В началото на декември, съдбата ми се усмихна и за пореден път бях в Чехия. Прага е град, който не омръзва и може да се посещава отново и отново. В този репортаж няма да повтарям кои са по-интересните забележителности, защото съм писала по въпроса в статията Топ 10 забележителности в Прага , а ще разкажа накратко за пътуването в снимки.
И така, отново бяхме в Прага. Офертата за 3 нощувки в тризвезден хотел близо до „У Калиха” + двупосочен самолетен билет с CSA на цената от 220 евро на човек не беше за изпускане. Полетите бяха в такива часове, че се получиха 4 пълни дни в града.
Веднага щом пристигнахме и си оставихме багажа в хотела, с нетърпение се отправихме към Вълтава. Реката разделя града на две и от мостовете се разкрива прекрасна панорама към Храдчани и Старе место.
Алеята между Карловия мост и Народния театър е място за романтична разходка при хубаво време.
Чехите са маниаци на украсата, тържествата, традициите и държат много на празничната атмосфера по Коледа. Подготовката на коледните базари беше в разгара си. В петък строяха сергиите, а в събота вечерта всичко беше готово и работеше.
Какво ново в Прага ? Карловият мост все още е в ремонт, а чешкият президент все още отказва да сложи знамето на ЕС в Храдчани.
В центъра на комплекса Храдчани, се намира най-внушителната катедрала в Прага, а и в цяла Чехия – “Свети Вит”. Готическата постройка е последен дом на много от чешките крале. Строежът и започва през 14-ти век, а последните довършителни работи са извършени в началото на 20-ти век.
Работата по изграждането на катедралата е спирана и започвана наново през различни епохи и затова освен готически, Свети Вит има и много ренесансови и барокови елементи. В резултат от това смесване на архитектурни стилове, сградата има коренно различен вид от всяка страна, но е изключително красива и майсторски украсена.
Всичко останало си е същото- бирата, намаленията в магазините, коледният базар и украсата на града, сувенирите… Между другото над 90% от продавачите са българи, така че ако заговорите на български може да ви направят отстъпка от цената.
Имахме късмет с времето. През всички дни беше слънчево, макар и ветровито. Не ни валя дъжд, нито сняг, което за Прага си е 6 от тотото, по това време на годината.
Който е ходил в Прага поне веднъж, знае че най-добрият начин да почувстваш атмосферата на града, е да се шляеш безцелно из улиците, на една две преки от основните туристически маршрути. Например ако имате повече от 3 дни в града, разгледайте забележителностите за ден, два и после обикаляйте там, където се чува главно чешка реч.
За кръчмите какво да кажа? В Прага те са много и всякакви… Кафенета, барове, пивници, типично чешки или интернационални.
Аз винаги предпочитам да сядам там, където ядат чехите. Тези места се познават по цената на бирата – трябва да е евтино, а обстановката по-битова. Сервитьорите отбелязват бирите с чертички на сметката, които после задраскват при пресмятането. Ако не го правят – не сте уцелили кръчмата.
Тук е моментът да спомена една голяма разлика между чешките и нашите заведения. При нас обикновено има много видове наливна бира, която обаче често не е прясна. В Чехия, в кръчмата има 1 или 2 вида наливна бира, която поради голямата консумация винаги е прясна. Предпочитат светлото пиво. Най-разпространената бира е Гамбринус, но за любителите на тъмна бира, като мен, на някои места има и Козел тъмно.
От храната препоръчвам гулаш с кнедли.
Отново се предлага татарски бифтек (гнездо сурова кайма с подправки и едно пак сурово яйце отгоре), който по някое време е бил забранен, заради няколко случаи на заразено месо.
Новост за мен бяха многобройните сергии за вити козуначени кифли, които забравих как се казваха. Опитах такава в Румъния и беше страхотно вкусно нещо.
За съжаление в Прага, „кифлата” е 1/3 от размера в Румъния, не е от козуначено тесто и не е сладка. Изобщо на мирис са го докарали, но на вкус и цена –не.
Положението с тоалетните в града е по-добро от преди, което като се имат предвид количествата изпита бира, е голям напредък. Обществени тоалетни вече има около най-посещаваните забележителности, както и в моловете.
Отново споменавам, че разходка в Прага, по тъмно, не трябва да се пропуска.
Не намирам точни думи, за да предам емоцията, която завладява човек, когато е в Прага. Всеки сам трябва да почувства магията на града… За някои, той е мрачен и сив, за други е приказен. Оставям на вас да прецените за себе си.
Автор: Марина Илиева