Към Израел (част 1), Израел (част 2)
Казват, че в този град се говори на 70 езика. За еврейския народ той е сърцето на цивилизацията, а за най – влиятелните световни религии, той е духовната столица. Един от най – оспорваните градове на земята. И един от най – прекрасните:
Свещеният град. Йерусалим.
Хиляда години преди раждането на Христос, цар Давид го провъзгласява за столица. За християните това е мястото, където Исус е бил разпнат, където е поел пътя към Голгота, където е Божи гроб. За исляма това е третият свещен град, в който според вярванията от небето е слязъл пророкът Мохамед.
На древния арамейски език – езикът, на който е говорил Исус Христос, вместо “Отивам в Йерусалим” казвали – “Изкачвам се в Йерусалим”. По две причини първо, защото градът е изграден върху хълм, който наистина трябва да бъде изкачен. И второ – защото точно там е мястото, където човек е най – близко до Бога. А приближаването към Него винаги е свързано с човешкото извисяване – едно непрестанно изкачване на душата – нагоре и нагоре – към Създателя. Затова Йерусалим не е просто туристическа посока.
От стари времена идването тук се означава само с една дума – поклонение. Днес там, под хълма има гробище, където са най – скъпо платените гробове на разни видни личности, които се надяват, първи да възкръснат, като му дойде времето, през Второто пришествие. Поклонение и надежда…
По всяко време на годината човек може да направи своето “изкачване” в Светия град. Но ако наистина иска да усети последните земни дни на Спасителя и неговото Възкресение, най-подходящото време за поклонение е Страстната седмица и Великден. И най – неподходящото – градът е претъпкан и е такава
навалица, че нито може да се види нещо, нито да се чуе. А опашката пред Божия гроб приличала на опашките у нас по времето на предишната криза. Блъсканицата и шумотевицата са несравнимо по-големи от другите дни в годината, но само тогава човек може да стане свидетел на толкова интересни неща, които се случват само по Възкресение Христово. И особено, ако е за православния Великден – тогава, следобед на Велика събота, в църквата на Божи гроб слиза невеществения Божествен огън – едно чудо, което продължава да става вече 2000 години.
Старите крепостни стени, издигнати в библейски времена, преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци, са прорязани от седем порти. Шест от тях са отворени денонощно. Седмата е зазидана-“Златната порта”. По времето на Исус тя е главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бял осел влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите “Осанна! Благословен е идещият в името Господне!”
Продължение