Приключение в Рила

Решихме да се разходим в планината за един ден. В Рила през юни е свежо, прохладно и зелено. В София на шести юни беше 32 градуса, а в планината приятните около 25.

Боровец през юни

Един ден прекаран сред природата може да зареди човек с позитивна енергия за цялата седмица.

В гората

Избрахме си лек маршрут от Боровец до хижа Чакър войвода, покрай ловната хижа на Симеон, с времетраене около 2 часа и половина на изкачване и около 1 час на връщане.

В последствие плановете ни се промениха…

В гората

Пътеката до първоначалната ни дестинация е широка, лека и скучна. Затова малко над ловната хижа предприехме завой към хижа Ястебец, с цел някак да се влеем към Мусаленската пътека и да слезем по живо по здраво отново в Боровец.

Част от групата ни

За да избегнем царския път дръпнахме по криволичеща пътечка през гората. Поголовната сеч на най-добре развитите дървета ни потресе. Секачите бяха затрупали пътеката с клони, а доста от отрязаните дървета бяха тези с маркировка. :(

Пътеката затрупана с клони от отсечени дървета

Една случайна находка ни даде крила и провокира мечти. Намерихме под корените на изкоренен бор “бял трюфел”. Никой от нас не беше виждал трюфел, а предположенията на скептиците се колебаеха между картоф и ряпа. Въодушевени оценихме намереното на около 1000 лв. Размечтахме се кой за кайт,  кой за уредена почивка на морето. Все пак мен ме глождеше съмнение и за по-сигурно се обадих на баща ми за консултация.

Находката

След като чухме неговото описание на трюфел – “на половин метър под земята, прилича на мозък и мирише на мърша”, разбрахме, че радостта ни е била преждевременна, а и се учудихме на какво се дължи цената на подобна гадост.
Но надеждата умира последна, затова грижливо прибрахме грудката и я разнасяхме цял ден. Сега планът е да я посадим в градината и да видим какво ще поникне от нея.

Намерих си камък

Естествено плановете ни се объркаха дотолкова , че се оказахме на път да изкачим връх Мусала. Не помогна нито изучаването на картата, нито спомените на хора от групата, бродили из тези местности преди.

А сега , накъде ?

Слязохме до река Бистрица, но тъй като не намерихме пътеката, а не ни се искаше да се катерим обратно по хълма, решихме да цепим направо през гората покрай реката.

Река Бистрица

Бистрица

По тези места явно скоро беше минала силна буря, защото имаше страшно много съборени дървета. Табелките за резерват и липсата на каквато и да е следа от маркировка, предизвикаха във въображението ни образи на сърдити, гладни мечки- стръвници, дебнещи в храстите.

Напряко през гората

Трябва да се изкачим оттук нагоре

Кога ли ще изскочат мечките?

След екстремен преход под, над и между повалени борове, най-сетне открихме Мусаленската пътека и спокойно се прибрахме до колите.

Пътят надолу към Боровец

На Мусаленската пътека

Ако не се бяхме заблудили и побродили из дебрите на гората, този ден можеше да си остане като обикновена разходка, но препятствията по пътя направиха разходката интересна и много емоционална.

Вижда му се краят

Автор: Марина Илиева