Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
Помните корабите на „Океански риболов”, нали? И нашата стара ученическа мечта да скитосваме из чужди земи и морета? Само че плановете ми се провалиха –когато завърших следването си и поисках да замина като корабен лекар, не ме пуснаха ченгетата – имало донос при тях, че съм се канел да забягна в чужбина, а по-късно, когато все пак успях да си извадя моряшки паспорт и вече можех да пътувам, не ми се щеше да се лашкам шест (а понякога и повече) месеца сред влагата на Южния Атлантик или пък сред студените води на Северния. Пък и вече бях женен, имахме малко дете, така че меракът ми се изпари.
Сега обаче синът ми бе поотраснал и отново бях започнал да действам да ида за месец-два на някой ремонт на кораб. Или в Лас Палмас на Канарските острови, или в Севиля, или в Лисабон, а има и ремонти в Южна Америка. Не бях сигурен, че ще се уредя, защото обикновено вземат за ремонт и рейс, но ще опитам.
Ремонтът бе най-сладката част от рейса – след шестмесечно плаване в тези солени и влажни райони, всяко желязо ръждясва, а камо ли корабите – затова след всеки рейс задължително минаваха на ремонт. И понеже в нашите докове не можеха да ги оправят, ремонтираха ги в чужди пристанища.
„Океански риболов” можеше да си позволи да плати – печелеше много валута, защото продаваше риба за долари на африканците. (Само една съвсем малка част се продаваше у нас – през седемдесетте и дори през осемдесетте години българите още не се бяха научили да ядат риба, макар че тогава беше извънредно евтина – по лев и нещо килото).
Доста от лекарите в Транспортна болница – Бургас бяха ходили на ремонти – някои дори по два-три пъти. И понеже знаех, че за ремонт човек може да се уреди само с връзки, реших да изчакам удобен момент да действам.
И този момент дойде. Един заместник-директор на пристанището, където бях лекар, го беше хванала някаква бъбречна криза, която излекувах успешно, и когато дойде, вече здрав, да ми благодари, се заприказвахме за туй-онуй и тогава се сетих да го попитам дали може да ми издейства един ремонт.
„Ще видя какво мога да направя” – рече и след няколко дни ми се обади. Иди, каза, при личен състав на „Океански” другарката Еди-коя си – тя е в течение на въпроса. И не забравяй, като се върнеш от ремонта да й донесеш някое дребно подаръче, та да имаш очи после пак да поискаш.
„Има ремонт след седмица в Севиля” – рече ми въпросната другарка (такова беше по онова време официалното обръщение). „А за Лас Палмас няма ли?” – попитах, защото ми звучеше по-екзотично. „Какво ще правите сред тези камънаци на гол остров? Севиля поне е красив град, за пръв път ще правим ремонти там. Много по-хубаво е от Лас Палмас, а и за там вече имаме човек. Е, ще идете ли, или не?”
Продължение
