Към Геният и музата(част 1) – Фигерас, театърът- музей на Салвадор Дали
Красив есенен ден. Нищо, че е средата на ноември. Поля без край, неистова тишина и спокойствие и един старинен каменен замък с прекрасна градина и монашеска простота. Замъкът Пубол.
![Градината на замъка Пубол Градината на замъка Пубол](https://poblizo.com/wp-content/uploads/2009/12/84o.jpg)
Градината на замъка Пубол
Казват, че любовта на Дали и Гала била велика.
“Аз я обичам повече от баща си, повече от майка си, повече от Пикасо. И даже повече от парите” – написал Дали на Ф.Гарсия Лорка.
Гениалните му картини я правят безсмъртна. Написва множество статии за нея. И не само това, ами добавя в подписа си нейното име и започва да се подписва – ”Гала Салвадор Дали”.
![Плакат на стената в замъка Плакат на стената в замъка](https://poblizo.com/wp-content/uploads/2009/12/97x.jpg)
Плакат на стената в замъка
Интересна съдба имат участниците в този мистичен, легендарен и съдбовен съюз. Сега вече кое точно е истината и кое точно – легендата, не може никой да твърди със сигурност. Защото истинските участници са в небитието, а след тях остава само спектакълът, режисиран от самия художник.
![Поглед от терасата на замъка Поглед от терасата на замъка](https://poblizo.com/wp-content/uploads/2009/12/95s.jpg)
Поглед от терасата на замъка
Дали е роден през 1904 г., в едно с манията си за величие, с ексцентричността си и с огромния си талант, които започват да се проявяват още в ранна възраст. Свит и стеснителен като малък, той е твърдо уверен, че е гений, от когото светът един ден ще се възхищава. Може би, защото е роден точно 9 месеца след смъртта на брат си и наречен Салвадор – което означава „ спасител”. Ранната смърт на майка си приема като обида и никога не и прощава. Бащата пък, след смъртта на жена си, се оженва за вдовицата на своя брат.
Салвадор Дали притежава не само талант, ами и странна биография. Това, което смята, че дължи на родителите си е: да се изплюе върху портрета на майка си и да изпрати плик с малко свой генетичен материал на баща си…До тук с почитта към родителя…
В своята автобиография пише, че още в детството си е знаел, че любимата му жена ще се казва Елена и ще има плоско, момчешко тяло. Сам разказва как имал различни страхове, страдал от чувство за вина, имал странни фантазии. И до срещата си с Гала, всички знаят, че е бил девствен. Да, талантлив, есктраваганатен, малко луд – но в онези времена идва Фройд и да си луд става модерно. И все пак – нещо не достигало…
![Кътът на Дали в замъка Кътът на Дали в замъка](https://poblizo.com/wp-content/uploads/2009/12/77j.jpg)
Кътът на Дали в замъка
По това време Елена Дяконова / това е истинското и име/ е съпруга на френския поет Пол Елюар. Истинското му име е Еужен Грандел и се срещат в Швейцария – и двамата млади, често боледуващи и изпратени там от семействата си, за да се лекуват. Влюбват се, той и пише стихове, а тя измисля имена за себе си – Гала / от галочка – лястовичка, свободна птичка/ и за него Пол Елюар. Той ще бъде велик поет и това артистично име му приляга. Тя пък, винаги си е мечтала за живот във висшето общество и след брака си с Елюар получава всичко на куп – женена е за любимия си, имат дъщеричка – Сесил, жилище в околностите на Париж и бляскав аристократичен живот. И все пак, нещо не достигало…
До 1929 година, когато семейство Елюар заедно с още две семейства се отправят в Испания. На гости на Салвадор Дали, който изгарял от нетърпение. Посрещнал ги на портите на замъка си и дори свикналите на всякакви гледки сюрреалисти били сащисани от това, що се изправило пред погледа им:
Дали – в кърваво-червена риза, раздрана отвсякъде, лицето – омазано с кози екскременти, едното око – гримирано в черно и почти не си личало, а отдавна изсъхнала роза, забучена зад ухото, довършвала картинката.
Той ту държал ръката на Гала, ту събувал обувките и, целувайки я по петите, ту се опитвал да и обясни виденията си, посред непрекъснато бликащ истеричен смях и гледайки я в очите с погледа на изплашено, но вярно и предано животно.
”Мое малко дете! Ние никога повече няма да се разделим с теб!”- това е отговорът на Гала. И се оказва наистина така – разделя ги смъртта след 53 години съвместен живот. Гала се превръща за него в любима, в майка, в любовница, мениджър, счетоводител, рекламна агенция, съвършената сметачна машина и всичко, каквото се сетя.
Гала внушила на Салвадор увереност в себе си, възхищавайки се на абсолютно всичко, което той правел. Художникът измислил смокинг-афродизиак, накичен с чаши за вино, телефон-омар, диван-устни, разтеклите се часовници и още какво ли не. На международна изложба на сюрреалистите той се явил, за да прочете лекцията си във водолазен костюм и изведнъж въздухът му свършил и той започнал да се задушава. Публиката ревяла от възторг, на всички им се струвало, че това е част от представлението. Гала успяла да притича в последния момент, понеже ключът от шлема бил у нея. Дали още веднъж се убедил, че без нея не може да преживее и десет минути:
“Ако не полудях, то е защото тя пое на раменете си бремето на моето съществуване… Гала стана солта на моя живот, циментът на моята личност, моят фар, моят двойник, моят аз”, признава прочутият художник.
![Параклисът пред замъка Параклисът пред замъка](https://poblizo.com/wp-content/uploads/2009/12/98c.jpg)
Параклисът пред замъка
Двойката била известна със страстта си към парите. Съпрузите се установили в Калифорния и Гала започнала да строи своята финансова империя, като искала пари от всички и за всичко – за интервюта, за надписи върху чорапи, тениски, вратовръзки, чаши, съдове, парфюми, играчки и къде ли не – само да е по – скъпо платено. Колкото повече растяла славата на Дали, колкото по – голяма ставала реката от пари, която се стичала към тях, толкова се увеличавала и страстта на Гала към младите мъже. А Дали и позволявал всичко. Само че, както стана ясно – тя обичала талантливите мъже, а след Салвадор за нея друг такъв не се появил.
След връщането си в Европа, те вече били завоювали Америка, като на първата изложба на Дали картините се разпродали само за половин час, а на другата сутрин те се събудили богати, световно известни и скандални. Били постигнали всичко, за което са мечтали. Това са техните „златни времена” – цели три десетилетия, от 1948 до 1978 г. Гала и Салвадор Дали са обгърнати от лукс, обожание и страхопочитание. Вратите на светското общество са широко отворени за тях по целия свят и не само това – те са в мир и с Ватикана и с Франко. И продължавали да бъдат влюбени, скандални, разточителни и своенравни.
![Елемент от интериора на Пубол Елемент от интериора на Пубол](https://poblizo.com/wp-content/uploads/2009/12/92v.jpg)
Елемент от интериора на Пубол
За мен е спорен въпросът дали Гала е музата на Пол Елюар и Салвадор, и дали без нея те биха били това, което са. Или просто е имала точния поглед и способността да прозре и разпознае таланта. Моето лично мнение е, че тя определено има заслуга за насочване и менажиране на безспорния талант на Дали в правилната посока – тази на известността и на парите. До там, че в края на живота си те просто се чудели по какъв по – шантав начин да ги харчат – подхвърляйки чек за 1 млн. вместо трамваен билет, изигравайки ги на рулетка или плащайки огромни суми на млади любовници или за кранчета от чисто злато в банята…
![Огледалото на Гала Огледалото на Гала](https://poblizo.com/wp-content/uploads/2009/12/91f.jpg)
Огледалото на Гала
В началото на тяхната връзка, когато само си мечтаели да бъдат богати, Салвадор Дали обещал на Гала замък. Никога не забравил своето обещание и когато се върнали от Америка и подарил замъка Пубол през 1968 г. В замяна на това, обещал, че няма да престъпи прага без да и поиска писмено разрешение. От гордост, никога не го направил…
В прекрасната градина на замъка стои „Слонът с крака на комар” и подобно на фигурите на Гауди неочаквано и от странни места бликват водни струи. Каменни пейки, кътчета за почивка, красиво езеро, над което бдят барелефи с образа на любимия им композитор – Вагнер. И навсякъде кипариси – друго любимо нещо на Дали.
![Любимите кипариси на Дали Любимите кипариси на Дали](https://poblizo.com/wp-content/uploads/2009/12/80i.jpg)
Любимите кипариси на Дали
На двора, сякаш очаква своя притежател стои една от колите на Дали Датсун.
![Една от колите- Датсун Една от колите- Датсун](https://poblizo.com/wp-content/uploads/2009/12/78i.jpg)
Една от колите- Датсун
А в гаража – един от 17-те му Кадилака.
![Кадилак-любимата марка на Дали Кадилак-любимата марка на Дали](https://poblizo.com/wp-content/uploads/2009/12/79w.jpg)
Кадилак-любимата марка на Дали
Интериорът на замъка е изцяло по идея на Гала, едновременно прост и елегантен.
![В замъка В замъка](https://poblizo.com/wp-content/uploads/2009/12/87l.jpg)
В замъка
Страхотна е гледката от задната веранда – безкрайно поле с една невероятна тишина и спокойствие.
![Мястото за почивка с изглед Мястото за почивка с изглед](https://poblizo.com/wp-content/uploads/2009/12/94e.jpg)
Мястото за почивка с изглед
Синята стая, стаята за гости, мястото за хранене, личният кът на Гала – всичко е запазено така, както го е оставила самата тя.
![Спалнята на Гала Спалнята на Гала](https://poblizo.com/wp-content/uploads/2009/12/101t.jpg)
Спалнята на Гала
Красивата баня, с кранчета от истинско злато и страхотни мозайки по стената.
![Ваната на Гала Ваната на Гала](https://poblizo.com/wp-content/uploads/2009/12/89i.jpg)
Ваната на Гала
Казват, че в замъка били приготвени два саркофага, с отвори отстрани, за да могат и в смъртта двамата с Гала да се държат за ръце…Не станало така. Той наредил да я балсамират и облечена в любимата си червена рокля на Диор да бъде погребана.
![Под този кон е криптата на Гала Под този кон е криптата на Гала](https://poblizo.com/wp-content/uploads/2009/12/96k.jpg)
Под този кон е криптата на Гала
Самият той не отишъл на погребението и надживял любимата си жена със седем години. След смъртта и не сътворил нито едно шантаво дело, не нарисувал нито една картина и загубил желанието си за живот. Оказало се, че без Гала наистина няма Дали.
Това е историята за гения и неговата муза. А може би, историята на една любов…
Автор: Валерия Костова
Снимки : Валерия Костова
4 Коментари
П рекрасно
Впечатлена съм-много красиво и впечатляващо
Отново прекрасно,интересно и завладяващо!
Красив и емоционален език. Отлични снимки.Поздравления.