Израел (част 3)

Към Израел (част 1), Израел (част 2)

Казват, че в този град се говори на 70 езика. За еврейския народ той е сърцето на цивилизацията, а за най – влиятелните световни религии, той е духовната столица. Един от най – оспорваните градове на земята. И един от най – прекрасните:

Свещеният град. Йерусалим.

Йерусалим - изглед от хълма

Хиляда години преди раждането на Христос, цар Давид го провъзгласява за столица. За християните това е мястото, където Исус е бил разпнат, където е поел пътя към Голгота, където е Божи гроб. За исляма това е третият свещен град, в който според вярванията от небето е слязъл пророкът Мохамед.

Йерусалим - изглед от хълма

На древния арамейски език – езикът, на който е говорил Исус Христос, вместо “Отивам в Йерусалим” казвали – “Изкачвам се в Йерусалим”. По две причини първо, защото градът е изграден върху хълм, който наистина трябва да бъде изкачен. И второ – защото точно там е мястото, където човек е най – близко до Бога. А приближаването към Него винаги е свързано с човешкото извисяване – едно непрестанно изкачване на душата – нагоре и нагоре – към Създателя. Затова Йерусалим не е просто туристическа посока.

Йерусалим - изглед от хълма

От стари времена идването тук се означава само с една дума – поклонение. Днес там, под хълма има гробище, където са най – скъпо платените гробове на разни видни личности, които се надяват, първи да възкръснат, като му дойде времето, през Второто пришествие. Поклонение и надежда…

По всяко време на годината човек може да направи своето “изкачване” в Светия град. Но ако наистина иска да усети последните земни дни на Спасителя и неговото Възкресение, най-подходящото време за поклонение е Страстната седмица и Великден. И най – неподходящото – градът е претъпкан и е такава
навалица, че нито може да се види нещо, нито да се чуе. А опашката пред Божия гроб приличала на опашките у нас по времето на предишната криза. Блъсканицата и шумотевицата са несравнимо по-големи от другите дни в годината, но само тогава човек може да стане свидетел на толкова интересни неща, които се случват само по Възкресение Христово. И особено, ако е за православния Великден – тогава, следобед на Велика събота, в църквата на Божи гроб слиза невеществения Божествен огън – едно чудо, което продължава да става вече 2000 години.

Йерусалим- крепостните стени

Старите крепостни стени, издигнати в библейски времена, преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци, са прорязани от седем порти. Шест от тях са отворени денонощно. Седмата е зазидана-“Златната порта”. По времето на Исус тя е главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бял осел влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите “Осанна! Благословен е идещият в името Господне!”

Йерусалим - изглед от хълма

През 628 г. византийският император Ираклий, облечен скромно и бос пренася от тук на ръце Христовия Кръст – върнат в Йерусалим след персийски плен. След това Ираклий заповядал да зазидат портата – след като през нея минал Светият Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Преданието разказва, че Златната порта ще се отвори чак в Деня на Второто пришествие – за да мине през нея Месията и да даде опрощение на хората.

Гетсиманската градина

Точно срещу “Златната порта”, от другата страна на долината Кедрон е Гетсиманската градина.

Гетсиманската градина

Наблизо е станало и предателството на Юда. Особено мистично е това място на свечеряване, когато глъчката поклонническа е затихнала и можеш да си представиш нощта на предателството.

Гетсиманската градина

Пак там е и друга светиня – гробът на Света Богородица. Странно голямо, стръмно и широко стълбище ни отвежда доста надолу, в подземието на храма и там е каменното ложе приело тялото на Божията майка. Зад гроба, който едновременно е и църковен олтар, върху специален постамент е иконата “Св.Богородица Йерусалимска” – същата, която гостува у нас през 2000 година.

Най-вълнуващият за християните маршрут в Йерусалим започва при някогашната римска крепост Антония – до Лъвската порта, северно от Златната. По времето на Исус това място е извън очертанията на еврейския Йерусалим. Тук след бичуването на Спасителя, Пилат Понтийски оправдателно си измива ръцете и го осъжда на смърт чрез разпъване. На това място се издига храм, в чийто купол е изобразен голям трънен венец – спомен за Христовите страдания.

По стъпките на Исус

Оттук тръгва “Виа долороза” – Пътят на Страданието, или Пътят на Кръста. Представях си я различно, може би, под влияние на филма за мъките Божии, а се оказа тясна, каменна улица, насред арабския пазар, криволичеща, често преминаваща в стълбища, осеяна със сергии и магазинчета, в които шумно се предлага всякаква стока и сувенири.

Две хиляди години след Христа шумотевицата в Йерусалим си е все същата, като по онези времена. А между сергиите – различни по големина параклиси и църкви. Маркери на местата, където е спирал Христос по пътя към Голгота – съхранили паметта за последните мигове на Спасителя, за мъките му и за великата му любов към света. Това е пътят, изминат от Исус с кръста на гръб от мястото, където е осъден на смърт, до хълма Голгота, където е разпнат. Всеки петък в 3 ч. следобед християнски поклонници от цял свят се присъединяват към процесията на францисканци, минаваща по последните стъпки на Исус.

14 са местата, където Исус спира по този път – 9 са по протежение на тясната уличка, а последните 5 са вече вътре в храма на Божи гроб. Всички тези стъпки са канонизирани и всяка от тях е отбелязана с църква, часовник или паметна плоча. Втората стъпка е там, където Исус взима кръста си, четвъртата напомня за последната среща с майка му, петата бележи мястото, където Симон Киренеец поема кръста, за да помогне на Исус…

“Пътят на Страданието” свършва в църквата на Божи гроб. Първо спираме на
“Плочата на помазанието”, която е точно срещу входа. После се отбиваме в дясно, малка вита стълба ни изкачва към Голгота – възвишението, върху което е разпнат Исус. Тук са 11 и 12 стъпка от “Виа долороза”. Преди 2000 г. мястото е било извън Йерусалим, в непосредствена близост до стените му. Отдалече скалистият венец на хълма приличал на човешко чело и затова го наричали Голгота – т.е. Лобно или Челно място (на старославянски „лоб” е чело).

Стъклена витрина покрива къс разцепена скала от Голгота – евангелието разказва, че когато Исус издъхва на кръста, земята се разтресла и скалите се напукали. До тази скала е мястото на най-великата жертва в историята на човечеството. Поклонникът коленичи под малък олтар и може да докосне скалата, в която е стоял забит кръстът с разпънатия Христос. Точно тук невинната кръв на Спасителя попила в земята, за да обнови света от недрата му. Под хълма Голгота в далечни библейски времена е погребан Адам – Христовата кръв достигнала черепа му и така първите хора били опростени, а човешкият род – изкупен.

Символът на Израел

След Голгота по друга стълба се връщаме на “Плочата на помазанието” – тук съгласно древния юдейски обичай, тялото на Исус е помазано с благовония и завито в бял плат. Тук е и мястото, където всеки може да освети нещо за спомен, здраве и късмет – кръстче, икона или медалион с лика на Исус или Дева Мария. В юдаизма погребват своите мъртъвци голи – само завити с бял плат. След което тялото е пренесено и положено в изсечената наблизо скална гробница.

Няколко метра след Плочата – вляво от входа – нетърпението вече става общо – пред нас е заветната ни цел – Божият гроб. Евангелието разказва, че Исус е погребан набързо в скалната гробницата, която неговият сподвижник Йосиф Ариматейски предварително приготвил за себе си.
Още през IV в., след като царица Елена прави експедиция да открие кръста и гроба на Христа, двете светини са превърнати в храмове, преустроени и съединени по късно. Църквата на Божи гроб всъщност представлява един огромен храмов комплекс, събрал под общ покрив хълма Голгота, гроба Господен и храмовете на различни християнски религии – католическа, източно-православна, арменска, коптска, сирийска и етиопска, като за всяка има своя част и часове за молитва. На това място вълнението, което ме обхваща е неописуемо и трескаво.

Стената на плача

Основната част от храма има кръгла форма като символ на безкрайността на Вселената. В центъра на тази ротонда е Гробът Господен – олицетворение на самия Бог, Творецът в центъра на цялото си Творение. Куполът, който се издига над ротондата и Божи гроб, и се нарича омфлос – пъп и всички християни смятат това място за пъп, център на света.

Стената на плача - за жени

Предверието на Божи гроб е миниатюрен параклис, наричан Църквата на ангела. По средата има малък олтар, в който е вграден къс от камъка, закривал гробницата. Върху този камък, дошлите да помажат тялото на мъртвия Иисус в неделната сутрин жени видели да седи ангел. От този камък той възвестява на човечеството великата вест –
“Христос Възкръсна!
Защо търсите живия при мъртвите, няма го тука?!”

Върху олтара в църквата на Ангела всяка нощ се отслужва света литургия. Първи да сторят това имат православните – православното богослужение започва в полунощ и завършва към 3 сутринта, след което идва ред на католическата литургия, после арменската и т.н. От предверието се влиза в също толкова малко помещение – тук през пролетта на 33-та г. от н.е. мистично, непостижимо за човешкия ум става тайнството, възвестено от ангела – духът побеждава материята, вечността – тлението. Спасителят Възкръсва! Каменното ложе, върху което е лежало тялото на Бога и където три дни след разпятието Той възкръсва, е скрито под плочи от бял мрамор. Над него горят кандила на всички вероизповедания, които се грижат за Божия гроб.

Когато има много хора и опашката е голяма, човек има не повече от минута, за да коленичи и да се концентрира в молитвата си. Но и това не е малко, защото се е докоснал до нещо, до което се е докосвал самият Бог – гробът му, от който продължава да извира Божията любов и да събира човешката надежда. Имахме късмет опашката де не е голяма. И спокойно да влезем и да се помолим.

Религиозните люде

(Буквално) ме разтресе иконата над Божия гроб. Това е огромна, сребърна икона на Св. Богородица с Младенеца – това е любимата ми икона (може би, защото съм родена на 15 август). Та тази, беше толкова красива, толкова истинска, че ме разтърси, доплака ми се, изпитах едно такова страхопочитание, трудно ми е да го опиша, но наистина беше странно преживяване. Сякаш се докоснах до нещо неуловимо, неземно, някакъв полъх, шепот или просто си затвърдих вярата. Нищо друго да не бях видяла, само за това си струваше пътя до тук.

Йерусалим - Дева Мария

Тук има и едно специално място, където можеш да запалиш свещ, да я угасиш и да я занесеш в къщи. Казват, че това единственото място (гроб – в християнството от гробищата не бива да се носи свещ в къщи) от което можеш да занесеш свещ в къщата си. И не само това, ами на празник да я запалиш, да погори малко – за здраве и късмет на семейството. Донесох на всичките си приятели, за да могат и те да се докоснат до магията на тайнството.

… Излизайки от големия храм, при самия му вход ни очаква още една, по-реална българска следа в Йерусалим. Върху лявото крило на голямата дървена порта, високо над човешкия ръст, има надпис, издялкан с ножче: “Недко от Копривщица, 1854 лето” – някогашен хаджия, един от предшествениците ни, за които поклонението на Божи гроб е било най-заветната цел на живота им. Да се докоснат до мястото, където е бил Бог, и да се въздигнат до Него. Пък да се разпишат за поколенията:))

В гръцката патриаршия

На всички, които са дошли до тук се раздават свидетелства – за “поклонник на Светия град” – те се издават от Израелското министерство на туризма и Йерусалимското кметство.

Вече хаджии

Безплатни са и ги предоставят на всеки туроператор. Православните свидетелства за “Поклонник на Божи гроб” се издават само от Йерусалимската патриаршия.

Групата хаджии

Туристическите фирми спекулират и събират предварително пари от туристите за това свидетелство. А редът е такъв – издава се безплатно. Всеки по желание може да направи дарение за църквата в размер на 5 – 15 долара. Кой колкото си реши. И ако реши. Само че, Йерусалимската патриаршия, с цялото си великолепие е нещо, което трябва да се види. Но трябва предварително да се изпрати списък и оттам определят ден и час на посещението.

Н.Св. Теофилос 3

Нашето посещение беше много вълнуващо, срещата ни – със самия патриарх Теофилус 3, който лично ни приветства, отдели ни доста време, поговори с всеки от нас, раздаде ни свидетелства и сувенири и стоически ни изтърпя да се снимаме с него.

Автор: Валерия Костова
Снимки: Валерия Костова