Геният и музата(част 2)-замъкът Пубол

Към Геният и музата(част 1) – Фигерас, театърът- музей на Салвадор Дали

Красив есенен ден. Нищо, че е средата на ноември. Поля без край, неистова тишина и спокойствие и един старинен каменен замък с прекрасна градина и монашеска простота. Замъкът Пубол.

Градината на замъка Пубол

Казват, че любовта на Дали и Гала била велика.
“Аз я обичам повече от баща си, повече от майка си, повече от Пикасо. И даже повече от парите” – написал Дали на Ф.Гарсия Лорка.
Гениалните му картини я правят безсмъртна. Написва множество статии за нея. И не само това, ами добавя в подписа си нейното име и започва да се подписва – ”Гала Салвадор Дали”.

Плакат на стената в замъка

Интересна съдба имат участниците в този мистичен, легендарен и съдбовен съюз. Сега вече кое точно е истината и кое точно – легендата, не може никой да твърди със сигурност. Защото истинските участници са в небитието, а след тях остава само спектакълът, режисиран от самия художник.

Поглед от терасата на замъка

Дали е роден през 1904 г., в едно с манията си за величие, с ексцентричността си и с огромния си талант, които започват да се проявяват още в ранна възраст. Свит и стеснителен като малък, той е твърдо уверен, че е гений, от когото светът един ден ще се възхищава. Може би, защото е роден точно 9 месеца след смъртта на брат си и наречен Салвадор – което означава „ спасител”. Ранната смърт на майка си приема като обида и никога не и прощава. Бащата пък, след смъртта на жена си, се оженва за вдовицата на своя брат.

Салвадор Дали притежава не само талант, ами и странна биография. Това, което смята, че дължи на родителите си е: да се изплюе върху портрета на майка си и да изпрати плик с малко свой генетичен материал на баща си…До тук с почитта към родителя…

В своята автобиография пише, че още в детството си е знаел, че любимата му жена ще се казва Елена и ще има плоско, момчешко тяло. Сам разказва как имал различни страхове, страдал от чувство за вина, имал странни фантазии. И до срещата си с Гала, всички знаят, че е бил девствен. Да, талантлив, есктраваганатен, малко луд – но в онези времена идва Фройд и да си луд става модерно. И все пак – нещо не достигало…

Кътът на Дали в замъка

По това време Елена Дяконова / това е истинското и име/ е съпруга на френския поет Пол Елюар. Истинското му име е Еужен Грандел и се срещат в Швейцария – и двамата млади, често боледуващи и изпратени там от семействата си, за да се лекуват. Влюбват се, той и пише стихове, а тя измисля имена за себе си – Гала / от галочка – лястовичка, свободна птичка/ и за него Пол Елюар. Той ще бъде велик поет и това артистично име му приляга. Тя пък, винаги си е мечтала за живот във висшето общество и след брака си с Елюар получава всичко на куп – женена е за любимия си, имат дъщеричка – Сесил, жилище в околностите на Париж и бляскав аристократичен живот. И все пак, нещо не достигало…

До 1929 година, когато семейство Елюар заедно с още две семейства се отправят в Испания. На гости на Салвадор Дали, който изгарял от нетърпение. Посрещнал ги на портите на замъка си и дори свикналите на всякакви гледки сюрреалисти били сащисани от това, що се изправило пред погледа им:

Дали – в кърваво-червена риза, раздрана отвсякъде, лицето – омазано с кози екскременти, едното око – гримирано в черно и почти не си личало, а отдавна изсъхнала роза, забучена зад ухото, довършвала картинката.

Той ту държал ръката на Гала, ту събувал обувките и, целувайки я по петите, ту се опитвал да и обясни виденията си, посред непрекъснато бликащ истеричен смях и гледайки я в очите с погледа на изплашено, но вярно и предано животно.

”Мое малко дете! Ние никога повече няма да се разделим с теб!”- това е отговорът на Гала. И се оказва наистина така – разделя ги смъртта след 53 години съвместен живот. Гала се превръща за него в любима, в майка, в любовница, мениджър, счетоводител, рекламна агенция, съвършената сметачна машина и всичко, каквото се сетя.

Гала внушила на Салвадор увереност в себе си, възхищавайки се на абсолютно всичко, което той правел. Художникът измислил смокинг-афродизиак, накичен с чаши за вино, телефон-омар, диван-устни, разтеклите се часовници и още какво ли не. На международна изложба на сюрреалистите той се явил, за да прочете лекцията си във водолазен костюм и изведнъж въздухът му свършил и той започнал да се задушава. Публиката ревяла от възторг, на всички им се струвало, че това е част от представлението. Гала успяла да притича в последния момент, понеже ключът от шлема бил у нея. Дали още веднъж се убедил, че без нея не може да преживее и десет минути:
“Ако не полудях, то е защото тя пое на раменете си бремето на моето съществуване… Гала стана солта на моя живот, циментът на моята личност, моят фар, моят двойник, моят аз”, признава прочутият художник.

Параклисът пред замъка

Двойката била известна със страстта си към парите. Съпрузите се установили в Калифорния и Гала започнала да строи своята финансова империя, като искала пари от всички и за всичко – за интервюта, за надписи върху чорапи, тениски, вратовръзки, чаши, съдове, парфюми, играчки и къде ли не – само да е по – скъпо платено. Колкото повече растяла славата на Дали, колкото по – голяма ставала реката от пари, която се стичала към тях, толкова се увеличавала и страстта на Гала към младите мъже. А Дали и позволявал всичко. Само че, както стана ясно – тя обичала талантливите мъже, а след Салвадор за нея друг такъв не се появил.

След връщането си в Европа, те вече били завоювали Америка, като на първата изложба на Дали картините се разпродали само за половин час, а на другата сутрин те се събудили богати, световно известни и скандални. Били постигнали всичко, за което са мечтали. Това са техните „златни времена” – цели три десетилетия, от 1948 до 1978 г. Гала и Салвадор Дали са обгърнати от лукс, обожание и страхопочитание. Вратите на светското общество са широко отворени за тях по целия свят и не само това – те са в мир и с Ватикана и с Франко. И продължавали да бъдат влюбени, скандални, разточителни и своенравни.

Елемент от интериора на Пубол

За мен е спорен въпросът дали Гала е музата на Пол Елюар и Салвадор, и дали без нея те биха били това, което са. Или просто е имала точния поглед и способността да прозре и разпознае таланта. Моето лично мнение е, че тя определено има заслуга за насочване и менажиране на безспорния талант на Дали в правилната посока – тази на известността и на парите. До там, че в края на живота си те просто се чудели по какъв по – шантав начин да ги харчат – подхвърляйки чек за 1 млн. вместо трамваен билет, изигравайки ги на рулетка или плащайки огромни суми на млади любовници или за кранчета от чисто злато в банята…

Огледалото на Гала

В началото на тяхната връзка, когато само си мечтаели да бъдат богати, Салвадор Дали обещал на Гала замък. Никога не забравил своето обещание и когато се върнали от Америка и подарил замъка Пубол през 1968 г. В замяна на това, обещал, че няма да престъпи прага без да и поиска писмено разрешение. От гордост, никога не го направил…

В прекрасната градина на замъка стои „Слонът с крака на комар” и подобно на фигурите на Гауди неочаквано и от странни места бликват водни струи. Каменни пейки, кътчета за почивка, красиво езеро, над което бдят барелефи с образа на любимия им композитор – Вагнер. И навсякъде кипариси – друго любимо нещо на Дали.

Любимите кипариси на Дали

На двора, сякаш очаква своя притежател стои една от колите на Дали Датсун.

Една от колите- Датсун

А в гаража – един от 17-те му Кадилака.

Кадилак-любимата марка на Дали

Интериорът на замъка е изцяло по идея на Гала, едновременно прост и елегантен.

В замъка

Страхотна е гледката от задната веранда – безкрайно поле с една невероятна тишина и спокойствие.

Мястото за почивка с изглед

Синята стая, стаята за гости, мястото за хранене, личният кът на Гала – всичко е запазено така, както го е оставила самата тя.

Спалнята на Гала

Красивата баня, с кранчета от истинско злато и страхотни мозайки по стената.

Ваната на Гала

Казват, че в замъка били приготвени два саркофага, с отвори отстрани, за да могат и в смъртта двамата с Гала да се държат за ръце…Не станало така. Той наредил да я балсамират и облечена в любимата си червена рокля на Диор да бъде погребана.

Под този кон е криптата на Гала

Самият той не отишъл на погребението и надживял любимата си жена със седем години. След смъртта и не сътворил нито едно шантаво дело, не нарисувал нито една картина и загубил желанието си за живот. Оказало се, че без Гала наистина няма Дали.

Това е историята за гения и неговата муза. А може би, историята на една любов…

Автор: Валерия Костова
Снимки : Валерия Костова