Автор: Марина Илиева

Публикувано в категория: П-У | Тагове: , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Василий Кандински (1866 – 1944)

Василий Кандински е руски художник, считан за основоположник на абстракционизма.
Роден в Москва, той завършва право и икономика в Московския университет. Започва да се занимава с живопис на сравнително късна възраст-на 30 години, като с това се отказва от кариера на професор в юридическия факултет на Дерптския университет.

През 1896 г. той се преселва в Мюнхен, където изучава теория на изкуството в престижна академия. След края на Първата Световна война, Кандински се завръща в Москва, където след Великата Отомврийска революция, не намира подкрепа за своите идеи в изкуството и се принуждава отново да емигрира.

Зимен пейзаж

Зимен пейзаж

През 1921 г. се установява в Германия, а с началото на Втората Световна война, окончателно се заселва във Франция. Придобива френско гражданство и живее там до края на дните си.

Синият ездач

Синият ездач

Някои от най-известните творби на Кандински са изложени в Ермитажа, където е му е отделена собствена зала.

Композиция VI, 1913 г.

Композиция VI, 1913 г.

Картината е от периода, в който художникът участва в създаването на новаторската група “Синият ездач” в Мюнхен. Творчеството му се развива в посоката на безпредметната живопис. Първоначално името на картината е трябвало да бъде “Потоп”, заради изобразената от автора всемирна катастрофа, но по-късно той се отказва от това име.

Кандински рисува общо 10 картини, наречени “композиции”, като само 7 от тях са оцелели до днес.

Композиция VII, 1913 г.

Композиция VII, 1913 г.

Темата на повечето му композиции е предстоящият Апокалипсис, който ще сложи край на Света, какъвто го познаваме. Той е привлечен от Теософското Общество (течение, основано от Елена Блаватска, за подробности книгата й “Разбулената Изида”), което пророкува навлизането на човечеството в Нова ера на духовно развитие.

Композиция X, 1939 г.

Композиция X, 1939 г.

Кандински не веднъж изразява мнението си, че “музиката е най-добрият учител”.
Той свързва музикалните тонове с определени цветове, а цветовите комбинации с акорди на пиано. Развива и теория за връзката между геометричните фигури и как те се отнасят към човека. Например кръга, според него, олицетворява човешката душа.

В трудовете си Кандински разработва идеята, че цветовете имат много дълбоко емоционално въздействие и вибрират в душата с вътрешен резонанс, като могат да постигнат силен спиритически ефект.

Автор: Марина Илиева

Platnata.com

Публикувано в категория: Интересни творци | Тагове: , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2025. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи