Жеравна – съградена от камък и дъб

Ако планувате пътуване в източния дял на Стара планина, там, където се редуват възвишения и обширни пасбища, няма как да подминете едно свято място – архитектурния резерват Жеравна. Така не я подминахме и ние. Пътят след отбивката от магистралата от Бургас се виеше под колелата и сякаш ни отнасяше в един друг свят. Слънцето бе ярко, препичаше, галеше кожата ми, разнежваше ме…

Вятърът нежно си играеше с косите ми и гальовно ми нашепваше колко се радва, че ни вижда! Но това, което ме удиви, бе цветът на небето. Не бях виждала толкова чисто синьо, толкова „плътен”, непрозрачен син кристал. Достигаше до короните на крайпътните дървета, обгръщаше ги и ги оцветяваше с по-тъмни зелени краски. Знаех, че исках да бъда на това място, в този миг, с този човек до мен… И въздухът бе друг – омаен, причудлив, красив.

Неусетно стигнахме до центъра. Там има механа, където по-късно се уверихме, че готвят прекрасно. Трябваше да се обадим на собствениците, които по-нависоко имаха старинна къща, в която се бяхме разбрали, че ще отседнем. Посрещнаха ни усмихнати, сякаш сме им най-близките хора. Попитаха ни дали сме уморени от пътя, предложиха по чаша вода и ни дадоха ключовете от къщата. Но преди това решихме да обядваме. Защото ухаеше на всички подправки, за които можете да се досетите. И на вкус беше така! Уговорихме се с домакините да ни приготвят за вечеря това, което решат.

След час-два прибрахме колата в къщата и решихме да обиколим каквото може да видим веднага, още днес. Каква бе изненадата ни, когато голямата порта се отвори пред нас… Това не се предава с думи, това се изживява… Багри от дъгата сякаш бяха слезли от небето и нашарили всичко, до което ни достигаше погледът. Цветя, много и пъстри, ни кимаха за добре дошли. Лек повей на ветреца полюшваше езичетата на различни по големина хлопатари. Под лозата, на сянка, се източваше дълга маса, покрита с шарена покривка, на която имаше нещо за пийване и хапване.

Хлопатарите...

Хлопатарите...

Пъстра каручка си чакаше своето конче. И тишина… Топла тишина… И синьо отгоре – топло синьо… Онемях, дишах на половин оборот, страх ме беше да не разваля магията. Много красота имаше във всяко кътче от градината, която те оставяше без дъх. Ромоленето на вода ме накара да мисля, че чувам птичи хор… Като приказка, но от друго измерение!

Дворът на механата е като пъстър килим

Дворът на механата е като пъстър килим

А самата къща! За нея ще ви разкажа по-късно! Ще разберете защо!
Сега обаче ще ви кажа какво е Жеравна – по географски ще се опитам да го подредя.

Тук минало и настояще се срещат в едно. Жеравна е място, в което времето сякаш е спряло – калдъръмът още пази стъпките на дедите ни, а дървените къщи – партриархалния бит на късното средновековие. Тесните улички и големите вътрешни дворове са осеяни с цветя и носят мечтаните от всеки покой и тишина. Калдъръмът е така споен от времето, че сякаш е изграден вчера. Но не е! Стъпка по стъпка, камък по камък ни водеше от къща на къща, всяка посвоему привлекателна и чаровна. И нито веднъж не усетих грапавината му. Сетих се, че асфалтът в големия ни град въобще не ми липсва…


Селището е разположено близо до Котел, на южен склон в източната част на Стара планина, в малка котловина, заобиколена от високи планински вериги, сред гъста дъбова и букова гора и е много красиво. Самобитната архитектура на старинните къщи и живописните пейзажи карат всеки стъпил на това място да се връща отново. Така, както се случи с нас, разбира се!

Жеравна достига своя разцвет по време на Възраждането, когато местните хора се замогват от търговия и овцевъдство и започват да изграждат красиви къщи. Те са строени от дърво и обикновено са на две нива, като на приземния етаж се е намирал сайвант (навес) и занаятчийска работилничка или търговски дюкян. Тясна дървена стълба с красиво украсен парапет отвежда посетителите до първия етаж, в центъра на който се намира традиционният чардак. Там е всекидневната, най-просторното помещение на къщата, характерно с интимната си обстановка и уют. Интересното е, че почти във всяка жеравненска къща има тайни входове, изходи и скривалища, тъй като навремето селото е било много богато и често е било жертва на разбойнически набези.

Къщите са изградени от камък и дъб и гледат на юг

Къщите са изградени от камък и дъб и гледат на юг

Жеравна е и световноизвестен архитектурен резерват. Тук са запазени повече от 200 дървени къщи, строени по време на Възраждането. Някои от тях са на повече от 300 години. Една любопитна и характерна особеност за къщите без изключение е, че всички те са с южно изложение. И изглеждат така, както са строени преди стотици години. Всяка от къщите е изпълнена с живот. За разлика от Боженци, което е наистина божествено място и ние много го харесваме, неведнъж сме „прескачали” за малко дотам, тук живеят в домовете си цели фамилии – поне по три поколения. В Боженци има много хотели, но само с работещ персонал. Но за това кътче от различното синьо ще ви разкажа друг път!

Жеравна е известна и със своите многобройни чешми. В околността бликат множество извори, повечето от които са вкарани в чучурите на чешми още от незапомнени времена. И тях видяхме, и от всеки чучур вода пихме!

От всеки чучур пихме живителна студена вода

От всеки чучур пихме живителна студена вода

По картата намерихме най-известната къща – тази на Руси чорбаджи. Когато прекрачваш прага на къщите музеи на най-богатите в миналото търговци в този край, може да усетите традиционната атмосфера на българския дом от това време. Тя е построена през XVIII век и се намира в центъра на Жеравна. Принадлежала е на един от най-заможните хора в селото, който е имал над 3000 глави добитък, овце, кози и коне, а и няколко дюкянчета. Разположена е на два етажа, като първият е бил голям склад за провизии, където сега се помещава етнографската сбирка на музея.

Отвън къщата изглежда съвсем семпло поради ограниченията, налагани от османците тогава. Интериорът пък е много атрактивен и интересен. Цялата е богато украсена с дърворезби. Всяка от стаите е направена с точно определено предназначение – за гости, всекидневна, дюкян, кабинет, и илюстрира бита, начина на живот на хората от този край през 18-19 век. Подредбата е запазена от едно време и има много неща, които може да видите. Но пъстротата и красотата и тук ще ви омагьосат. Шарените покривки, тежките китеници, резбованите мебели няма да ви оставят безразлични.

Жеравненска къща

Жеравненска къща

Не ни се тръгваше, а искахме да видим още много. Хванати за ръка, отново по калдъръма, се запътихме към музея на Сава Филаретов. Знаех кой е, бях чела за него доста неща, но исках да видя. Душите и сетивата ни бяха ненаситни – докосването до старините ни носеше отмора и покой. И тишина!

Вървяхме, сякаш на пръсти, по тесните улички. Страхувахме се да не им нарушим спокойствието. Скоро видяхме красива къща, която се оказа, че е на известния български възрожденец Сава Филаретов. Той е един от първите журналисти в България и виден българин от края на 17 в. Бил е учител и просветител, но за съжаление умира само на 38 години. Родната му къща сега е музей. Запазената обстановка отпреди два века представя начина на живот на българския възрожденец. Изящни дърворезби красят интериора. Вестибюлът е с оригинален дизайн, а таванът е като купол. Дворът на къщата, потънал в зеленина и много цветя, е покрит с типичния за Възраждането калдъръм. Този калдъръм, който остави у нас незабравими спомени и изживявания.


Едва се откъснахме от този като картина подреден дом. Схлупената къщица, в която е роден големият наш писател Йордан Йовков, ни очакваше с нетърпение. Тя се намира на площад “Голямо бърдо”. Едноетажна е, заобиколена от каменни стени. В изпълнения със зеленина двор е паметникът на писателя на българското село, седнал на малък стол и сякаш вглъбен в своя си свят. Интериорът на къщата е съхранен и се усеща автентичната атмосфера от миналото. В нея сега са изложени ценни документи и ръкописи на писателя. Той е роден в Жеравна през 1880 г., където прекарва детството си. На 13-годишна възраст семейството му се премества в любимата му Добруджа, където работи неговият баща. Негови книги са преведени на повече от 20 езика. Сещам се – а и мисля така – че най-известната му творба безспорно е цикълът от разкази “Старопланински легенди”. Книгата лежи разтворена на резбован скрин. И ни се струва, че май всичко около нас е наистина една старопланинска легенда. Но тази легенда е намерила своето място в днешния ни забързан и задъхан свят. На точното си място – в Жеравна!

Къща в Жеравна

Къща в Жеравна

Ако се опитам да опиша до какво се докоснахме през тези два дена, няма да ми стигне нито мястото, нито времето, а може да се уморите да четете. Ще ви разкажа за Карафезовата къща. Тя е самостоятелна къща за гости, която можете да я наемете цялата или да платите само за ползваните от вас легла и механата. Намира се на главната улица, в непосредствена близост до черквата “Св. Николай” и недалеч от музея на Йордан Йовков. Дворът е ограден с висок каменен зид, а за строежа са използвани камък и дъбов материал. И отново до нея ни доведе калдъръмът! Вечен като живота… Изпълващ сетивата ни с понякога неясни послания.
Помислих си, че това е така, защото са минали години от съграждането му, от вложените чувства на строителите му. Опитвах се да ги доловя, да го погаля поне с поглед. Не можехме да откъснем краката си от него. Искахме да ни води напред и да ни разказва приказката за Жеравна! Която бяхме готови да слушаме повече от 1001 нощ…

Къщата е на два етажа, строена е през Възраждането и е на повече от 180 години. Стилът е типичен за архитектурата на Жеравна. На приземния ни посреща широка и уютна механа, оборудвана с всичко необходимо за приготвяне на храна. Възможно е сами да си я приготвим, но май е по-добре да се доверим на домакина, което е за предпочитане. Обърнахме взор към камината. Представих си живия огън, топлината, която излъчва, уютът, който ще разтопи чувствата и сетивата ни, усетих яркостта на жаравата. И ние двамата на сладка раздумка пред камината. Хванати за ръце, на чаша искрящо вино, ще кроим бъдещето си. И защото го правим на свято място, със сигурност ще се случи!

На втория етаж, обсипана с пъстри китки, открихме открита веранда, която е идеално място за кафе или чаша разхладителна напитка. В една от спалните зърнахме и ръчно изработения от орехово дърво, напълно автентичен и запазен резбован иконостас. Само бях чела за него. Повярвайте ми, очите ни виждаха други картини. А душите ни се смириха и се помолихме за щастието си. Бяхме благодарни, че пътят на живота ни доведе тук, и знаехме, че рано или малко по-късно пак ще се върнем. Както се и случи!

Дълго обикаляхме тесните сокаци. Искахме да запомним всяка подробност, всеки детайл. Беше краят на един топъл август. Гроздовете бяха натежали, ябълковите дръвчета се огъваха под тежестта на богатата реколта. Снимахме едва ли не почти всичко, за да имаме възможност да се потопим и вкъщи в атмосферата на Жеравна.
Всеки, който ни пресрещаше, ни поздравяваше с добре дошли. Усмихнати, ведри лица, макар и на непознати хора. Те май са „визитната картичка” на селището.

Вечерта ни предложи отново приятни – и най-вече неочаквани – емоции. В механата сякаш знаеха кога ще дойдем, масата ни бе уютно подредена. Свещички блещукаха по нея, както и на съседните маси. За вкуса на храната вече казах. Но не сме очаквали да ни поднесат основното ястие по такъв атрактивен начин. Видяхме младо момче, усмихнато, което тържествено носеше в ръцете си голям поднос. От него хвърчаха искри на запалени фойерверки – зелени, сини, червени… Докато се чудехме какво се случва, левентът се изправи пред нас и с усмивка каза с приятен глас: „Госпожо, това е вашата вечеря!” Е, повярвайте ми, такова нещо не ни се беше случвало. Гледахме омаяни, а през това време момчето ни наля по чаша вино за добре дошли. Как да изядеш и как да изпиеш това? Искахме вечерта да не свършва, магията да не изчезва! Дълго си говорихме за миналото, за преживени от нас неща, крояхме планове за бъдещето! Около нас ненатрапчиво се носеше тиха, балканска народна музика.

Механата, в която всичко е вкусно

Механата, в която всичко е вкусно

Прибирахме се, уловени за ръце като деца. Едри, блестящи звезди бяха наши спътници. Бялата им светлина осветяваше пътя ни, отразяваше сенките ни. Май такива звезди не бяхме виждали. И, разбира се, с нас беше и калдъръмът. Полегнал в краката ни, сякаш се движеше с нас, пазеше ни от неправилна крачка. А тишината на притихнала Жеравна бе несравнима, неописуема. Няма определение за това как чуваш собственото си дишане, дори вътрешния си глас. Аз поне не знам как да го изразя!

Обещах да разкажа за къщата. Сега е моментът. Защото, влизайки в стаите, се озовавахме поне в тризвезден хотел. Всичко си имаше – и топла вода, и топли завивки, защото вечерите в Балкана са студени. И макар да бяха „състарени” мебелите, не беше като навън, като в неземната Жеравна.

На сутринта ни очакваше нова изненада. На онази маса, под лозата, беше сервирана закуската ни – топла и, естествено, вкусна. И имаше от всичко. Направо не е за вярване, но ние го видяхме, опитахме и преживяхме! И останахме очаровани – от идеята да посетим Жеравна, от природата, от хората, което според нас е безценното богатство на това кътче.

Тежките гроздове на лозата ни примамваха с аромата си

Тежките гроздове на лозата ни примамваха с аромата си

След закуска се отбихме и при Ранди. Така се казва собственикът на няколко коня за разходка. Ако и тези емоции опиша, няма да остане какво вие после да разказвате. Аз много обичам конете, имам чувството, че душата ми се е вселила в някой кон. Не се смейте! Знам, странно разсъждение, но ги обожавам. След разходката ни беше малко трудно да се движим, но си заслужаваше! Видяхме Жеравна отвисоко и отдалеч. И пак изпитахме същите чувства – че това е нашето място да се срещнем, че това ще остане в сърцата и душите ни завинаги!

Кътче от двора на къщата, в която бяхме отседнали

Кътче от двора на къщата, в която бяхме отседнали

След два-три часа отнесохме ключовете на домакините ни. Взехме си довиждане като близки приятели и си пожелахме пак да се видим! Обещанието беше изпълнено!
Поискахме да оставим диря след себе си и смятаме, че тя е още там. Защото в Жеравна живеят добри хора и не са ни заличили. Приятели, хайде да отидете да проверите. Ето ви и няколко маршрута, по които може да минете. Така и вие ще оставите диря! За да я намерим ние! Доскоро! Ще се срещнем по пътеките на уникалната Жеравна!


Нещо като информация:
Туристическите маршрути, започващи от Жеравна, са с различна трудност и дължина. Предназначени са както за хора, които обичат по-дълго да вървят пеша, така и за туристи, които предпочитат по-кратките разстояния. Тази информация ще ви послужи, за да бъдете подготвени за невероятните преживявания, които бихте могли да си организирате.
До местността Ореша маршрутът е с дължина около 3,5 километра в двете посоки. Препоръчва се за туристи, които не обичат твърде дълго да вървят пеша, а просто да се разходят сред красивата природа.
Ако тръгнете за Котел, пътят е дълъг приблизително 12 километра в двете посоки и е със средна трудност. Така може да се докоснете до още един архитектурен резерват – уникалния Котел. По-удобно е обаче да отидете дотам с транспортно средство.
Връх Вида – само за опитни туристи. Маршрутът е с дължина 10 километра в двете посоки. За тези, които не искат да прекаляват с ходенето, има възможност да отидат до подножието на върха с автомобил. А когато стигнете до самия връх Вида, ще откриете останки от древно византийско кале. Гледката е очароваща, въздухът – кристално чист. А удоволствието от разходката – неописуемо. И здравословно. И пак ще се върнете отново тук, повярвайте ни! Защото ще искате да проверите истина ли е това, което сте видели и най-вече усетили!

Автор: Любка Момчилова
Снимки: Любка Момчилова

Публикувано в категория: А-З, Пътеписи, участващи в конкурса 2009 г. . Тагове: , , Коментарите и trackbacks са забранени.

9 Коментари

  1. Juliana Georgieva
    Изпратен 14.03.2010 на 12:26

    S pozhelanie za mnogo takiva pateshestviia i polozhitelni emocii.

  2. виолета
    Изпратен 13.03.2010 на 15:30

    Във всички стари къщи се крие една магия,която те кара да ги обичаш и да мечтаеш има и една тъга по нещо несбъднатоПосетете и Трявна-Етъра-Дряновси манастир

  3. Desislava Asenova
    Изпратен 10.12.2009 на 7:27

    Malko hora v dneshno vreme sa tolkova polojitelni i uspqvat da gledat prez rozovi ochila, kakto Luba Momchilova. Napisano s tolkova lubov… che nqma nachin kak da ne se potopish v magiqta na redovte i da ne go prochetesh na edin dah. Ot skoro jiveq daleche ot Bulgariq i si misleh, che nqma da imam nostalgiq, no sled prochetenoto… se prenesoh mislom v Jeravna i silno se razvulnah. Gordeq se, che sam bulgarka i che imame takiva krasiva i spokoini mestenca… Sashto i che ima talantlivi bulgari, kato avtorkata, koqto mi pripomni “aromata” i toplinata na nashta strana.
    Blagodarq ti s cqloto si sarce za koeto Luba Momchilova.
    Pojelavam ti mnogo profesionalni uspehi, lubov i uspeh v konkursa, koito zaslujavash da spechelish!

  4. Люба
    Изпратен 09.12.2009 на 3:59

    Искрено благодаря на всички за подкрепата. Радвам се, че поне малко съм успяла да увлека по пътечките на българското почитатели на пътеписите. Желая на всички участници успех! А на новите пътешественици – много положителни емоции! Люба

  5. Ивайло Иванов
    Изпратен 04.12.2009 на 13:51

    Хубаво разказано :)
    С пожелания за повече подобни прекрасни пътешествания :)

  6. Ивайло Пеев
    Изпратен 03.12.2009 на 22:03

    Един прекрасен пътепис, който те кара напълно да се пренесеш в атмосферата на възрожденското градче, с калдаръма и гостоприемството. Четях и все едно отново бях в Жеравна. Пожелавам успех на авторката и приканвам останалите читатели да гласувате положително за тази творба, която убеден съм ще се класира на първите места. Не само, защото представя цялата емоция, която е изживяла, но и защото е достатъчно подробна и полезна в информацията, за да помогне, на всеки, който иска да посети градчето. Аз лично не съм бил от доста време, но сега съм сигурен, че при първа възможност ще отскоча до там, надявам се в добра компания.
    Успех!

  7. Румяна Тодорова
    Изпратен 03.12.2009 на 16:03

    Великолепно! Чудесна статия. Все едно и аз бях там.

  8. Величко Петров Йонов
    Изпратен 02.12.2009 на 0:51

    Статията ме вдъхнови просто това което асимилирах от нея е , че наистина човек трябва да посети наистина Жеравна за да усети даровете на природата . АЗ специално ще се подготвя в най-скоро време за посетя този уютен кът независимо от времето .

    Искам да благодаря искрено на ДАМАТА която ми разкри този природен конфорт в една красива БЪЛГАРИЯ ,ЖЕРАВНА бе забравена от доста години поне от мен, но тази статия ми направи такъв ъпдейт на усещането за природата ,че бих започнал с Жеравна наистина.
    Такива места регенерират интелекта на хората и ги предрасполагат към нови открития в технолигиите на работата си независимо от бранша .

    Благодаря на Г-жа Лубка Момчилова за чудесната статия !

    УСПЕХ и в бъдеще , и попътен вятър в пътеписа.

  9. Изпратен 02.12.2009 на 0:30

    Браво, страхотно описано, чудесно усещане остава у читателя, благодаря!

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2022. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи