Израел (част 2)

Към Израел (част 1)

Пътешествието продължаваме към Назарет, градът на Йосиф и Мария, днес – основна точка на Християнството. Малкото селце се намира в район, наречен Галилея и тук, на 130 км от Йерусалим започва разказът на Лука за Рождеството на Исус.
В центъра на града се извисява един от най – големите християнски храмове – църквата „Свето Благовещение”, построена върху дома на Мария. Под кулата се намира пещерата, където архангел Гавраил се явил пред Дева Мария да й съобщи благата вест, че тя ще бъде майка на Спасителя – син Божи.

Построена е през 1969 година по проект на проф. Джовани Муцио и е петата поред църква върху тези основи. В първото столетие сл. Хр. в Назарет са живели само евреи, но по-късно започва да се населва и с християни. И от IV век те започват да градят храмове на всички места, свързани с живота на Христос и Дева Мария.

В Израел

Православната църква “Св. Гавраил” е построена върху извора, на който е ходила да пълни вода и Мария. Тихо ромоли най – светената вода от най-светия от всички извори на земята. Можеш да си налееш за здраве, но не можеш да я пренесеш през границата, за голямо наше съжаление. А гледката от купола на базиликата Св. Благовещение е страхотна, не бива да се пропуска.

Дар от Пловдив

Минаваме през Кана Галилейска – малко арабско селце по пътя за Тиберия. Съгласно евангелието от Йоан, тук Исус извършва първото чудо – превръщането на вода във вино. Това се е случило по време на сватбено тържество, на което присъствали Исус и Мария. По този повод тук е издигнат католически храм – “Храм на Божията сватба” и се смята, че бракът, сключен в този храм е най – най-щастлив и надежден. До гробницата се намира източно православна църква, построена със средства от Императорското православно палестинско общество на Русия. В Кана има и римо-католическа църква на името на Св.Апостол Вартоломей, ученик на Исус, който е бил родом от Кана.

Църквата на Галилейското езеро

Отбиваме се пътьом и в Капернаум, малко градче на северния бряг на Кинерет или Галилейското езеро. Тук Исус дошъл с майка си, когато бил изгонен от Назарет и тук, в синагогата произнесъл думите : „ Покайте се и вярвайте в Евангелието…”

Отново тук извършил много чудеса – изцелил тъщата на апостол Петър, възкресил дъщерята на Яир (според Евангелието) и за това, Капернаум получил почетното име „Градът Му”. А когато Исус бил изгонен и от тук, той горестно възкликнал: „ И ти, Капернаум, възвисил се до небето, до ада ще се сринеш…” И както всички други пророчества, това също се сбъднало – някъде около 7-ми век градът, който бил оживено средище на търговия, изчезнал – засипан от пясъци.

Капернаум

През 19 век монаси купили земята наоколо и построили францискански манастири. При строежите били намерени основите на синагогата, която внушава респект с размерите си, има красиви колони в коринтски стил и бял йерусалимски камък. Мен лично ме порази спокойствието на това място, руините – загадъчни и стари, около тях – всичко цъфнало – цветно и зелено, като символ на вечното противоречие между живота и смъртта. И това всичкото, видяно в един прекрасен ден, с кристално синьо небе, в една невероятна тишина и спокойствие.

Може би, разказът ми е малко суховат, но всичко по тези земи е история, всичко е така впечатляващо, респектиращо и свято, че не е възможно нито да се украсява, нито да се отдалечиш от сериозността. Лично за себе си, никога не съм предполагала, че по тези места ще се чувствам по този начин – с огромно благоговение, с наместване на понятия, с изясняване на много неясноти – просто този, който смята себе си за християнин, непременно трябва да отиде по тези места.

Около Капернаум (в превод от иврит значело “селото на Наум”) има хълм, издигащ се на 125 метра над юго-западния бряг на Галилейското езеро. Тук Исус произнася знаменитата Планинска проповед. Всяка част от проповедта започва с думите “Блажени” – оттук и названието на хълма – “Планината на Блажените”. Тук Исус е избрал 12-те апостола. Мястото се почита от християните още от византийските времена и на склона на хълма е имало църква. Съвременният храм е бил построен през 1937 г. на върха на хълма по проект на италианския архитект Берлучи. Тук е устроена чудесна градина около храма, райско кътче на спокойствие и блаженство.

Галилейското езеро

Искам да обърна специално внимание на езерото Кинерет или Галилейското море, както го наричат местните хора. Вече казах, че то е езеро, сладководно и е от особено голямо стратегическо значение за Израел, защото снабдява цялата държава с питейна вода. По тази причина, то е обектът с най – голямо значение за националната сигурност на Израел. Тъй като се намира на границата със Сирия и в голяма близост до Либия в началото на 20 век това е била една от основните военни територии, които двете държави не можели да си поделят.
Израел и Сирия официално са във война от 1948 г., но са подписали споразумения за прекратяване на огъня и примирие. В замяна на мира Сирия изисква да й бъдат върнати изцяло Голанските възвишения, завзети от израелската армия през юни 1967 г. и анексирани от израелската държава през 1981 г.

Галилейското езеро

Общата площ на езерото е 166 кв.км. с максимална дълбочина 48 м. Това е най-ниско разположеното сладководно езеро в света – на 209 метра под морското ниво и второто най-ниско разположено след Мъртво море, което е солено и е на 411 метра под м.н.

Три са пътуванията на Исус из Галилея, през първото става първото чудо – превръщането на водата във вино, Най-важният момент от второто пътуване е поучението във връзка с Неговото Царство, изразено в притчи. Третото пътуване е продължение на това дело, намерило израз в поучение, проповеди и изцеления. Наред с това Исус изявява господството си над природата – той върви по водата на Галилейското езеро. Това чудо кара учениците му да осъзнаят истинността за Неговите твърдения, че е Божи Син. В днешни времена има най – разни хипотези за ходенето по вода –например, че е езерото е било превърнато в лед и така е станало възможно, но никой не може да бъде сигурен в твърдението си.

Интересното беше, че в иначе спокойно изглеждащото езеро на брега се плискаха доста големи вълнички, както се вижда от едната снимка, на която съм мокра почти до кръста. По брега на езерото си има и плажове, и яхтени пристанища.

На брега на Галилейското езеро

Свещената река Йордан извира от планината Ермон и се влива в северната част на Галилейското езеро. Дължината и е около 300 км., като това е най-известната река на земята. Защото там е кръстен Исус. Само че, на точното място реката е почти пресъхнала и на 40 км. северно от него има друго, пригодено за целта.
Самото ритуално къпане става с едни специални бели ризи, които Амалия ни заведе да си купим някъде по пътя, за да сме подготвени. Валеше дъжд, когато стигнахме до реката и това разколеба голяма част от групата. Но не и мен. И водата не беше нито студена, нито мръсна – защото такава беше първата ми мисъл, гледайки жабуняво – зеления и цвят. И в крайна сметка, истински окъпани и кръстени сме само аз, Иван и Тошко – на снимките ризите ни са мокри и залепнали, а другите са сухи и са само като за фотосесията. :)))

Ритуално къпане в река Йордан

И наистина, какво значи някакъв си дъжд, пред възможността да се потопиш в свещената вода. На туй място искам да кажа, че свещената иначе река, май е позагубила от великолепието си и си е една най – обикновена вадичка. И ако не е гръмката историческа слава (и умението на евреите да печелят от всичко), въобще няма да я забележи човек. Но свещеното място си е свещено, колкото и невзрачно да е на вид.

Свещената река Йордан

Друга особеност на реката Йордан е, че свързва двете езера на Израел – изтича от Галилейското и се влива в Мъртво море, което е следващата ни цел.

По пътя ни са Кумранските възвишения, като Кумран е място, станало особено известно през втората половина на 20 век, заради прословутите свитъци, намерени там през 1948 г. от палестинско овчарче. Попадайки на керамични делви, местните бедуини били силно разочаровани, когато вместо несметни съкровища се натъкнали на кожени свитъци от предхристиянско време. Разчитането на Кумранските ръкописи е трудно и сложно поради неустойчивостта и разпадането на керамичната плочка, върху която са писани буквите.
Въпреки това, са открити и разчетени над 400 текста, от тях 175 библейски, сред които са всички книги на Стария завет. Това са най-старите версии на библейски текстове и тълкувания върху тях, които са открити досега.

Пътуваме през Юдейската пустиня, отдясно са възвишенията, отляво – Мъртво море, чиято вода постоянно сменя цвета си, редувайки безброй най-красиви нюанси на тюркоазено, зелено, синьо, червено, кафяво, златисто. От едната страна – морето, от другата – скалите. И никакво растение, никаква зеленина. Пустиня и море. Много странна картинка.

Мъртво море

Даа, морето наистина е мъртво. Не зная преди какво съм си мислела, ама сега знам, че е така. Ако не са туристите, нищо друго не мърда вътре. Няма нищо – ни флора, ни фауна. Водата една гъста, като олио и спасителят на плажа непрекъснато повтаря на разни езици – “да се внимава, да се внимава, да не се глътне”, че било много опасно. Е, аз близнах – страшно солено, горчиво и неприятно. И няма пясък по дъното, ами бучки сол. Като онази, на която казваме ” морска”, само че, на много симпатични кръглички бучки. Донесох една шепичка, много ми харесаха. На места картинката е направо космическа, неземна, така си представям Луната например.

Мъртво море

Тази вода на морето била много лековита за псориазис, екземи и пр. кожни болести. По – точно, освен водата, калта оттам, която е черна, миризлива и отвратителна на вид. Та, там една камара народ, омазан с кал от главата до петите, само едни очи се въртят, като на аборигени, си е нормална картинка. Всъщност, това е “върхът на сладоледа”, да се наплескаш с кал за хубост и за здраве.

Хехе, плуването в туй море е начинание супер сложно, водата непрекъснато те изхвърля нагоре, а трябва и да си пазиш и очите. Ако ти влезе вода в окото, трябва веднага да се промие с чиста вода, че иначе – лошо, та лошо.

На Мъртво море са направени хотели, някои – доста лЮксозни (според екскурзоводката Амалия) и много хора, които страдат от кожни неприятности почиват и се лекуват там. Хотелите със СПА центрове работят целогодишно.

Солни гъби в Мъртво море

Мъртво море е най-дълбоката земна депресия, достигаща на места 400 м. и повече. Морето се простира на 76 км от север на юг и на 12-17 км от запад на изток. Общата площ на водната повърхност е 1015 кв.км., а обемът на водата е 142,4 млрд.куб. м. Ежедневно от повърхността на Мъртво море се изпаряват 8 – 12 мм вода, за 100 г. брегът е напреднал с около 40 м.

Естествено, има и фабрика и голям магазин, където се продават разни мазила за хубост, с кал и минерали от морето. Двете най – известни фирми са Premier и Ahava, разбира се, пак израелски. Има каквото се сетиш – маски, кремове за ръце, лице, крака и пр. С минерали, с кал, със сол – с всичко, що го извличат от тази вода. Това се е правело още по времето на Клеопатра.
Докато в предишните места, на които бяхме нямаше много руснаци, тука-предимно. А и на самия плаж се чуваше навред руска реч. Явно, този курорт е популярен в Русията.

Очаквайте скоро третата, последна част от разказа за Израел…

Автор: Валерия Костова
Снимки: Валерия Костова